Решение № 27 от 25.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6304/2008 г.

Решение № 27 от 25.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6304/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 218а, ал. 1 ГПК (отм.) във връзка с § 2 ал. 3 ПЗР ГПК обн. Д. В.бр.59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г. Т. "М" е обжалвала въззивното решение на Софийския градски съд, IV-Г отделение от 7.03.2007 г. по гр.д. № 2642/2005 г., с което е оставено в сила решението на Софийския районен съд, 38 състав от 25.04.2005 г. по гр.д. № 3711/2004 г. по паричния иск за 6200 лв. Касационната жалба е подадена в срок и съдържа мотивирано изложение на отменителните основания, поради което е процесуално допустима. Ответникът Б. Я. Я. изразява становище, че решението на въззивния съд е правилно и моли да бъде оставено в сила. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното: Предявен е иск от ТПК"М" гр. Р. против Б. Я. Я. за връщането на 2571 лв. по договор от 1.03.2001 г. и 6220 лв. по договор от 27.03.2001 г. на основание чл. 14, ал. 1 от Закона за адвокатурата (отм.) като производството по делото е висящо пред ВКС само в частта срещу въззивното решение по иска за връщане на сумата по втория договор. В останалата част с оглед цената на иска, която е под 5000 лв. като необжалваемо съгласно чл. 218а ал. 1 ГПК /отм./ въззивното решение е влязло в сила. Твърденията на Т. "М" гр. Р. в исковата молба са, че е сключил договор за правна помощ на 27.03.2001 г. с ответника Б, по силата на който той е поел задължение да представлява Т. "М" гр. Р. по административно дело във връзка с реституиране на отнето от кооперацията имущество пред всички инстанции. Поради отказа на адвоката от поетата защита по време на гледане на делото пред Върховния административен съд и укриване на факта, че е бил лишен завинаги от адвокатски права, ищецът претендира връщане на платеното възнаграждение в размер на исковата сума. Софийският градски съд е оставил в сила решението на Софийския районен съд, 38 състав от 25.04.2005 г. по гр.д. № 3711/2004 г., с което искът е отхвърлен. Приел е че не са доказани твърденията в исковата молба за неизпълнение на задълженията на адв. Я по договора за правна защита и процесуално представителство, а отказът от поетата защита се дължи на обективни причини - лишаване от адвокатски права. Решението е валидно и допустимо, а по същество е постановено при спазване на закона, както и на процесуалните правила. В исковата молба няма твърдения за неизпълнението на задълженията по договора за правна помощ и процесуално представителство пред окръжния съд, следователно релевантно за процеса е само поведението на ответника при разглеждането на ахд 9485/2002 г. от Върховния административен съд. Въззивният съд законосъобразно е приел, че неявяването на ответника в съдебното заседание на 18.04.2003 г. и преупълномощаване на друг адвокат не е в нарушение на договора за правна помощ, тъй като за това е дадено изрично съгласие от доверителя в пълномощно от 18.04.2003 г., с което са изпълнени изискванията на чл. 17 от Закона за адвокатурата (отм.). Законосъобразен е и изводът на съда, че лишаването от адвокатски права по предвидения в Закона за адвокатурата (отм.) ред преди следващото съдебно заседание е имало за последица изгубване на адвокатската правоспособност и е обстоятелство, водещо до обективна невъзможност да продължи изпълнението на договора за процесуално представителство с оглед изричното изискване на чл. 20, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) представители на страните по пълномощие пред съда да са адвокати. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за адвокатурата (отм.) адвокатът няма право да се откаже от поета защита освен по основателни причини. С разпоредбата са уредени имуществените последици при отказ като правилото е, че на адвоката се дължи заплащане на положения труд, а само ако отказът е неоснователен внесеното възнаграждение трябва да се върне на клиента. Лишаването от адвокатски права е обективна пречка за осъществяване на представителство пред съда, поради което договорът следва да се счита прекратен по право, а адвокатът е длъжен да изпълни задължението си по чл. 14, ал. 2 ЗА (отм.) като уведоми доверителя си за невъзможността да продължи да изпълнява задълженията си по договора. В случая това изискване е спазено и въззивният съд законосъобразно е приел, че не се дължи връщане на уговореното възнаграждение. Съобщаването на истинската причина на отказа не е предвидено в закона като елемент от съдържанието на уведомлението по чл. 14, ал. 2 ЗА (отм.), поради което неоснователно се поддържа от касатора, че укриването на този факт е от значение за прилагане на чл. 14, ал. 1, предл.1 ЗА /отм./. Правилен е и изводът на съда, че реално платеното се равнява на около 10 % от уговореното и с оглед осъщественото представителство пред първата инстанция дори и в хипотезата на чл. 14, ал. 1, предл. второ ЗА (отм.) адвокатът има право да го задържи. С оглед на изложеното при постановяване на решението на въззивният съд е спазил процесуалните правила като е обсъдил всички относими към предмета на делото доказателства и е приложил правилно материалния закон. Не са налице заявените основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора Т. "М" гр. Р. следва да заплати на Б. Я. Я. направените и поискани в касационното производство разноски в размер на 1000 лв. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение