Решение № 13657 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 225/2011 г.

Решение № 13657 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 225/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП против решение № 3300/27.10.2010 г. на Административен съд София-Град, Първо отделение, 2 състав, постановено по адм. д. № 4481 по описа за 2010 г. на този съд. С решението е отменено становище за липса на основание за прилагане на Спогодба за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО) изх. № 25 - 53 - 00 - 50/22.03.2010 г., издадено от Директора на Дирекция "СДО" - гр. София, потвърдено с решение № 738/21.05.2010 г. на Д "ОУИ" - гр. София; Върната е преписката на административния директор на Д "СДО" в ТД на НАП гр. София за произнасяне по искането на жалбоподателя ПТП "МОКПРОМЕТ" ООД вх. № 25 - 53 - 00 - 50/25.01.2010 г. за прилагане на СИДДО РБСРЮ при спазване на задължителните указания по тълкуването на материалноправните норми, дадени в решението. В полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 50 лева. Касаторът твърди, че са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението в следствие нарушение на материалния закон, необоснованост. Директорът на Д "ОУИ" - гр. София се позовава на чл. 12, ал. 3 СИДДО с Югославия за да дефинира приложимото в случая определение на термина "авторски и лицензионни възнаграждения", като възнаграждения от всякакъв вид, получени за използването или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване. Една от възможните форми на използване на оборудването е предоставянето му под наем на трети лица. В съответствие с гореизложеното е и § 1, т. 8 ДР на ЗКПО (Доп. - ДВ, бр. 95/09 г., в сила от 01.01.2010 г.). Касаторът намира за съотносими мотивите към проекта на ЗИД на ЗКПО (ДВ, бр. 95/09 г., в сила от 01.01.2010 г.). Касаторът моли чрез юрисконсулт Мутева за отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - ПТП "МОКРОМЕТ" ООД е пледирал чрез адв. Велов за оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на VIII отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Съдът е установил, че ПТП "МОКРОМЕТ" ООД е местно лице на Република Сърбия съгласно у - ние № 437 - 6 - 97/09 от 10.08.09 г., а така също, че е действителен притежател на дохода и няма място на стопанска дейност на територията на РБ. Спорът между страните е правен, касае квалификацията на доходите на дружеството по договор за речен влекач № IN/О/121911/0184/00/09 от 08.07.09 г. и анекс от 13.07.09 г. С договора ПТП "МОКРОМЕТ" ООД със седалище н Република Сърбия, гр. Неготин, е отдало под наем на "ФЦЦ Конструксион" - клон България плавателен съд, заедно с 6 членове на екипажа за извършване на дейности по р. Дунав срещу месечна наемна цена от 22 830 евро. Съдът е квалифицирал договора като наем на кораб за определено време (тайм - чартър), съгласно Глава Седма, раздел I - ви от Кодекса на търговското мореплаване. Анализирани са разпоредбите на чл. 189, чл. 191, ал. 1 КТМ. Оттук е направен извода, че предмет на договора от 08.07.09 г. и на анекса от 13.07.09 г. е експлоатация на кораб за извършване на дейности по река Дунав. Съдът е посочил в решението си, че в случая се касае за възнаграждение, свързано с използване на интелектуална собственост. Прието е, че легалното определение на "търговски кораб" по чл. 4, ал. 1 КТМ се различава от неговото оборудване по смисъла на чл. 72, ал. 3, ал. 4, ал. 6 КТМ и § 1а, т. 7 КТМ. Съдът е цитирал аналогична практика на ВАС. Решението е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Спор по фактите не съществува, а спорът е правен. В цитираната СИДДО липсва легално определение на понятието "промишлено, търговско или научно оборудване". Касаторът твърди, че такава дефиниция може да се извлече от § 1, т. 8 ДР на ЗКПО, но не отчита обстоятелството, че в случая става въпрос за търговски кораб и легално определение за него се съдържа в чл. 4, ал. 1 КТМ. Доколкото тайм - чартърът не представлява "ползване на промишлено и търговско оборудване", то законосъобразно първоинстанционния съд е съобразил приложимите норми от КТМ, на основание чл. 3, ал. 2 от СИДДО. По спорния въпрос е постановена и аналогична практика на ВАС, която се споделя от настоящия касационен състав. Не са налице отменителни основания и решението трябва да бъде оставено в сила. В касационното производство дружеството не е доказало нови разноски, поради което такива не следва да бъдат присъдени за втората инстанция. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на VIII отделение