Решение № 13008 от 20.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5969/2021 г.

Производството е по реда на чл. 237 чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за отмяна на влязло в сила решение 7852/12.12.2019 г. по адм. дело 7883/2019 г. по описа на Административен съд София град (АССГ) и решение 15053/07.12.2020 г. по адм. дело 4160/2020 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение. Навеждат се доводи за наличие на основания за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК. Молителят твърди, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, които са от съществено значение за делото и които при решаването му не са били известни на страната - решение от 22.12.2010 г. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз (СЕС) и Определение на Съда на публичната служба от 27 септември 2011 г. по дело F-55/08 DEP. С цитираното в молбата за отмяна решение от 22.12.2010 г. по дело С-279/09 на СЕС, съдът се е произнесъл по преюдициално запитване за тълкуване на принципа на ефективност, за да се изясни дали този принцип допуска предоставяне на правна помощ на юридически лица, a определението по дело F-55/08 DEP касае определянето на размера на съдебните разноски, подлежащи на възстановяване на Европейската инвестиционна банка по посоченото дело. Наличието на основание за отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК молителят обосновава с постановеното друго решение - 5064/27.07.2018 г. по адм. дело 6455/2017 г. на АССГ, отменено с решение 1349/31.01.2019 г. по адм. дело 12433/2018 г. на ВАС, трето отделение. Твърди, че са налице множество решения, с които по различен начин са разрешени идентични случаи. Иска се да бъде допусната отмяна на влезлия в сила съдебен акт на основание чл. 239, т. 1 от АПК и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ, алтернативно претендира отмяна на решението на основание чл. 239, т. 4 във вр. с чл. 244, ал. 2 от АПК. В проведено открито съдебно заседание на 25.11.2021 г. процесуалният представител на молителя претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност досежно претендираните от ответника разноски. Ответникът по искането за отмяна "Електроразпределение Север" АД, в писмен отговор и в съдебно заседание от 25.11.2021 г., чрез процесуалните представители адвокат Н. Георгиева и адвокат П. Николова, изразява становище за частична недопустимост, както и за неоснователност на искането за отмяна, по двете горепосочени основания. Претендира присъждане на разноски по представен списък, за извършването на които представя писмени доказателства. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия, счита за неоснователно възражението за частична недопустимост на искането за отмяна, доколкото с решение 15053/07.12.2020 г. по адм. дело 4160/2020 г. на ВАС е оставено в сила решение 7852 от 12.12.2019 г., постановено по адм. дело 7883/2019 г. по описа на АССГ, с което частично е уважена искова претенция срещу КЕВР. Поради това не би могло да се приеме, че искането за отмяна на посочената част от решението на касационния състав, е недопустима поради липсата на правен интерес от отмяната му, в какъвто смисъл са излаганите от адвокат Георгиева и адвокат Николова съображения. Предвид изложеното, настоящият състав счита процесното искане за отмяна на влезли в сила съдебни актове, като подадено от надлежна страна и в законоустановения срок по чл. 240 АПК, за изцяло допустимо, а разгледано по същество - за неоснователно, по следните съображения: С решение 7852/12.12.2019 г. по адм. дело 7883/2019 г. по описа на Административен съд София - град, Комисията за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващо адвокатско възнаграждение по НАХД 592/2015 г. по описа на Районен съд Павликени, във връзка с отмененото наказателно постановление НП 472 от 17.12.2014 г. на председателя на КЕВР, ведно със законната лихва, считано от 01.07.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като искът е отхвърлен като неоснователен над уважения размер до пълния предявен размер от 1356 лева или за разликата от 856 лева. Със същото решение на АССГ Комисията за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващо адвокатско възнаграждение по КНАХД 10156/2016 г. по описа на Административен съд Велико Търново, във връзка с отмененото наказателно постановление НП 472 от 17.12.2014 г. на председателя на КЕВР, ведно със законната лихва, считано от 01.07.