Решение № 1355 от 7.2.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Илиева, от гр. София против решение 1344 / 02.03.2022 г. по адм. дело 4523 / 2021 г. на Административен съд София град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 70, ал.9 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в липса на мотиви по относими за спора факти и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът директорът на ТП на НОИ София град, чрез юрисконсулт Д. Петрова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че не са налице релевираните с нея пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 1344 / 02.03.2022 г. по адм. дело 4523 / 2021 г. Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Р. Георгиева, от гр. София срещу решение 2153 21 57 / 01.03.2021 г. на директора на ТП на НОИ София град и потвърденото с него разпореждане [номер] / 22.12.2020 г. на длъжностното лице по Пенсионно осигуряване. Присъдил е разноски. По делото е установено, че с разпореждане на длъжностното лице по "ПО" при ТП на НОИ София град на Р. Георгиева, от гр. София е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) от 15.06.2019 г. в минимален размер до определянето ѝ по реда на КСО и добавка по чл. 69в, ал.3 КСО. С последващо разпореждане на длъжностното лице по "ПО" на основание чл. 99, ал.1, т.2, б.д КСО пенсията е изменена при зачетен осигурителен стаж от трета категория труд в размер на 37 години 00 месеци и 00 дни и осигурителен доход за периода 01.01.2000 г. - 14.06.2019 г. в размер на 154351, 99 лева, формиращи индивидуален коефициент 1, 4762. ЛПОСВ е била преизчислявана на основание §7 ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за придобит осигурителен стаж след пенсионирането. С разпореждане [номер] / 22.12.2020 г. длъжностното лице по Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София град е установило техническа грешка при електронната обработка на информацията, като вместо 4257 работни дни са били отчетени 3898 работни дни за базисния период от 01.01.2000 г. до 14.06.2019 г., което е довело до неточно определяне на индивидуалния коефициент, а именно определяне на по-висок от следващия се индивидуален коефициент, от който е била изчислена пенсията. Допуснатата грешка е била отстранена на основание чл. 99, ал.1, т.2, б.д КСО и ЛПОСВ е била изменена, считано от 15.06.2019 г. - дата на отпускането й - от осигурителен стаж от трета категория труд - 37 години 00 месеца и 22 дни и индивидуален коефициент - 1, 352, определен при отчетени 4257 работни дни за базисния период от 01.01.2000 г. до 14.06.2019 г. Пенсионният орган е отчел добросъвестността на лицето и е разпоредил надвзетата сума за пенсия да не се събира на основание чл. 114, ал.2 КСО. С решение 2153 21 57 / 01.03.2021 г. директорът на ТП на НОИ София град е потвърдил разпореждане [номер] / 22.12.2020 г. на длъжностното лице по Пенсионно осигуряване. Съгласно чл. 99, ал.1, т.2, б.д КСО влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, в случай, че пенсията е определена в неправилен размер. Допуснатата грешка в отчетените работни дни е рефлектирала върху определянето на индивидуалния коефициент. Същият е изчислен съгласно чл. 70, ал.8 и ал.9 КСО, като е съобразено, че отпуснатата пенсия е с начална дата след 31.12.2018 г. и относим при изчисляването на размера е осигурителния доход на лицето за периода след 31.12.1999 г. до датата на отпускане на пенсията, но за период, не по-малък от 36 месеца. Съгласно чл. 70, ал.9 КСО индивидуалният коефициент по ал.8 се изчислява като сборът на месечните съотношения между осигурителния доход на лицето за месеца и средния осигурителен доход за страната за същия месец се раздели на сбора от съотношенията между броя на работните дни, за които се отнася осигурителният доход на лицето за съответния месец и броя на работните дни през месеца за всички месеци, участващи при изчисляването на индивидуалния коефициент. Отработените часове от лицето се изчисляват пропорционално на законоустановеното работно време. Индивидуалният коефициент не може да надхвърля средноаретметичната стойност на месечните съотношения между максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година и средния месечен осигурителен доход за страната за месеците след 31.12.1999 г., участващи при изчисляването на индивидуалния коефициент. В случая при първоначалното определяне на индивидуалния коефициент за периода 01.01.2000 г. 14.06.2019 г. са зачетени 3898 работни дни, с оглед на което е изчислен индивидуален коефициент 1,4762. Съобразявайки, че броят на работните дни е бил неточно въведен, при правилното им въвеждане в размер на 4257 дни по реда на чл. 70, ал.9 КСО точно е изчислен и правилният индивидуален коефициент 1,3522. Пенсионният орган е спазил технологичните правила за изчисляване на отпуснатата ЛПОСВ, разписани в чл. 70 КСО, като правилно е бил определен и размерът на добавката по чл. 69в, ал.3 КСО. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение