Решение № 4183 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6767/2011 г.
ВАСIV отделение22.03.2012 г.докладчик Татяна Хинова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 421 от 15.03.2011 г., постановено от Административен съд Пловдив, VIII-ми състав по адм. д. № 1711/2009 г. ОСЪЖДА Величка Ненова Сливова, Иван Вълев Сливов и Николай Вълев Сливов да заплатят на Стоян Маринов Балъков разноски по делото за тази инстанция в размер на 100 лв. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4183 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6767/2011 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Величка Ненова Сливова, Иван Вълев Сливов и Николай Вълев Сливов срещу решение № 421 от 15.03.2011 г., постановено от Административен съд Пловдив, VIII-ми състав по адм. д. № 1711/2009 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационните жалбоподатели правят искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отменена заповедта за одобряване на плана на новообразуваните имоти в оспорената част. Ответникът в производството - областен управител на Пловдивска област, с представено по делото писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна Стоян Маринов Балъков с представено по делото писмено становище, възразява по основателност на касационната жалба по отношение на доводите, касаещи отреждането за имот инд. № 406.155. Останалите заинтересовани страни не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № ЗД-00-122 от 14.07.2009 г., с която областния управител на Пловдивска област е одобрил план на новообразуваните имоти за земеделски земи, предоставени за ползване на граждани, въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за м. "Яса тепе" и м. "Корията" в землището на гр. Сопот. Заповедта е оспорена по отношение на предвиденото отреждане за имоти № 404.80 и № 404.81 в м. "Корията" и по отношение на отреждането за имоти № 406.155, № 406.156, № 406.157, № 406.158, № 406.159, № 406.160, № 406.161, № 406.162 и № 406.163 в м. "Яса тепе". Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правени извод, съдът е приел, че по отношение на предвиденото отреждане за имотите в м. "Корията" за жалбоподателите е отреден имот, който по площ напълно отговаря на признатото им право на възстановяване на имот по реда на чл. 18ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. По отношение на този имот жалбоподателите се легитимират като собственици с признато право на възстановяване на имот с площ от 1900 кв. м. С предвиденото отреждане имота е именно с площта, призната за възстановяване. Съдът е приел, че няма основание за бившите собственици да бъде отреден имот с площ по-голяма от доказаното право на възстановяване. По отношение на останалите имоти в м. "Яса тепе", съдът е приел, че отреждането е предвидено за ползватели, които се легитимират като собственици с приключили производства по трансформиране на право на ползване в право на собственост. Съдът е установил, че отреждането за бившите ползватели съответства на признатите им права, а констатираните разлики са под размерите, предвидени в § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което няма основание за отреждане от тези разлики на имот за бивш собственик. В същото време е установено, че за бившия собственик е отреден имот № 406.158, който е формиран от съседни разлики. По тези доводи съдът е отхвърлил оспорването като неоснователно. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Съгласно § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ помощен план и план на новообразуваните имоти се изработват за земите, предоставени на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно ал. 4 на същия текст, редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определя с Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи. В чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ още веднъж е подчертано, че с плана на новообразуваните имоти се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно с посочените планове се устройват териториите, върху които правото на ползване е трансформирано в право на собственост по реда на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. След отреждането за ползвателите, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост на съответни имоти, с оглед изискванията на § 4з, ал. 2 от ЗСПЗЗ разликата над 600 кв. м и над 1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв. м. С плана на новообразуваните имоти се отреждат имоти и за трета категория лица - тези, които се легитимират за собственици с надлежен документ за собственост. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистъра на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти и съдържат данни индивидуализиращи собственика на имота. С оглед на приложимите материално-правни норми, решаващият съд е достигнал до обосновани правни изводи. Правилна е преценката на съда, че по отношение на оспорването за имоти в м. "Кория" за жалбоподателите е отреден имот, който по площ съответства на признатото им право на възстановяване по реда на чл. 18ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Съобразно представеното решение № 0412 от 30.09.1993 г. за наследодателя на жалбоподателите е признато право на възстановяване на лозе с площ от 1.900 дка. Отредения с плана на новообразуваните имот е с тази площ. Няма основание за отреждане на имот с площ по-голяма от тази, за която жалбоподателите се легитимират като собственици. В тази връзка следва да се отбележи, че по отношение на отреждането за имота в м. "Корията" е постъпило възражение от наследодателя на жалбоподателите, което е било уважено и имота е отреден с площ съответна на площта на признатия за възстановяване имот. Няма правно основание за този имот да бъде предвидена площ от 2299,28 кв. м. в какъвто смисъл са доводите на касационните жалбоподатели. Във връзка с доводите на жалбоподателите следва да се отбележи, че при извършване на техническите дейности по изработване на плана на новообразуваните имоти няма правна възможност да се съобразява площта на имота с материализирани на терена граници. Законосъобразни и обосновани са изводите на решаващият съд и по отношение на отреждането, предвидено за имотите в м. "Яса тепе". За тези имоти по безспорен и категоричен начин е установено, че за бившите ползватели е приключило административно производство за трансформация на право на ползване в право на собственост. По отношение на тези имоти са представени констативни нотариални актове, издадени след приключване на процедурата по трансформация, а по отношение на два от имотите № 406.156 и № 406.162 са представени доказателства за приключила административна процедура по трансформиране на правото на ползване в право на собственост, включително и заплащане на определената оценка. Отреждането за тези имоти отговаря на признатите права на ползвателите, като констатираните минимални разлики са под определения в закона предел от 250 кв. м. за образуване на нов имот за бившия собственик. Във връзка с тази група възражения, следва да се отбележи, че приложимите материално-правни разпоредби предвиждат при изработване на плана на новообразуваните имоти с предимство да се отреждат имотите на ползвателите, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост и едва след това да бъдат образувани нови имоти за реституентите при наличие на необходимите минимални размери на площта. Настоящият състав прецени за неоснователни доводите на касационните жалбоподатели, че в производството първоинстанционния съд не е зачел доказателствената сила на представени извънсъдебни спогодби, сключени с бивши ползватели. Представените доказателства нямат вещно-правен ефект и не удостоверяват прехвърляне на право на собственост. Още повече, както е отбелязано в решение № 582 от 15.06.2007 г., постановено от тричленен състав на Върховния касационен съд - четвърто-А гражданско отделение, недопустимо е разрешаване на вещни спорове между бивши собственици и бивши ползватели, преди одобряване на план на новообразуваните имоти, тъй като липсва индивидуализация на имотните граници, а и процедурата по възстановяване на собствеността на бившите собственици не е приключила. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото касационните жалбоподатели следва да заплатят на заинтересованата страна Стоян Маринов Балъков разноски по делото за тази инстанция в размер на 100 лв. - платен изцяло хонорар на адв. Германов за изготвяне на писмен отговор по касационната жалба и изрично направено искане за присъждане на тези разноски в представения по делото писмен отговор. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 4