Решение № 80 от 24.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 35/2012 г.

Решение № 80 от 24.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 35/2012 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. "К. 2" /в ликвидация/ против постановеното на 22.07.2011 г. решение № 53 по т. д. № 262/2011 г. на Окръжен съд - Стара Загора, с което е потвърдено реш. № 31/11.01.2011 г. по гр. д. № 1763/2010 г. на Районен съд - Стара Загора, за отмяна на решенията на ОС на кооперацията от 18.12.2009 г., на основание чл. 58 от Закона за кооперациите /ЗК/ . Касаторът оспорва правилността на решението, като постановено в противоречие с материалния закон / чл. 58, ал. 2 вр. с чл. 8 ЗК /, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и като необосновано . Основно оспорва изводите на съда за притежавана от ищцата активна процесуална и материалноправна легитимация на чл. - кооператор към 18.12.2009 г., решенията на на ОС на кооперацията от която дата същата атакува . Ответната страна - Д. Р. - оспорва касационната жалба, като се позовава на правните последици на утвърждаването на приема й за чл. - кооператор от ОС на Кооперацията, с решение от 22.12.2009 г., неатакувано по реда на чл. 58 ЗК, както и на възникване членството й, считано от датата на решението на управителния съвет от 3.12.2009 г., на основание чл. 8, ал. 2, пр. първо ЗК. По отношение законосъобразността на решението на УС, страната сочи спазване необходимото за вземането на решението мнозинство от членовете на органа - 2/3 при тричленен състав на УС според действащия устав . Намира, че непопълването на състава на УС, с оглед смъртта на третия му чл. и председател, не опорочава решението на останалите членове до степен на незаконосъобразност, като се позовава и на неатакуване на самото решение на УС по реда на чл. 58, ал. 1 ЗК. Излага съображения и по съществото на спора . С определение № 481/26.06.2012 г., касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК вр. с приложението на чл. 8, ал. 2 ЗК, по въпроса: Поражда ли правни последици решение на УС на кооперация, за приемане на нови член- кооператори, взето в различен от предвидения в Закона за кооперациите и устава състав, поради смърт на чл. /членове/ на органа и непопълването му, съгласно закона и устава, към момента на вземане на решението ? Върховен касационен съд, второ търговско отделение, по обуславящия процесуалноправната легитимация на ищцата материалноправен въпрос и оттук допустимостта на производството по иска, с правно основание чл. 58 ЗК, съобрази следното: Въззивният съд е обосновал извод, че макар постановено с формално мнозинство от 2/3, но при непопълнен съгласно закона и устава състав на органа към този момент / тричленен /, решението на УС на кооперацията, предвид утвърждаването му от ОС на кооперацията, е породило правни последици за членството на ищцата, считано от постановяване решението на УС, съгласно чл. 8, ал. 2 пр. 1 ЗК . Липсват конкретни мотиви относно валидността и законосъобразността на такова решение на УС, но е ясен извода за ирелевантността на пороците му, с оглед факта на утвърждаването му от ОС на кооперацията, неатакувано по реда на чл. 58 ЗК в конкретната хипотеза, а тя е: Ищцата атакува решения на ОС на кооперацията - ответник от 18.12.2009 г., с предмет приемане на нов Устав на кооперацията, промени в състава / като брой членове / на УС и КС на кооперацията и избор / персонален / на членове на УС и КС / приет е едноличен контролен орган /. Събранието от 18.12.2009 г. е предходно спрямо ОС на същата кооперация от 22.12.2009 г., на което именно, т. е. последващо на атакуваните решения, е утвърден избора на Д. Р. и на още 5 лица за чл. - кооператори, на основание решение на УС от 3.12.2009 г., действал в непопълнен, съгласно закона и устава, състав, поради смърт на члена на УС и негов председател . ОС, чиито решения ищцата атакува, е първото по ред след решението на УС и съгласно чл. 8, ал. 2 пр. 2 ЗК именно на същото е следвало да се утвърди избора на Д. Р. и останалите 5 - ма приети от УС членове . Решението на ОС от 22.12.2009 г., с което е утвърдено решението на УС от 3.12.2009 г. за приемането им като чл. - кооператори, въз основа и на собствените им гласове за утвърждаването, не е атакувано по реда на чл. 58 ЗК и е влязло в сила . На това основание и предвид легитимацията си на чл. - кооператор, считано от решението на УС от 3.12.2009 г., Д. Р. атакува решенията на ОС от 18.12.2009 г., предвид нарушения в процедурата по свикването и провеждането му: 1 / свикване в хипотезата на чл. 16, ал. 3, т. 2 пр. трето от ЗК, предпоставя волеизявление на не по-малко от 1/3 от членовете на кооперацията / предходните 7 и новоприетите от УС на 3.12.2009 г. 6 члена формират членски състав от 13 души, предпоставящ изходящо от поне 5 души искане за свикване на събранието, при отправили