Решение № 9816 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3718/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби: 1. На главния архитект на Столична община, чрез процесуален представител гл.юрк. Р. Григорова; 2. На Р. Б. Д., в качеството й на домоуправител/председател на УС на ЕС блок [номер] находящ се в гр. София, [жк] [улица]; С. К. М., в качеството му на домоуправител/председател на УС на ЕС на блок [номер], находящ се в гр. София, [жк], [улица] А. К. Р., в качеството му на домоуправител на бл. [номер], находящ се в гр. София, [жк] [улица], всички, представлявани от адв. Дашина, против Решение 27207 от 16.12.2024 г., постановено по адм. дело 1319/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е обявена за нищожна Заповед САГ24-РА50-4/08.01.2024 г. на главния архитект на Столична община, в частта относно имот с идентификатор 68134.802.1485 и преписката е върната на главния архитект на Столична община за ново произнасяне. С доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се претендира неговата отмяна. Главния архитект на Столична община претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Р. Б. Д., С. К. М. и А. К. Р. претендират присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът - А. Т. Х., чрез адв. К. Стоянова, в представени писмени отговори на касационните жалби и в съдебно заседание излага становище за неоснователност на същите. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответниците В. В. С., Д. Д. П., Д. Д. Д., Й. Д. М., К. З. М., Л. К. Л., М. К. К. и С. Д., се представляват от адв. Й. Андонов, който в представен писмен отговор се присъединява към изложеното в касационната жалба на главния архитект на Столична община и моли съдебното решение да бъде отменено. Претендира възнаграждение в качеството му на особен представител на заинтересованите страни. Заинтересованата страна Термотри ЕООД, чрез процесуален представител адв. К. Стоянова, в представен писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав приема касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред Административен съд София град е било образувано по жалба на А. Т. Х. срещу Заповед САГ24-РА50-4/08.01.2024 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание Заповед СОА-21- РД09-455/22.03.2021 г на кмета на Столична община, чл. 135 ал.5 ЗУТ, чл. 134, ал.1 т.1 и т.2, във връзка с ал. 2 от ЗУТ, чл. 17 ЗУТ , чл. 103 ал.4 и чл. 104 ал.1, чл. 108 ал.5 от ЗУТ, чл. 10 ал.4 от ЗУЗСО устройствена категория по т.2 и т.34 от Приложение към чл. 3 ал.2 ЗУЗСО, чл. 32 АПК и решение на по адм. дело 8619/ 2021г на Административен съд София - град, оставено в сила с решение по адм. дело 309/2023 г. на ВАС, е наредено да се изработи служебно проект за ПУП в териториален обхват: частта от УПИ I за ОЖС по ПУП от 1989 г., в който е попадал имот с пл. 1485 /сега имот с идентификатор 68134.802.1485/, частта от УПИ I за ЖС и УПИ VII за озеленяване по ПУП от 2009 г., в частта им, оставаща извън отменената част с решение по адм. дело 5834/ 2009 г., частта от ПИ 68134.802.2093, попадаща в УПИ XI за озеленяване по ПУП от 2009 г., кв. 65, м. Изток-Изток част I и част II , в частта относно имот с идентификатор 68134.802.1485, с искане за прогласяване нищожността й, евентуално отмяната й като незаконосъобразна. Съдът е счел, че процесната заповед е нищожна на основание чл. 177, ал. 2 от АПК, тъй като административният орган не е изпълнил задължителните указания на съда по влязлото в сила съдебно решение по адм. дело 8619/2021 г. на Административен съд София град, с което е обявена нищожността на заповед РА50-402/25.06.2021 г. на главния архитект на Столична община, с която на осн. чл. 135 ал.3 от ЗУТ се отказва да се разреши изработването на проект за изменение на подробен устройствен план план за регулация (ПУП - ПР) на поземлен имот с идентификатор 68134.802.1485, изменение на УПИ I за ОЖС , създаване на нов УПИ XII-1485 за ЖС, ОО и подземни гаражи , нов УПИ XIII-1485 за озеленяване и задънена улица от о. т. 139а - о. т. 139б, кв. 65, м. Изток Изток по внесено заявление вх. САГ17-ГР00-697-(16)/25.05.2021 г. на А. Х.. Счел е, че се касае само за произнасяне по заявлението на А. Х. по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, което пък заявление касае само и единствено собствения й /към датата на заявлението/ имот идентификатор 68134.802.1485, но не и съседните нему имоти в т.ч. общински такива. Разширявайки предмета на разработката със съседните имоти от кв. 65 административният орган е постановил оспорената заповед в противоречие с посоченото съдебно решение на Административен съд София - град, оставено в сила с решението на ВАС, с което преписката е върната с указания и в което е разгледан спор досежно само и единствено имот пл. 68134.802.1485. Приел е, че административният орган е бил длъжен да изпълни задължителните указания на съда и да се произнесе по искане с вх. САГ17-ГР00-697/16/25.05.2021 г., а не да го включва в обхвата на служебно наредения да се изработи проект на ПУП, при който е налице пълна неяснота относно предвиждането на имота на жалбоподателя. По тези съображения, с обжалваното съдебно решение, е обявена нищожността на процесната заповед и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е прогласил за нищожна заповедта на главния архитект на Столична община, в оспорената й част, позовавайки се на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК, съгласно която актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Развил е и допълнителни мотиви, обуславящи крайния му извод, за наличие на съществени пороци в обективираната от органа воля, обуславящи неяснота относно съдържанието и правните последици на акта. Възприетите от първостепенния съд правни изводи са правилни и обосновани, поради което се споделят от настоящата инстанция. С Решение 3803 от 13.07.2020 г. по адм. дело 4466/2019 г. на Административен съд София - град, потвърдено с Решение 3153/10.03.2021 г. по адм. дело 10774/2020 г. на ВАС е отменена Заповед РА50-77/06.02.2019 г. на главния архитект на Столична община и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. С цитираната Заповед РА50-77/06.02.2019 г. е отказано да се разреши изработването на проект за ПУП - ПРЗ за имот с идентификатор 68134.802.1485 /номер по предходен план 1485/. С Решение 5730 от 12.10.2022 г. по адм. дело 8619/2021 г. на Административен съд София - град, потвърдено с Решение 7747/12.07.2023 г. по адм. дело 309/2023 г. на ВАС е обявена нищожността на Заповед РА50-402/25.06.2021 г. на главния архитект на Столична община и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. С цитираната Заповед РА50-402/25.06.2021 г. е отказано да се разреши изработването на проект за ПУП - ПР за поземлен имот с идентификатор 68134.802.1485, изменение на УПИ I за ОЖС , създаване на нов УПИ XII-1485 за ЖС, ОО и подземни гаражи , нов УПИ XIII-1485 за озеленяване и задънена улица от о. т. 139а о .т. 139б, кв. 65, м. Изток-Изток по заявление вх. САГ17-ГР00-697-16/25.05.2021 г. на А. Х.. С решението на ВАС по адм. дело 309 /2023 г., с което се оставя в сила цитираното решение на Административен съд София - град е решено преписката да се изпрати на главния архитект на СО за ново произнасяне по заявлението вх. САГ17-ГР0069716/25.05.2021г. в едномесечен срок от получаването й при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. С цитираните съдебни решения на АССГ и на ВАС са дадени изрични указания на административния орган свеждащи се най-общо до това, че с внесеното на 25.05.2021 г. заявление от А. Х. и мотивираното предложение към него единствено се конкретизира предназначението на новите УПИ за имота, предмет на искането. Скиците - предложения към заявленията от 2017 г. и от 2021 г. са с идентично съдържание. Няма промяна в искането за урегулиране на ПИ с идентификатор 68134.802.1485 в два УПИ по имотни граници, които съвпадат с външни регулационни граници на три улици на УПИ I и вътрешни регулационни граници по кадастралните такива, с отчитане на промяната на устройствената зона съгласно ОУП на гр. София в границите на имота, като се запазва съществуващата алея за достъп. Във влязлото в сила решение, в изпълнение на което е издадена оспорената заповед, както и в предходни съдебни актове, изрично е прието, че мотивираното предложение от 04.04.2017 г. и 16.06.2017 г. не противоречи на ОУП на гр. София, съгласно който имотът попада в две устройствени зони, като по мотивираното предложение УПИ XII-1485 е в устройствена зона "Жк", а УПИ XIII-1485 - в устройствена зона "Тзв". В противоречие с влязлото в сила решение оспореният отказ отново е мотивиран със същите съображения като предходния, вече отменен такъв по заявлението от 04.04.2017 г. Не са съобразени изводите на съда за неотносимост към процедурата по чл. 135, ал. 3 ЗУТ на аргументите на органа относно справката за картотекираната растителност и геодезическото заснемане. Повторно се излагат мотиви за нарушение на разпоредбите на чл. 11, ал. 1 във вр. с чл. 10, ал. 1 и ал. 2, т. 8 ЗУЗСО, както и за неспазване на условията на чл. 22 ЗУТ за комплексно застрояване и/или за преструктуриране на квартал, които са приети за неприложими на този етап на производството и тъй като се претендира само изменение на регулационния план. Доводите за противоречие на мотивираното предложение с изискванията на т. 2 от приложението към чл. 3, ал 2 ЗУЗСО, с разпоредбите на чл. 22 и чл. 108, ал. 5 ЗУТ са приети за неоснователни, доколкото вече са обсъдени във влязлото в сила съдебно решение и са приети за относими към следващия етап на процедурата по одобряване на внесения проект за изменение на подробния устройствен план. В изпълнение на влязлото в сила на 12.07.2023 г. съдебно решение 5730 от 12.10.2022 г. по адм. дело 8619/2021 г. на Административен съд София - град и съдебното решение на ВАС по адм. дело 309/2023 г., с което се оставя в сила решението на Административен съд София - град и връща преписката за ново произнасяне по заявлението от 25.05.2021 г., главният архитект на столична община издава процесната в настоящото производство Заповед САГ24-РА50-4/08.01.2024 г., с която на основание Заповед СОА-21- РД09-455/22.03.2021 г. на кмета на Столична община, чл. 135, ал.5 ЗУТ, чл. 134, ал.1, т.1 и т.2, във връзка с ал. 2 от ЗУТ, чл. 17 ЗУТ , чл. 103, ал.4 и чл. 104, ал.1, чл. 108, ал.5 от ЗУТ, чл. 10 ал.4 от ЗУЗСО устройствена категория по т. 2 и т. 34 от Приложение към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО, чл. 32 АПК и решение на адм. дело 8619/2021 г. на Административен съд София - град, оставено в сила с решение по адм. дело 309/2023 г. на ВАС, с която е наредено да се изработи служебно проект за ПУП в териториален обхват: частта от УПИ I за ОЖС по ПУП от 1989 г., в който е попадал имот с пл. 1485 /сега имот с идентификатор 68134.802.1485/, частта от УПИ I за ЖС и УПИ VII за озеленяване по ПУП от 2009 г., в частта им, оставаща извън отменената част с решение по адм. дело 5834/2009 г., частта от ПИ 68134.802.2093, попадаща в УПИ XI за озеленяване по ПУП от 2009 г., кв. 65, м Изток-Изток част I и част II оспорена в частта относно имот 68134.802.1485. Изрично в заповедта е посочено да се разгледа мотивираното предложение по заявление вх. САГ17-ГР00-697-16/25.05.2021 г. Независимо от влязлото в сила решение 5730 от 12.10.2022 г. по адм. дело 8619/2021 г. на Административен съд София - град и дадените с него задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, главния архитект на Столична община отново отказва да се разреши изработването на проект за изменение на подробен устройствен план план за регулация (ПУП - ПР) на поземлен имот с идентификатор 68134.802.1485, изменение на УПИ I за ОЖС , създаване на нов УПИ XII-1485 за ЖС, ОО и подземни гаражи , нов УПИ XIII-1485 за озеленяване и задънена улица от о. т. 139а - о. т. 139б, кв. 65, м. Изток Изток по внесено заявление вх. САГ17-ГР00-697-(16)/25.05.2021 г. на А. Х.. Административният съд правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК, която налага прогласяване нищожността на всеки акт или действие на административен орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда. Тази възможност може да се използва, когато след влизане в сила на съдебното решение, административният орган издаде нов административен акт или извърши действие, които са в пряко противоречие със съдебното решение, както е в случая. Посоченото по-горе и влязло в сила съдебно решение се ползва със сила на присъдено нещо между страните и неговото конститутивно действие е следвало да се зачете от административния орган, на когото преписката е била върната за ново произнасяне при съобразяване с мотивите в решението. Органът е бил длъжен да изпълни задължителните указания на съда и да се произнесе по искане с вх. САГ17-ГР00-697/16/25.05.2021 г., а не да го включва в обхвата на служебно наредения да се изработи проект на ПУП, при който е налице пълна неяснота относно предвиждането на имота на А. Х.. В оспорената заповед изрично е посочено, че същата се издава в изпълнение на влязло в сила решение по адм. дело 8619/2021 г., на Административен съд София - град, и в тази връзка административният орган е трябвало и е бил длъжен да изпълни задължителните указания дадени от съда и да се произнесе само по заявлението на А. Х., касаещо само ПИ с идентификатор 68134.802.1485, а не да излиза извън обхвата на заявлението с което е сезиран. Административният орган няма право на самостоятелна преценка за съдържанието на бъдещия акт, тъй като това съдържание е ограничено от указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Доколкото с влязло в сила решение е установено, че искането на А. Х. отговаря на закона, съответно че е допустимо ПИ с идентификатор 68134.802.1485 да бъде урегулиран по посочения в мотивираното предложение начин, то административният орган е бил длъжен да уважи искането и да допусне изработването на ПУП, а не да се произнася свръхпетитум като разширява териториалния обхват на разработката, включвайки допълнителни имоти. На практика се е стигнало до неправомерно обединяване на производството по чл. 135, ал. 5 ЗУТ с това по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, мотивирано с целесъобразност на устройственото планиране на кв. 65. Това обаче е в пряко противоречие с влязлото в сила съдебно решение, с което са дадени задължителни указания, касаещи единствено и само имот с идентификатор 1485 и подаденото за него заявление от 25.05.2021 г. Допуснато е произнасяне свръх петитум, тъй като административният орган се е произнесъл по въпроси и искания, които не са били предмет на съдебното разглеждане и произнасяне. Нещо повече, въпреки че не съществува правна пречка административният орган да нареди служебно изработване на проект за ПУП с по-широк териториален обхват по реда на чл. 135, ал. 5 ЗУТ, то в конкретния случай заповедта изрично сочи, че се издава в изпълнение на съдебното решение по адм. д. 8619/2021 г., оставено в сила с решение по адм. д. 309/2023 г. Следователно органът е бил задължен да се придържа стриктно към конкретните указания, дадени от съда, и да ограничи обхвата на процедурата до имот 1485, без да я разширява произволно или по целесъобразност. Този порок, съчетан с директното противоречие посредством неизпълнение на влязлото в сила съдебно решение, обосновава хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК по отношение на акта в оспорената му част, поради което правилно е прогласен за нищожен. Предвид гореизложеното, настоящият състав счита, че съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на материалния закон, както и е обосновано, доколкото релевантните за спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства и въз основа на същите са изведени мотивирани и логически издържани правни изводи. Решението като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно заявената и доказана претенция, в полза на ответника Термотри ЕООД следва да се присъдят разноските за адвокатски хонорар в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, като за тях солидарно се задължат всички касатори. Претендираното от ответника А. Т. Х. присъждане на разноски е недоказано липсва представен списък на такива, както и доказателства за извършването им, поради което не следва да й се присъждат. На адв. Й. Андонов - особен представител на ответниците В. В. С., Д. Д. П., Д. Д. Д., Й. Д. М., К. З. М., Л. К. Л., М. К. К. и С. Д., назначен в първоинстанционното производство, не следва да се определя отделно възнаграждение за участието му в настоящото касационно производство. Видно от съдържанието на Уведомително писмо изх. 7249/18.10.2024г. на Съвет на адвокатска колегия София и Определение 20610/21.10.2024г. по АД 1319/2024г. на АССГ, същият е назначен за особен представител на тези лица и за двете съдебни инстанции при определен и внесен депозит от първоинстанционните жалбоподатели в размер общо на 5000 /пет хиляди/ лева, за което в открито съдебно заседание от 04.12.2024г. по АД 1319/2024г. на АССГ е разпоредено сумата да му бъде изплатена и е издаден в негова полза разходен касов ордер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,