Решение № 9728 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6356/2010 г.

Решение № 9728 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6356/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Огнян Стоянов Стоянов от гр. Бургас, ул. "Патриарх Евтимий" № 53, против решение № 1714 от 10.02.2010 г., постановено по административно дело № 4310/2009 г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу решението на Висшия съдебен съвет (ВСС) от 18.02.2009 г. по протокол № 8, с което на основание чл. 314, ал. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) се изменя наложеното със заповед № ЛС-10/23.01.2009 г. на Административния ръководител на Окръжна прокуратура - Бургас дисциплинарно наказание "порицание" в дисциплинарно наказание "забележка". Навеждат се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Релевират се доводи за недоказаност на вменените му дисциплинарни нарушения и по същество за незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание. Иска се отмяна на съдебния акт като неправилен. Ответникът Висшият съдебен съвет, чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт Силвия Рашева Илиева, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, за да се произнесе по допустимостта и основателността на касационната жалба съобрази следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок от страна по делото, спрямо която решението на първоинстанционния съдебен състав е неблагоприятно, с оглед на което е процесуално допустима. Като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, петчленния състав намира касационната жалба за неоснователна по същество. За да отхвърли жалбата на Огнян Стоянов Стоянов, първоинстанционният състав е постановил, че оспореното решение на Висшия съдебен съвет по протокол № 8 от 18.02.2009 г., с което е изменено наложеното със заповед № ЛС-10/23.01.2009 г. на Административния ръководител на Окръжна прокуратура - Бургас дисциплинарно наказание "порицание" в дисциплинарно наказание "забележка" е законосъобразно. Взето е от компетентен орган в кръга на предоставената му по закон компетентност, същото е мотивирано съгласно нормата на чл. 320, ал. 4, изр. последно от ЗСВ - за мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, изложени подробно в протокол № 6 от10.02.2009 г. от заседанието на Комисията по дисциплинарните производства на ВСС, взето е на основание чл. 314, ал. 3 от ЗСВ при необходимото мнозинство (20 "за", 1 "въздържал се" и 1 "против"), при тайно гласуване. При постановяването му са установени правнорелевантните факти и е спазена установената от ЗСВ процедура. Доказателствата по делото потвърждават изложените в заповедта на административния ръководител фактически и правни изводи и опровергават възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Доказано е, че дисциплинарно привлеченото лице е извършило посочените в заповедта нарушения, но като фактически деяния не са от особена тежест, тъй като макар и налице - просрочването е за малък период от време. Установявайки липса на годен акт за изземване на доказателствен материал - действията на прокурора са правилни. В същото време - наказанието за неосъществен ефективен надзор върху разследването е несъразмерно, тъй като, както правилно е отбелязала Комисията, делото не е било под негово наблюдение от самото му образуване. Въпреки това - налице е установеното забавяне. Решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и точно приложение на материалния закон. Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че съдебният акт е постановен при противоречиви доказателства и е немотивиран. Съдът е обсъдил данните по административната преписка и е изложил съображения по релевантните за спора обстоятелства. Правилно е прието, че неспазването на срока по чл. 242, ал. 3 НПК при внасяне на делото със сключено споразумение, а след връщането му (с определение, с което не е одобрено споразумението), при внасянето му с обвинителен акт - съставляват дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 2 ЗСВ. Посочената разпоредба не предвижда конкретни хипотези за продължителност на забавянето и са основателни възраженията за неправилна квалификация. Като се имат предвид мотивите на ВСС е очевидно, че продължителността на забавянето е отчетена от ВСС съгласно чл. 309 ЗСВ и е изменено наложеното дисциплинарно наказание в по-леко. Относно неизпълнението на задълженията по чл. 196 НПК и в условията на чл. 219, ал. 1 НПК безспорно е установено, че за времето от определянето му като наблюдаващ прокурор от 11.07. до 31.07. и от 15.09 до 10.10.2006 г. (като се изключат периодите на ползвания отпуск) не са опровергани констатациите в заповедта за това, че в делото и в преписката на Окръжна прокуратура не са намерени писмени данни или актове на наблюдаващия прокурор за извършени проверки на хода на разследването, за давани указания по разследването, за извършване на следствени действия, относно правилната квалификация и т. н. От постановлението за привличане на обвиняеми от 9.10.2006 г. /предварително докладвано по реда на чл. 219, ал. 1 от НПК, видно от подписа на прокурора/ и от писмения акт от 10.10.2006 г. на прокурора, удостоверяващ докладването на делото, съгласно чл. 226, ал. 1 НПК и разпореждането за предявяване на разследването, без да се дадат указания по реда на чл. 226, ал. 3 НПК - категорично се потвърждава констатацията в заповедта за неизпълнение на задълженията по чл. 196, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 46, ал. 2, т. 1 НПК. Именно с редакцията на чл. 219, ал. 1 и чл. 226, ал. 1 - 3 НПК законодателят изрично е регламентирал задължения за наблюдаващия прокурор за съгласуване и утвърждаване на обема на обвинението, правилната квалификация и необходимите следствени действия преди приключване на разследването, с оглед законосъобразното му завършване. Посочените норми съдържат задължения както за разследващия орган, така и за наблюдаващия прокурор, които не са самоцелни. Ако посочените задължения бяха изпълнени своевременно и задълбочено, наблюдаващият прокурор е следвало да констатира липсата на протокол за изземване на урина от обвиняемия в хода на разследването, вкл. при условията на чл. 219, ал. 1 и чл. 226, ал. 1 - 3 НПК до 09-10.2006 г. и да даде съответни указания за извършване на необходимите следствени и други действия, вкл. и за правилната квалификация на деянието, а не да констатира посоченото по-горе едва при доклад на водещия разследването на 13.10.2006 г. по повод възражение на собственика на МПС при предявяване на разследването. В тази връзка основателно в заповедта се сочи, че при произнасянето не е спазен и чл. 199, ал. 1 НПК. Посочените дисциплинарни нарушения правилно са квалифицирани по чл. 307, ал. 3, т. 5 ЗСВ, конкретизирани са в обстоятелствената част на заповедта в достатъчна степен и не е ограничено правото на защита на жалбоподателя, което е видно и от последващите му действия по оспорване. Като е отхвърлил жалбата на оспорващия срещу решението на ВСС по протокол № 8 от 18.02.2009 г., с което е изменено наложеното със заповед № ЛС-10/23.01.2009 г. на Административния ръководител на Окръжна прокуратура - Бургас дисциплинарно наказание "порицание" в дисциплинарно наказание "забележка", тричленния състав на ВАС, седмо отделение е постановил правилно и обосновано решение. Предвид изложеното, не са налице сочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,