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като искът е отхвърлен като неоснователен над уважения размер до пълния предявен размер от 1356 лева или за разликата от 856 лева и КЕВР е осъдена да заплати разноски във връзка с този иск. Така постановеният съдебен акт, като валиден допустим и правилен, е оставен в сила с решение 15053/07.12.2020 г. по адм. дело 4160/2020 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Трайна и последователна е практиката на Върховния административен съд, че за разлика от хипотезата на чл. 239, т. 6 АПК, съгласно която решение на ЕСПЧ, в което е установено нарушение на ЕКПЧ, може да представлява основание за отмяна, решение на Съда на Европейския съюз, постановено в производство по чл. 267 от ДФЕС, с което се извършва тълкуване на разпоредба от правото на ЕС, не представлява изрично основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Разширително тълкуване на основанията за отмяна и включване на основание, свързано с практика на СЕС, създадена по реда на чл. 267 от ДФЕС, би противоречало на принципа на стабилитета на съдебния акт. Във всички случаи решенията на СЕС по преюдициални запитвания могат да бъдат съобразени при формиране на волята на съда при разрешаването на правния спор. Тези актове на СЕС обаче не могат да бъдат взети предвид в производството по чл. 237 и сл. АПК и да обосноват отмяна на влезли в сила решения, тъй като по този извънреден ред не се осъществява контрол върху тълкуването и прилагането на материалния закон. Отделно от това следва да се има предвид, че новите обстоятелства от съществено значение за делото следва да не са били известни на страната. Решенията на СЕС по отправени преюдициални въпроси са източник на правото и подлежат на публикуване. Съобразно чл. 92 от процедурния правилник на СЕС съобщение, съдържащо датата и диспозитива на решенията и определенията на Съда, с които се слага край на производството, се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и от този момент, съобразно доктрината и съдебната практика, за третите лица се счита, че е изпълнена презумпцията за узнаване на решението. Цитираното решение на СЕС е публикувано в бр. C 55/19.02.2011 г. в Официален вестник на ЕС, поради което именно от този момент решението следва да се счита за узнато от третите лица. Ето защо не може да се приеме, че същото попада в хипотезата на новооткрито обстоятелство. По посочените съображения не може да бъде нито ново доказателство, нито ново обстоятелство и определението на Съда на публичната служба от 27 Септември 2011 г. по дело F-55/08 DEP, публикувано в бр. C 362/10.12.2011 г. в Официален вестник на ЕС. За пълнота на изложеното следва да се посочи и че цитираното решение на СЕС не покрива предмета на спора пред националния съд. Същото разглежда възможността за предоставяне на правна помощ на юридическо лице, което не може да заплати дължимите разноски по водене на дело и да си осигури процесуално представителство под формата на правна помощ, какъвто не е настоящият случай. С оглед изложеното, искането за отмяна на решенията на основание чл. 239, т. 1 АПК, е неоснователно и следва да се отхвърли. Неоснователно е и искането за отмяна с правно основание чл.239, т.4 АПК. За да е налице основанието за отмяна по този текст, следва да е налице идентичност на страните и на предмета на спора. Молителят е посочил, че с решение 5064/27.07.2018 г. по адм. дело 6455/2017 г. на АССГ, КЕВР е бил осъден да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 1356 лв. с ДДС, представляващи разноски за процесуално представителство за обжалване на наказателно постановление НП-202/30.01.2015 г. С решение 1349/31.01.2019 г. по адм. дело 12433/2018 г. на ВАС, трето отделение, съдът е отменил решението на АССГ и е приел, че не са налице причинени имуществени вреди. Решенията, които са цитирани в молбата за отмяна, обаче не попадат в хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК, тъй като не противоречат на решенията, чиято отмяна се иска. Същите касаят постановяване на съдебен акт по идентичен случай, но свързан с отмяната на друго наказателно постановление НП 202/30.01.2015 г., предвид което не е налице идентитет на спорния предмет. Противоречие между две съдебни решения има тогава, когато те се отнасят до един и същи спорен предмет, но го установяват различно, като различието е в диспозитивите относно съществуването или несъществуването на субективното право. Предметът на спора се предявява от страните, а отмяната на наказателно постановление НП 472 от 17.12.2014 г. (свързано с главния предмет на влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска) не е било свързано с предмета на иска по адм. дело 6455/2017 г. на АССГ, което се цитира в молбата за отмяна. В този смисъл при идентични факти са Решение 14765/30.11.2020 г. по адм.д. 11245/2020 г., Решение 12345/07.10.2020 г. по адм.д. 8080/2020 г., Решение 14941/03.12.2020 г. по адм. д. 10701/2020 г., решение 2831/02.03.2021 г. по адм.д. 742/2021 г. и др. на петчленни състави на ВАС. Останалите доводи в искането касаят приложението на материалния закон и не следва да се обсъждат в производството по глава XIV от АПК. В полза на ответника следва да се присъди претендираното адвокатско възнаграждение, платимо от Комисия за енергийно и водно регулиране на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК, което е претендирано в размер близък до минималния и не следва да се редуцира допълнително с оглед направеното възражение за прекомерност. Предвид на изложеното и на основание чл.244, ал. 1, предложение първо от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия