Решение № 324 от 13.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6419/2013 г.

Решение № 324 от 13.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6419/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова Производството е по чл. 303, т. 1 предл. 2 от ГПК. Образувано е по молба на И. З. С. от [населено място] чрез пълномощника й адв. К. С. за отмяна на влязлото в сила съдебно решение от 17.4.2013 г., постановено по гр. дело № 133/2013 г. на Врачански окръжен съд, Гражданско отделение, с което е отменено решение № 948/19.12.2012 г. по гр. дело № 3124/12 г. на Врачански районен съд и вместо него е постановено друго, като е уважен предявения от И. Г. Г. срещу И. З. С. иск по чл. 108 от ЗС за ревандикация на гараж от 18 кв. м, представляващ имот с идентификатор 12259.1014.28.2 по кадастралната карта на [населено място] Молбата се основава на твърдения за новооткрито писмено доказателство, което е от съществено значение за правилното разрешаване на правния спор. Това писмено доказателство е представено във връзка с оборване правото на собственост на ищцата по делото и установяване правото на собственост на ответницата върху спорния гараж, който е бил построен и узаконен на нейно име през 1976 г и се владее от нея и понастоящем. Ответницата в производството И. Г. Г. оспорва молбата. Счита, че тя е неоснователна, тъй като представеното с нея доказателство не е ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Излага доводи и по съществото на предявения иск. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение приема, че молбата за отмяна е процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, срещу влязло в сила съдебно решение в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК. Разгледана по същество, молбата е основателна. Съображенията за това са следните: С влязлото в сила съдебно решение от 17.4.2013 г., постановено по гр. дело № 133/2013 г. на Врачански окръжен съд, Гражданско отделение е отменено решение № 948/19.12.2012 г. по гр. дело № 3124/12 г. на Врачански районен съд и вместо него е постановено друго, с което е уважен предявения от И. Г. Г. срещу И. З. С. иск по чл. 108 от ЗС за ревандикация на гараж от 18 кв. м, представляващ имот с идентификатор 12259.1014.28.2 по кадастралната карта на [населено място]. Въззивният съд е приел, че И. Г. Г. е придобила 1/6 ид. части от процесния гараж на основание наследствено правоприемство и 5/6 ид. части чрез покупко- продажба от Г. Г. Н. и Г. Г. Б.. Договорът за покупко-продажба е обективиран в нотариален акт № 81, т. 10, рег. № 12202/1196/2008 г. на нотариус С. П. В нотариалния акт е посочено, че същият се издава на основание заповед № 526/30.5.2001 г. на [община] и заповед № 126/24.7.2002 г на областния управител на област В.. С последната заповед областния управител е наредил да се отпише от актовете за държавна собственост и предаде на Г. Н., И. Л. и Г. Б. дворно място, жилищна сграда и гараж. Представен е констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, видно от който Г. Г. Н., Г. Г. Б. и И. Г. Г. са признати за собственици по давностно владение и наследство на процесния гараж. За установяване основателността на твърденията си ответницата е представила скица № 405/300 на Градски народен съвет-В. за парцел № 642 в кв. 58 по преписка вх. № 300 от 5.4.1976 г за узаконяване на гараж на името на И. З. С.. В писмения отговор на исковата молба ответницата е направила възражение, че ищцата не е придобила правото на собственост върху гаража, тъй като праводателите й не са били собственици следователно не са могли да транслират вещни права в патримониума й върху 5/6 ид. части. Останалата 1/6 ид. част от имота не е придобита от ответницата по наследство, тъй като наследодателката й не е притежавала право на собственост върху гаража. С молбата за отмяна е представена заповед № 34 от 5.1.1984 г. на Общински народен съвет-В., видно от която от И. С. е отчужден гараж от 18 кв. м, а от Г. Г. Н. -парцел и жилищна сграда в имот пл. № 642 кв. 59 по плана на [населено място]. Настоящият състав приема, че това доказателство е ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. З от ГПК. То не е било включено в доказателствения материал при разглеждане на делото от инстанциите по същество. Освен че е ново, представеното доказателство е от съществено значение за правния спор по делото, тъй като посредством него С. цели да обори активната материално-правна легитимация на ищцата по иска, като установи, че гаражът е нейна собственост, като построен, узаконен на нейно име и владян до датата на предявяване на иска за ревандикация. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,