го само трима член-кооператори /; 2 / Приемане на решенията при липса на изискуемите в случая - предвид промяна в устава и състава на органите на кооперацията, съгласно чл. 17 ЗК / по отношение всички взети решения / и чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 15, ал. 4, т. 1 ЗК / досежно приемането на нов Устав / - квалифицирани кворум от 2/3 за вземане на всички решения, с обикновено мнозинство и квалифицирано мнозинство от 2/3 от присъстващите, за вземане на решението за приемане на нов Устав; 3 / неспазване минимално изискуемия от закона 14 - дневен срок между обявяването на ОС / в случая - на 9 декември 2009 г. /и датата на провеждането му / 18.12.2009 г. /, съгласно чл. 16, ал. 1 ЗК; 4 / Избор на чл. на КС, намиращ се в родствена връзка / съпруг / с чл. на УС, в противоречие с чл. 27, ал. 3 вр. с чл. 20, ал. 2, т. 3 ЗК . С решение № 69/8.06.2012 г. по т. д. № 226/2011 г. на ВКС, II т. о. е прието, че предпоставките за възникване на членствено правоотношение с кооперация са изчерпателно уредени в чл. 8 от ЗК и решението на УС на кооперацията е правопораждащия юридически факт за придобиването на членството . Само в случай на неутвърждаване от ОС на кооперацията, валидно възникналото на основание решението на УС членство се прекратява, считано от решението на ОС, съгласно чл. 8, ал. 2 пр. четвърто вр. с пр. първо ЗК . Докато не бъде взето изрично решение от ОС за неутвърждаване на избора, членството се смята съществуващо и член-кооператорът разполага с правата по чл. 9 ЗК, вкл. с право на иск по чл. 58 ЗК. Даденото разрешение следва да бъде споделено, съобразявайки спецификата на настоящата хипотеза, а именно - наличие и на последващо, утвърждаващо решението на УС от 3.12.2009 г., относно избора на 6 нови член-кооператора, вкл. ищцата, решение на ОС на кооперацията от 22.12.2009 г., неатакувано поради пороци при гласуването, вкл. поради противоречие с чл. 8, ал. 2 пр. трето ЗК. Според настоящия състав, формираната воля на членовете на УС, формално достатъчна за вземане на решението, според ЗК и устава, като воля на членове, съставляващи мнозинство спрямо общия брой на членовете на органа, поражда правните последици на необременен с порок акт на УС . Това е така, тъй като свободното й формиране и упражняване не е предпоставено от формалното участие и противно гласуване на чл. / членове на органа, съставляващи малцинство за вземане на решението . Обективната причина за неупражняване волята на малцинството / в случая - поради смърт / не рефлектира върху законосъобразността на решението на мнозинството и последиците й не са уредени от законодателя с императивна по съдържание правна норма. Напротив: чл. 20, ал. 4 вр. с чл. 15, ал. 5 ЗК предвижда възможност, а не задължение, ОС предварително да избере подгласници за попълване състава на УС и КС, в случай на напускане или смърт на негов член, за упражняване остатъка от мандата му. Отклонението от нормата на чл. 20, ал. 4 ЗК - диспозитивна, не предпоставя незаконосъобразност на решенията на мнозинството в обективно нефункциониращ в пълен състав орган, само на това основание. Интересът на член-кооператорите формирането на волята на УС да се основава на практическа възможност за участие на пълния брой избрани членове, съответен на гласувания състав на изпълнителния орган, е защитим чрез иницииране на О. събрание за попълване състава му, а бездействието за това - застрашено от невъзможността да се приемат решения, при липса на формално съответстващо на закона и устава мнозинство, предвид обективна невъзможност за заседаване в пълния му състав . Дори да би се приел порок на решението на УС в този случай, обаче, с утвърждаването на решението на УС за избор на член-кооператори от ОС на кооперацията и неатакуването на последното по реда на чл. 58 ЗК, на основание порок на решението на УС на кооперацията и / или порок на решенията на самото ОС, изборът се санира, считано от решението на УС, на основание чл. 8, ал. 2 пр. четвърто вр. с предл. първо ЗК . Следователно, отговорът на поставения материалноправен въпрос е: Решение на УС на кооперация за приемане на нови чл. - кооператори, взето в обективно различен от предвидения в Закона за кооперациите и устава състав, поради смърт на чл. / членове / на органа и непопълването му към момента на вземане на решението, поражда правни последици след като е прието с необходимото, съгласно закона и устава, мнозинство от формалния брой членове на органа към същия този момент . С оглед отговора на поставения въпрос и в съответствие с приетото в решение № 69/8.06.2012 г. по т. д. № 226/2011 г. на ВКС, II т. о, тъй като решението на ОС за утвърждаване членството на ищцата от 22.12.2009 г. не е атакувано на самостоятелно основание, с иск по реда на чл. 58 ЗК, правилно въззивният съд е приел, че считано от решението на УС на Т. " К. 2 " [населено място] от 03.12.2009 г., на основание чл. 8, ал. 2 пр. четвърто вр. с пр. първо ЗК, Д. Р. притежава качеството член-кооператор и в съответствие със същото - правото по чл. 9, ал. 1, т. 5 ЗК да атакува незаконните, противоуставни и неправилни решения и действия на органите на кооперацията, с които се явява обвързана, следователно и решенията на ОС от 18.12.2009 г. . Липсва основание да се приеме, че с оглед съдържанието на релевирания порок, следва да се приложи различен правопораждащ за процесуалноправната й и материалноправната й легитимация момент на възникване на членството . Ако би бил спазен закона и утвърдено членството й като първа точка от дневния ред на първото поредно ОС на кооперацията - атакуваното, ищцата би могла обективно да участва при вземането на решенията, поради което и опосредено от неспазването на чл. 8, ал. 2 пр. второ от ЗК се явява въведено нарушение относно законосъобразно приложимите кворум и мнозинство при вземането на решенията от 18.12.2009 г. . Въззивният съд е приел, че при свикването на ОС е нарушена императивна разпоредба на ЗК - чл. 16, ал. 1 ЗК, с изменението на която / обн. ДВ бр. 13 от 2003 г. / уставът на кооперацията / в сила от 2001 г./ не е бил, но е следвало да бъде съобразен - неспазването на изискуемия от закона минимален 14 - дневен срок между обявяване поканата за ОС / в случая на 9 декември 2009 г. / и датата на ОС / 18.12.2009 г. / . Изводът следва да бъде споделен като правилен . Редакцията на чл. 16, ал. 1 ЗК предпоставя диспозитивно приложение на нормата само в хипотеза на предвиден в устава, в защита на членовете на кооперацията, по-дълъг от изрично визирания като минимален от законодателя 14 - дневен срок между разгласяването на поканата и провеждането на ОС . Друг начин за разгласяването, освен сочения от ищцата - чрез обява в средство за масова информация / вестник / ответникът не е противопоставил . Предвиденият в устава 7-дневен срок е в противоречие със закона, целта на минималния срок в който е именно в защита правото на чл. - кооператора да се информира и подготви за предстоящото ОС, а не в интерес на по-бързо провеждане и вземане на предвижданите решения . Законосъобразен и правилен, в съответствие с дадения отговор на материалноправния въпрос, е и извода, че при вземане решенията на ОС от 18.12.2009 г. / а и при формиране кворума за същото, с оглед съдържанието им и на основание чл. 17, ал. 1 ЗК / е следвало да се съобрази членството на приетите с решение на УС на кооперацията от 3.12.2009 г. лица, освен в случай на изричното му неутвърждаване на същото ОС, с последиците съгласно чл. 8, ал. 2 пр. четвърто ЗК, или членски състав от 13 души, предпоставящ кворум от минимум 9 души / 2/3 от 13 / и обикновено мнозинство от същия - 5 души, за вземане на решенията, с изключение приемането на нов Устав, предпоставящ квалифицирано мнозинство от 2/3 от кворума или 6 души, съгласно чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 15, ал. 2, т. 1 ЗК . Атакуваните решения са взети при кворум и единодушие при вземането на решенията от 4 души . Следователно, приетото от въззивния съд нарушение на чл. 17 ЗК, е доказано . К. довод за неправилност на въззивното решение, поради несъобразяване довода на ответника за липсващо, невзето решение от УС на кооперацията, по съображения основани на събрани в друго производство гласни доказателства за същото, е неоснователен . По начало въззивният съд не е бил сезирал с такъв довод и правилно е коментирал единствено събраните по делото гласни доказателства, а не соченото в касационната жалба доказателствено средство - съдържащи се в друго производство документирани и потвърждаващи твърдението й волеизявления на свидетели . Дори да биха били представени такива, същите не съставляват годно доказателствено средство в настоящото производство - не се ползват с материална доказателствена сила относно заявените от свидетелите факти и обстоятелства, след като не са събрани по надлежния ред непосредствено от решаващия съд в качеството им на гласни доказателства по делото . Твърдените от касатора - ответник релевантни факти /за липсващо, невзето решение от мнозинството на УС/ не са безспорно установени с допустими доказателствени средства по делото. Показанията на св. К. /с. з. от 27.10.2010 г. в първоинстанционното производство/, безспорно подписал решението на УС от 3.12.2009 г., остават изолирани и неподкрепени от друг доказателствен материал. Предвид гореизложеното, решението на Окръжен съд - Стара Загора следва да се остави в сила . Ответната страна е претендирала, но не е доказала понесени в касационното производство разноски, вкл. по заплатено възнаграждение за осъществявано в нейна защита процесуално представителство от адвокат . Водим от горното, на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховен касационен съд, второ търговско отделение