Решение № 6034 от 26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11569/2014 г.

Решение № 6034 от 26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11569/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Цветан Борисов Петров против решение № 3835 от 10.06.2014 г., постановено по адм. д. № 8422/2013 г. по описа на Административен съд София - град. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли решението да бъде отменено като се постанови друго по съществото на спора, с което оспорения административен акт да бъде отменен и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционния съд е отхвърлил жалбата на Цветан Борисов Петров против заповед № 03-422/9.08.2013 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и против заповед № 03-16/9.08.2013 г. за прекратяване на служебното му правоотношение поради налагане на дисциплинарното наказание. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на закона. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Незаконосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма. В нарушение на императивното изискване на чл. 97, ал. 1, т. 4 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) заповедта не съдържа описание на извършените нарушения, датата и мястото, където са извършени, обстоятелствата, при които са извършени. Описаните фактически обстоятелства за издаването й са общи, декларативни и не посочват конкретните действия или бездействия, който е допуснал служителя и с които е нарушил служебните си задължения. В административния акт липсва описание на действията, респективно бездействията на служителя, които могат да бъдат квалифицирани като нарушения, както на задълженията му по длъжностната характеристика, така и на ЗДСл. В заповедта не са индивидуализирани конкретните преки задължения на служителя, произтичащи от длъжностната му характеристика, а общо са цитирани задължения от същата. От изложеното в заповедта не става ясно в какво се изразяват конкретните нарушения, извършени от Петров, датите, на които са извършени и обстоятелствата при които са извършени. Липсата на дата съответно период на извършване на нарушенията води до невъзможност да се прецени спазени ли са преклузивните срокове по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. В заповедта е посочено, че периода на проверката на назначената комисия обхваща времето от началото на 2012 г. до посочения краен срок на работата на комисията -10.05.2013 г. Цитираните задължения по длъжностна характеристика и описаните нарушения не могат да обосноват извод в какво конкретно се изразяват дисциплинарните нарушения, извършени от жалбоподателя. Така например от посоченото в заповедта "при проведеното годишно оценяване на изпълнението на длъжността Цветан Петров е дал оценка за всеки един от подчинените му служители "изпълнението напълно отговаря на изискванията, като при проведената проверка от комисия с председател Кирил Дуков - ръководител Инспекторат на ДАБ при МС, са констатирани редица нарушения на служителите, подчинени на Цветан Петров - Нели Филипова, Красимира Христова, Поля Христова и Мая Гетова, което е в противоречие с оценката "изпълнението напълно отговаря на изискванията". От така изложените фактически основания в заповедта не става ясно за кой период са направени атестациите, в какво се състоят допуснатите нарушения от Петров и в какво качество е дал оценките като оценяващ или контролиращ ръководител. В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е констатирано неприемливо поведение на служителя по отношение на необходимите компетентности за заемане на длъжността, като е посочено: "Стратегическа компетентност - не познава тенденциите в развитието на областта, в която работи, не търси алтернативни решения; Лидерска компетентност - понякога се държи грубо и с неуважение към служителите, избягва да поема отговорност за негативните резултати; Управленска компетентност - упражнява слаб контрол върху изпълнението на задачите, допуска нарушения на нормативните изисквания за оценка на изпълнението, нуждае се от напътствия и помощ, за да се справи с проблемите; Ориентация към резултатите - пренебрегва изискванията за качество, не е добре информиран за изпълнението на задачите. Не търси обратна информация; Компетентност за преговори и убеждаване - изразява се неясно както в устна, така и в писмена форма, често е твърде обстоятелствен и допуска груби езикови или граматически грешки. Становищата, които представя, не са добре структурирани, обосновани и лесни за разбиране, а при участие в дискусии често прекъсва другите и не се опитва да ги разбере; Работа в екип - пренебрегва определянето на общи правила за работа, не успява да изгради добри работни взаимоотношения с колегите, нетолерантен към различни гледни точки, слабо допринася за общата цел; Фокус към клиента - задоволява се с използване на установените начини за удовлетворяване на потребностите на клиентите, не санкционира закъснения или лошо качество на предоставяните услуги. " Тези констатации са неотносими към дисциплинарните нарушения, а към оценяване изпълнението на длъжността по реда на чл. 76 от ЗДСл. и Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация и са основания за прекратяване на служебното правоотношение на друго, предвидено в закона основание, но не и за дисциплинарно наказание. Останалите изброени в заповедта нарушения са декларативни и не сочат на конкретни действия или бездействия на държавния служител, с което същият да е нарушил задълженията си по длъжностна характеристика. Посочените нарушения на формата на административния акт са достатъчно основание за незаконосъобразност на оспорената заповед. Ето защо като е направил извод за противното първоинстанционния съд е постановил решение, което е в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Заповедта е издадена и в нарушение на императивното изискване на чл. 94 от ЗДСл. Съгласно цитираната норма дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Предвид посочения период в заповедта за извършване на дисциплинарните нарушения и с оглед липсата на доказателства, за какъв период от време държавния служител е ползвал законоустановен отпуск и факта, че оспорената заповед е издадена на 9.08.2013 г. следва, че за нарушенията, описани в пунктове 1.1.5.4.; 1.1.5.5; 1.1.6.1; 1.1.6.4; 1.1.8.4 и 1.1.8.5 е налице изтекла давност, тъй като предвид посочените в тях периоди, същите са извършени преди 9.08.2012 г. като е изтекъл предвидения в закона едногодишен срок. Това нарушение също е самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорената заповед, защото след като част от описаните дисциплинарни нарушения са погасени по давност, то заповедта е издадена и в нарушение на чл. 91 от ЗДСл, визиращ критериите при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно - тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител. Ето защо в заповедта за уволнение не е обоснован вида на наложеното наказание. Оспорената заповед е постановена и в нарушение на материалния закон. По делото не са ангажирани доказателства служителят да е извършил описаните в същата дисциплинарни нарушения. Неправилен е извода на съдът, че жалбоподателя не е упражнил контрол върху трудовата дисциплина. Констатираните нарушения на работното време, изразяващи се в преждевременно напускане на работа на служителите, подчинени на жалбоподателя, не могат да обосноват извода за неизпълнение на служебните им задължения през целия ден с оглед на отразеното в системата напускане преди изтичане на работното време от 3 до 5 минути, като от представените разпечатки на системата се установява, че служителите нееднократно са работили и след изтичане на работното им време. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи, че жалбоподателят не е неизпълнил служебните си задължения като не е контролирал процеса на обучение на чужденците, получили закрила, по български език. Не е установено, че в преките задължения на жалбоподателя е да отговаря за присъствието на чужденците на обучението, за положения от тях изпит, за получените оценки. Неправилни са изводите на съдът и по отношение на извършените нарушения по провеждане на изпитите, тъй като се касае за колективен орган. В изпитната комисия влизат трима преподаватели и експерт от интеграционния център, като не може са се приеме, че комисията не е изпълнила служебните си задължения или за тях следва да бъде отговорен само жалбоподателят. Недоказано е и нарушението, изразяващо се липса на разделение в курсовете за обучение на начинаещи и напреднали, тъй като видно от приложените доказателства по делото разпределението се извършва на базата на възможностите на курсистите. Не е установено жалбоподателят да е имал преки задължения относно осъществяване на контрол за присъствието на чужденците на учебните занятия. Недоказано е и нарушението за неосъществен контрол по подпомагане на чужденците със статут на бежанец с материални и финансови средства. Помощите са отпускани с решение на интеграционната комисия, пред която са представени изискуемите документи и те се преценяват от всички членове на комисията. Следователно като е направил извод за законосъобразност на оспорената заповед Административен съд София - град е постановил решение в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства, поради което същото следва да бъде отменено като се постанови други решение по съществото на спора, с което оспорените заповеди да бъдат отменени. Предвид изхода на делото следва да се осъди Държавна агенция за бежанците да заплати на Цветан Борисов Петров сумата 100 лв., представляваща изплатено адвокатско възнаграждение. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие е, че уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на 200 лв., но заплатеното е 100 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,