Решение № 13629 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10895/2015 г.

Решение № 13629 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10895/2015 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Д.-ем-8" ООД, чрез процесуалния му представител адв. В., против Решение № 3793 от 01.06.2014 г. постановено от Административен съд С. - град /АССГ/ по адм. дело № 8542 по описа на същия съд за 2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 2191305637/02.12.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 1064/16.06.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ С. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Допълнителни доводи са развити в молба, подадена от адв. Тодоров, преупълномощен от адв. Василева. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и да се присъдят разноски. Ответникът - Директорът на дирекция "ОДОП" гр. С. при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юрк. Кожухарова, оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С. град е отхвърлил жалбата на "Д. ем-8" ООД гр. С. против Ревизионен акт /РА/ № 2191305637/02.12.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 1064/16.06.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д"ОДОП"/ С. при ЦУ на НАП, с който е отказано право на данъчен кредит в размер на 66 656,86 лв. по фактури, издадени от "Л. арт" ЕООД, "К. ем ко груп" ЕООД, "Й. уърлд строй" ЕООД, "ВТ Т." ЕООД, заедно със съответните лихви за забава, както и допълнително са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2009 г. в размер на 9310,06 лв. ведно със съответните лихви. Правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, с мотива, че не обективират реално осъществени доставки на стоки между посочените в данъчния документ доставчик и получател. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е приетото по делото заключение на ССчЕ. Приел е, че процесните фактури не обективират реално възникнали данъчни събития. Решението е валидно, допустимо и правилно. ДК е отказан по фактура, издадена от "Л. арт" ЕООД с предмет "реклама по договор". Във връзка с издаването на тази фактура по делото не са представени договор, платежни документи, книжа, установяващи вида на услугата, приемането й или за влагането на полученото в последващи облагаеми доставки. ДК е отказан по фактури, издадени от "К. ем ко груп" ЕООД с предмет - СМР озеленяване и посредничество. Във връзка с издаване на фактурите са събрани договор за изпълнение от 11.05.2009 г., договор за посредничество от 18.05.2009 г., приемо-предавателен протокол. ДК е отказан по фактура, издадена от "ВТ т." ЕООД с предмет - "почистване на апартаменти". Събрани са договор, приемо-предавателен протокол, фискален бон. ДК е отказан и по фактури, издадени от "Й. у. строй" ЕООД с предмет - СМР - полагане на асфалт, изравняване на терен, направа на огради. Събрани са договор за изработка от 08.12.2009 г., приемо-предавателни протоколи за извършено СМР, фискални бонове. Установено е, че РЛ развива строителна дейност и за процесния период осъществява строителството на апартаментен комплекс "Т." в кк "С. бряг Запад". Съгласно заключението на приетата по делото ССчЕ процесните фактури са редовно осчетоводени при РЛ, отразени са в СД и дневници за продажби при доставчиците. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква само при реално извършени доставки и при несъмнени доказателства за извършване на доставки, в случая за извършване на фактурираните услуги от лицата, посочени като издатели на фактурите. Само при наличие на доставки е налице данъчно събитие, съответно и при изпълнението на условията по чл. 71 ЗДДС, е налице правомерно начисляване на ДДС и съответно основание за право на ДК. В случая този релевантен факт не е установен като доказателствената тежест за установяване на релевантните обстоятелства е върху РЛ, което претендира, че в негова полза е възникнало субективното материално право на приспадане на данъчен кредит. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че щом по издадената фактура за реклама от "Л. арт" ЕООД не е индивидуализирана рекламната услуга и няма други писмени данни - договор, приемо-предаване, въз основа на които да се установи съдържанието на услугата, то фактурата няма годен предмет. Само на това основание не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Относно фактурите, издадени от "Ка ем ко груп" ЕООД за озеленяване и за посредничество, издадени от "Й. уърлд строй" ЕООД - за СМР и "ВТ трейдинг" -а за почистване на апартаменти. Тези фактури имат индивидуализиран предмет с оглед описанието във фактурата, договореностите между страните и протоколите за приемане на услугите. Обосновано обаче съдът е приел за недоказано настъпването на данъчно събитие по тях. Преди всичко, извън формалното приемо-предаване на услугите, не е установено фактическото им извършване от доставчиците, вкл. и възможността - персонал, техническо оборудване, средства за извършването им. Законосъобразно е отчетено, че постигнатото съгласие между страните за извършване на определена дейност не установява самото извършване на дейността. РЛ не е ангажирало по делото каквито и да било доказателства, че в процесните периоди изпълнителите са извършвали уговорените дейности, съответно с какъв персонал и оборудване това е извършено. Доколкото няма данни да е било уговорено друго по правилата на ЗЗД е следвало доставчиците да осигурят материалите за изпълнението като относно фактурите за СМР и почистване няма данни нито за влаганите материали, нито за съответното техническо оборудване и съответно за използването им при извършване на услуга. Относно посредническата дейност не са събрани доказателства в какво се състои същата, за кои лица или имоти е извършвано посредничество и от кого е извършвано. Неоснователно е извършеното в касационната жалба позоваване на практика на СЕС, тъй като същата касае възникване на право на приспадане, но само при установена реалност, т. е. при доказано при условията на пълно доказване извършване на стопанската операция - услуга. В процесния случай от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен и обоснован извод за фактическо извършване на услугите, за които са издадени фактурите, по които се иска признаване на данъчен кредит. Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил обоснован и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден в частта по ЗДДС на РА. Относно частта на РА по ЗКПО за 2009 г. правилно е приел първоинстанционният съд, че с оглед констатациите по ЗДДС, по-горе се налага изводът, че са налице основанията по чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО, за да бъде преобразуван към увеличение финансовият резултат на дружеството поради непризнаване на разходите по процесните фактури, за които не е установена документална обоснованост. Заплащането на възнаграждения за услуги, без те да са реално извършени е отклонение от данъчно облагане, поради което ДФР на РЛ се определя без да се вземат по внимание съответните сделки. Съответно е начислен допълнително корпоративен данък върху увеличението. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Не се установяват пороци на решението при прилагане на материалния закон. Обжалваното решение на АССГ е правилно и като такова следва да се остави в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 3650 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение