Решение № 14258 от 23.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1378/2017 г.

Решение № 14258 от 23.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1378/2017 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на [фирма] и кмета на Община Асеновград против решение № 1733 от 30.09.2016 г., постановено по адм. д. № 512/2015 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторите навежда доводи за недопустимост на обжалваното решение и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната му. Ответниците – К. Н. Б., Г. Н. Б., Г. Е. А., Г. Х. Б. и Р. Н. Г., чрез процесуалния си представител, оспорват касационните жалби. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. Останалите ответници не изразяват становище по касационните жалби. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество за неоснователни, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив отменя заповед № А-52/15.01.2015 г. на кмета на Община Асеновград, с която е одобрено изменение на ПУП – План за регулация и застрояване на поземлен имот с идентификатор № [номер], УПИ [номер], складове и УПИ [номер], обществено обслужване кв. 2 по РП на ПЗ"Север" Асеновград, като се образува нов УПИ [номер], съгласно нанесените зачерквания, линии и надписи с кафяв цвят по графичната част на заповедта, като в част ПЗ се запазва построената съгласно разрешение за строеж № [номер]/16.11.2007 г. многофункционална сграда, с търговски център, офиси и хотелски апартаменти, показана в червен цвят в графичната част на заповедта. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но същата е постановена в нарушение на материалния закон, поради което прави извод за нейната незаконосъобразност. Обжалваното решение е допустимо. Доводът на касаторите, че жалбоподателите нямат качество на заинтересувани страни по смисъла на чл. 131, ал. 1 вр. ал. 2 ЗУТ, са неоснователни. Правилно съдът приема, че жалбоподателите са заинтересувани лица, поради което същите имат правен интерес от оспорване на заповедта. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че жалбоподателите са съсобственици на УПИ [номер], който е отреден за бензиностанция. Установено е, че ПИ [номер] не е урегулиран, поради което УПИ [номер] е съседен на новообразувания имот. Освен това по делото е установено, че ПИ с идентификатор [номер] е общинска собственост съобразно кадастралната карта и кадастралния регистър, одобрени със заповед от 08.07.2004 г. и е остатък от терен, намиращ се между УПИ [номер] бензиностанция (ПИ [номер]) и ПИ [номер]. От заключението на тройната експертиза е установено, че ПИ с идентификатор [номер] съгласно одобрения ПУП-ПЗР е с предвиждане за отбивка към УПИ [номер]-бензиностанция, поради което са изпълнени изискванията на чл. 131, ал. 2, т. 3 от ЗУТ - съседен имот, включително през улица, като са установени намалени отстояния между сградата в УПИ [номер], за обществено обслужване, предвидено да се запази и осъществените постройки и съоръжения в УПИ [номер]-бензиностанция, съседен спрямо уличната регулация. Следователно като приема, че жалбоподателите са заинтересувани лица по смисъла на закона и за същите е налице правен интерес от оспорването първоинстанционния съд се произнася по допустима жалба, поради което и доводите на касаторите за недопустимост на съдебното решение, са неоснователни. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е постановен в нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че със заповед от 09.07.2007 г., издадена от кмета на община Асеновград е одобрено изменение на ПУП - План за регулация и застрояване на УПИ [номер] и ПИ с идентификатор ПИ [номер] като се образува нов УПИ [номер] по имотната граница на ПИ [номер] - обществено обслужване. В имота се установява начин и характер на застрояване – смесена централна зона без жилищно предназначение, със застрояване с голяма височина, свободно съобразно графичната част на заповедта. Тази заповед е отменена с решение, постановено по адм. д. № 226/2008 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, влязло в сила на 05.01.2009 г. Въз онова на заповедта за одобряване на ПУП – ПРЗ на 16.11.2007 г. е издадено разрешение за строеж като сградата е построена в груб строеж. Със заключенията на назначените по делото съдебно технически експертизи се установява, че градоустройствените параметри Нкорниз и Кинт по одобрения инвестиционен проект не съответстват и надвишават допуснатите в обжалваната заповед Нкорниз и Кинт, а отстоянията до регулационните линии и между сградите през улица не съответстват на определените в ЗУТ. Освен това графичната част на обжалваната заповед не съответства на изискванията на Наредба № 8/14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, което е самостоятелно основание за нейната отмяна. При тези данни изводът за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. С отменяната на заповедта от 09.07.2007 г., с която е одобрено изменението на ПУП – ПРЗ като се образува нов УПИ [номер] отпада и основанието на издаденото разрешение за строеж, тъй като същото следва да отговаря на предвижданията на ПУП. В тази връзка твърдението на касаторите, че е налице влязло в сила разрешение за строеж, е неоснователно, тъй като същото е издадено преди влизане в сила на заповедта за одобряване на изменението на ПУП – ПРЗ, която е отменена с влязло в сила решение. Освен това по делото е установено, че разположението на съществуващата сграда в новообразувания УПИ не съответства на изискванията на ЗУТ като е създадено недопустимо по закон разположение на построената сграда, поради което оспорената пред първоинстанционни съд заповед, с която се постановява, че в част План за застрояване се запазва построената съгласно разрешение за строеж № 522/16.11.2007 г. многофункционална сграда е незаконосъобразна. Това обосновава незаконосъобразност на заповедта и в частта й относно изменение на ПУП – ПР за образуване на нов УПИ, тъй като същата е издадена в противоречие с императивната норма на чл. 134, ал. 4, т. 1 ЗУТ, съгласно която влезли в сила подробни устройствени планове не могат да се изменят с цел узаконяване на незаконно изградени строежи. Следователно недопустимо е изменение на ПУП с оглед създаване на законно разположение или допустим начин на застрояване на незаконно построени сгради. Позоваването на касатора [фирма] на разпоредбата на чл. 125, ал. 5 ЗУТ, съгласно която в проекта за подробен устройствен план се отразяват разрешените строежи по предходен подробен план, за които разрешенията за строеж не са загубили правно действие, е неоснователно, тъй като в случая разрешението за строеж е издадено въз основа на отменен предходен ПУП-ПРЗ. Целта на закона е съобразяване с разрешени строежи, която е доразвита в разпоредбата на § 21 ДР ЗУТ, съгласно която, когато във връзка с устройството на територията се държи сметка за заварени строежи се имат предвид законните строежи. Неоснователен е и довода, че в случая отменения ПУП е приложен в хипотезата на § 22, ал. 1, т. 2 ПЗР ЗУТ, тъй като може да бъде приложен само действащ ПУП. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е и валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Община Асеновград да заплати на К. Н. Б., Г. Н. Б., Г. Е. А., Г. Х. Б. и Р. Н. Г. сумата 1000 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,