Решение № 750 от 22.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8975/2014 г.

Решение № 750 от 22.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8975/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 251 ГПК вр. чл. 144 АПК. Постъпила е молба от Камен Добринов Ситнилски за тълкуване на решение № 14841/10.12.2014 г., постановено от петчленен състав на Върховния административен съд, втора колегия, по адм. дело № 8975/2014 г. Молителят поддържа, че решението е неясно, не дава отговор на съществени въпроси, пряко относими към предмета на делото, изразената от съда воля, обективирана в решението е неясна, мотивите са схематични, повърхностни, логически несвързани и в определени насоки противоречиви, поради което иска отговор на поставените в молбата въпроси. Ответникът по молбата - Висш съдебен съвет, в писмен отговор от 15.01.2015 г. чрез процесуални представители, взима становище за недопустимост и алтернативно - за неоснователност на молбата. Ответникът по молбата - прокурорът от Върховна административна прокуратура, Антония Генчева, в писмен отговор от 12.01.2015 г. поддържа, че молбата е неоснователна. Петчленният състав на ВАС, намира молбата за допустима, но неоснователна по следните съображения. С решението, чието тълкуване се иска, е отменено решение на тричленен състав на ВАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на ВАС със задължителни указания. Така постановеният диспозитив на съдебното решение по настоящето дело е ясен и еднозначно отразява волята на съда по разрешения с него правен спор. На тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК вр. с чл. 144 АПК подлежи само и единствено диспозитива на съдебното решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо, но не и неговите мотиви. Последните не се ползват със сила на пресъдено нещо, а са само елемент, но не и иманентна част на съдебното решение /т. 18 от ТР № 1/2001 г. по т. гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС/. Този извод може да бъде направен и от разпоредбата на чл. 172а АПК. В ал. 1 на цитираната разпоредба са посочени реквизитите на съдебното решение, а в ал. 2 от нея, че към решението се излагат мотиви и тяхното съдържание. Поради това твърдяната от молителя тяхна липса или неяснота не води до необходимост и възможност за тълкуване на самото решение, което се отъждествява с диспозитива му. Отделно от това следва да се посочи, че в случая първите два поставени към съда въпроси целят недопустимо разширяване на касационния контрол и формиране на воля от съда по въпроси, свързани с мандатното правоотношение на молителя, които са били извън предмета на касационен контрол, чиито параметри са очертани в чл. 218 АПК. Именно и поради това по тях няма формирана воля, а на тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежи само изразената воля. Третият и четвърти въпрос изразяват несъгласие с формираната от съда воля и целят промяната й, което също е недопустимо в производството по чл. 251 ГПК. Доколкото в случая диспозитивът съдържа препращане към мотивите относно задължителните указания на съда, единствено пети въпрос има отношение към диспозитива на съдебния акт. Според молителя от задължителните указания не става ясно дали според ВАС между понятието инкриминираното деяние и дисциплинарно нарушение има знак на равенство. В съдебното решение, чието тълкуване се иска са изброени обстоятелства, по които първият тричленен състав не е изложил мотиви и при новото разглеждане тричленният състав следва да изложи мотиви - "а именно дали инкриминираното деяние е извършено от дисциплинарно наказаното лице, дали същото осъществява от обективна и субективна страна състава на дисциплинарно нарушение, как е протекла дисциплинарната процедура и спазени ли са изискванията на ЗСВ при провеждането й, нито доводи относно съответствието или несъответствието с приложимото материално право на оспорения акт на ВСС". От изброяването е видно, че деянието и дисциплинарното нарушение са различни понятия и не е необходимо тълкуване на волята на съда, която е ясна. Предвид изложеното и на основание чл. 251 ГПК вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав