Решение № 12560 от 21.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9490/2015 г.

Решение № 12560 от 21.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9490/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Образувано е по жалба на В. М. Г. против решение рег. № 812100-13794/14.04.2015 г. на Министъра на вътрешните работи относно отказ за заличаване на личните данни по молба вх. № я-36877/15.10.2014 г. по описа на Софийска дирекция на вътрешните работи (СДВР). Наведени са доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорвания административен акт като постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Претендира се отмяна на обжалваното решение. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната в производството страна - Министъра на вътрешните работи не ангажира становище по спора. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Пето отделение, като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност по реда на чл. 144 АПК вр. с чл. 235, ал. 2 от ГПК, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК вр. с чл. 146 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна - адресат на акта, при наличие на правен интерес от оспорване. Видно от представените от органа доказателства - копие от плик и разписка № 2025409, процедурата по съобщаване акта на оспорващата не е осъществена. Изпратеното писмо се е върнало с отбелязване "няма такова лице". Други доказателства за надлежно съобщаване на административния акт на оспорващата не са ангажирани и не се прави възражение за недопустимост на жалбата поради просрочие. Предвид гореизложеното, настоящият състав приема жалбата за подадена в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна. С молба за заличаване на лични данни, заведена с вх. № я-36877/15.10.2014 г. по описа на СДВР, окомплектована и изпратена по компетентност на ДПНД с per. № 51 Зр-313/7.01.2015 г. по описа на СДВР, адвокат Л. Л. Т., като пълномощник на С. М. Ч., В. М. Г., Б. Г. Т. и А. Б. С. е направил искане да бъдат заличени личните данни на Ч., Г., Т. и С., обработвани в информационните фондове на МВР във връзка с НОХД № 2829/2014 г. по описа на Софийски градски съд. Към молбата е приложено заверено копие на разпореждане от 18.06.2014 г., постановено по НОХД № 2829/2014 г. по описа на СГС, Наказателно отделение. От приложените писмени доказателства към административната преписка по заявлението се установява следното: В информационните фондове на МВР се обработват следните лични данни на В. М. Г. във връзка с НОХД № 2829/2014 г. по описа на Софийски градски съд - извършител по ЗМ-6/2006 г. по описа на отдел "Противодействие на престъпленията в отраслите на икономиката" на престъпление по чл. 310 от НК. По материалите по ЗМ-6/2006 г. по описа на отдел "Противодействие на престъпленията в отраслите на икономиката" е образувано следствено дело № 238/2006 г. по описа на Следствен отдел при СГП, прокурорска преписка № 379/2006 г. по описа на СГП. Въз основа на материалите по досъдебното производство, в Софийски градски съд е образувано НОХД № 2829/2014 г. С разпореждане № 2136/18.07.2014 г. Софийски градски съд прекратява изцяло наказателното производство по НОХД № 2829/2014 г., водено за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1 вр. с чл. 209 от НК срещу В. М. Г. и други три лица на основание чл. 369, ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 368, ал. 1 от НПК. Съдът прекратява наказателното производство, тъй като прокурорът не е осъществил правомощията си в 3-месечен срок да внесе делото за разглеждане в съда с обвинителен акт, с предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или със споразумение за решаване на делото, или да прекрати наказателното производство, когато са налице основанията на чл. 268 от НПК - ако в досъдебното производство от привличането на определено лице като обвиняем за тежко престъпление са изтекли повече от две години и повече от една година в останалите случаи, обвиняемият може да поиска делото да бъде разгледано от съда. След анализ на относимата материалноправна уредба, административният орган приема, че сроковете за съхранение на лични данни, обработвани в МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер са определени в Инструкция № 81213-748/20.10.2014 г. (обн. ДВ., бр. 88/24.10.2014 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 5, б. "в" от Инструкцията, личните данни на лица в информационните фондове на МВР се заличават, когато наказателното производство е прекратено на основание чл. 369, ал. 2 й ал. 4 от НПК, като е необходимо да е изтекъл давностният срок по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80 от НК. Тълкувана е нормата на чл. 81, ал. 3 от НК, съгласно която независимо от спирането или прекратяването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора, срока, предвиден в чл. 80 от НК. Констатирано е, че наказателното производство срещу В. М. Г. и други три лица е образувано във връзка с извършено престъпление по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 209 от НК. Установено е, че давността на това престъпление, изчислена по правилата на чл. 81, ал. 3 вр. с чл. 80, т. 3 от НК е в размер на 15 години. В заключение е прието, че деянието е извършено на 13.01.2006 г. и абсолютната давност към момента на постановяване на решението не е изтекла, с което не е изпълнено условието на чл. 3, т. 5, б. "в" от Инструкция № 81213-748/20.10.2014 г. и личните данни на В. Г., обработвани в информационните фондове на МВР във връзка със ЗМ-6/2006 г. по описа на отдел "Противодействие на престъпленията в отраслите на икономиката" не подлежат на заличаване. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Оспореното решение е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Постановено е от материално компетентен орган. Администратор на лични данни по смисъла на ЗЗЛД е министърът на вътрешните работи и същият упражнява правомощията си, дадени му с чл. 32, ал. 4 от ЗЗЛД. Актът е издаден в изискуемата форма-писмена, съдържаща необходимите реквизити, предвидени с чл. 59 от АПК, включително фактическите и правни основания за постановения отказ за заличаване на лични данни, при спазване на административнопроизводствените правила. След подаването на заявление от страна на оспорващата администраторът следва да вземе решение за заличаване. С издаденото решение министърът мотивирано отказва извършването на заличаване в съответствие със законоустановената процедура. Обработването на лични данни от органите на МВР е допустимо във връзка с изпълнение на дейностите им, и се осъществява при условията и по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи ЗМВР и на Закона за защита на личните данни. Съгласно правилото на чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗМВР при обработване на лични данни, свързани с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, органите на МВР съхраняват данните в срокове, определени от администратора на личните данни. Въз основа на тази разпоредба е издадена Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Съгласно чл. 2, ал. 1 от инструкцията в МВР се изграждат информационни фондове, в които се обработват лични данни на лица във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Предвид гореизложеното, настоящият състав намира за неоснователни доводите на оспорващия за липсата на валидно правно основание за прилагане на Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. от страна на административния орган. Съдът не споделя и възраженията на оспорващия, че в конкретния случай по силата на разпоредбата на чл. 28а, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД се следва заличаване на обработваните лични данни на лицето. В разпоредбата на чл. 28а от ЗЗЛД е предвидено, че заличаване на лични данни от страна на администратора на лични данни се дължи, когато обработването не отговаря на изискванията на ЗЗЛД. Нормативно установената хипотеза не е налице, тъй като личните данни на оспорващия са обработени във връзка с образувано ЗМ-6/2006 г. по описа на отдел "Противодействие на престъпленията в отраслите на икономиката" на престъпление по чл. 310 от НК. Неоснователни са възраженията на оспорващата досежното приложимата материално правна уредба. Молбата за заличаване е входирана на 15.10.2014 г. от адвокат Л. Л. Т. от САК. Доколкото същата е било подписана от пълномощник, без да са представени надлежни пълномощни, органът с писмо рег. № р 6305/20.10.2014 г. е дал указания на пълномощника като му е разяснил разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от ЗЗЛД. Едва на 04 декември 2014 г., пълномощникът е депозирал молба с вх. № я-41601, към която прилага нотариално заверени пълномощни на заявителите, които представлява. Съгласно чл. 30, ал. 2 и ал. 3 от АПК ако искането не удовлетворява изискванията на закона заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това. Срокът за произнасяне за органа започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите. Предвид гореизложеното молбата за заличаване на личните данни следва да се смята за редовно депозирана на 4.12.2014 г. Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. за определяне на сроковете за съхранение на лични данни, обработвани в МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер влиза в сила на 1.11.2014 г. С оглед на гореизложеното, както към момента на отстраняване на нередовностите на молбата за заличаване на лични данни - 4.12.2014 г., така и към момента на постановяване на оспореното решение - 14.04.2015 г., Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. е била действащ нормативен акт. На още по-силно основание, в конкретния случай следва да се съобразят и § 3 от Инструкцията, съгласно който сроковете по чл. 3 от същата се прилагат и за лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер, въведени преди влизане в сила на тази инструкция. § 4 от Инструкцията от своя страна установява, че сроковете по чл. 3 се прилагат и за лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер, когато производствата или проверките са приключили при действието на отменения НПК (отм., ДВ, бр. 86 от 2005 г.). Предвид гореизложеното и съобразно нормата на чл. 142, ал. 1 от АПК, при преценка съответствието на административния акт с материалния закон към момента на издаването му, настоящият състав намира оспореното решение за правилно и законосъобрано. Лишени от правно основание са възраженията на оспорващия за отмяна на процесното решение, като издадено след законоустановения 14-дневен срок за произнасяне на административния орган, определен в чл. 32, ал. 1 от ЗЗЛД. Ирелевантни към предмета на настоящото производство са доводите на оспорващия относно приложимостта на административнонаказателните разпоредби, установени в ЗЗЛД, поради което не следва да се обсъждат. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, установени в чл. 170, ал. 2 АПК когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му. В конкретния случай пълно и насрещно доказване не е проведено. Следователно не е налице основание за заличаване на личните данни на жалбоподателката. В съответствие с горното, съдът приема, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона. По изложените съображения настоящият състав намира, че оспореният индивидуален административен акт е законосъобразен, поради което подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - Пето отделение,