Решение № 3123 от 2.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 189/2012 г.

Решение № 3123 от 2.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 189/2012 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Ангел Даулов от гр. Хасково обжалва решение № 589/11.11.2011 г. постановено по адм. д. № 176/2011 г. на Административен съд гр. Хасково, с което е отхвърлено оспорването срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-150 от 20.12.2010 г. на началника на РДНСК - Южен централен район гр. Пловдив, с която е наредено премахването на незаконен строеж " Вилна сграда ", намираща се в чашката на язовир "Ивайловград ", м. "Стария мост " в ПИ 000833, землището на с. Камилски дол, община - Ивайловград, отдел 381- ДГФ като неоснователно. Ответникът РДНСК - Южен централен район чрез процесуалния си представител изразява становище за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за правилност на съдебния акт и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, след като прецени наведените касационни оплаквания за отмяна по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е правилно. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за законосъобразна, заповедта, предметна обжалване на посоченото за издаването й основание - чл. 225, ал. 2, т. 2. Съответни на доказателствата по делото са съображенията за наличие на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР ЗУТ, който е незаконен, извършен без строителни книжа- разрешение за строеж и инвестиционен проект, изграден в чужд имот - в ДГФ, без отстъпено право на строеж, констатиран с констативен акт послужил като основание за издаване на административния акт, чийто констатации не са опровергани, както в хода на административното производство, а така също и пред съда. Обосновани са съображенията, че същия не може да бъде узаконен по реда на § 184 от ПЗР ЗУТ, както и че не намира приложение разпоредбата на § 16 от с. з., поради което и законосъобразно е наредено неговото премахване по реда на чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Наред с това неоснователно е оплакването за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Процедурата по § 4, ал. 1, изр. 1, ДР на ЗУТ за съобщаването на констативния акт е спазена, но дори и да се приеме обратното такова нарушение не може да се счете за съществено, водещо до отмяна на акта, още повече че в конкретният случай, касаторът е упражнил правото си на оспорване. Представеното разрешително за поставяне е неотносимо, след като същото касае поставянето на паянтова постройка за поставяне на пчелния инвентар и не предвижда изграждането на строеж, какъвто е реализиран. Приемайки изводите за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, съдът е постановил решението в съответствие са материалния закон и наведеното оплакване за нарушението му е неоснователно. Същото е обосновано. Изводите му кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона. Решението като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК