Решение № 10866 от 18.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6069/2015 г.

Решение № 10866 от 18.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6069/2015 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две по касационни жалби -първата на А. М. А. от гр. Костинброд, втората- на кмета на Община - Костинброд, срещу решение № 255/23.03.2015 г., постановено по адм. д. № 877/2014 г. на Административен съд -София област, с което е отменена заповед № РД-05-171/05.06.2014 г. на кмета на община Костинброд. По първата касационна жалба производството е прекратено с влязло в сила определение. Във втората жалба, уточнена с молба от 30.11.2015 г. се прави оплакване за неправилност на решението с твърдение, че административният съд не е отчел обстоятелството, че отменената заповед е постановена при спазване на материалноправните разпоредби и административно-производствените правила Развити са доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу цитираната по-горе заповед. В откритото съдебно заседание пред ВАС, чрез процесуален представител адв. Янев, поддържа касационната жалба. Претендира разноски. Ответната страна-"Агрирокка" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Стайкова, и в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски за защита пред ВАС. Заинтересованата страна- "Смарт Форест" ООД в писмен отговор намира жалбата за основателна и моли да бъде уважена. Другите две заинтересовани страни- Д. К. Л. и А. М. А. не изразяват становище по касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на останалата за разглеждане касационна жалба. По отношение на частта, касаеща ливадите намира, че съдът неправилно и необосновано е отменил заповед № РД-05-171/05.06.2014 г. на кмета на община Костинброд, с която е отменена заповед № РД-15-58/09.05.2014 г. на същия административен орган за обявяване и провеждане на публични търгове с тайно наддаване за отдаване под наем на отделни недвижими имоти - частна общинска собственост, представляващи земеделски земи от общинския поземлен фонд, с начин на трайно ползване ниви и ливади. Счита, че с изменението на чл. 24а, ал. 5 и ал. 6, т. 4 и чл. 37и, ал. 10 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) в сила от 10.05.2014 г. е въведен нов режим за отдаване под наем или аренда на пасищата, мерите и ливадите, съгласно който същите могат да се отдават под наем или аренда без търг или конкурс на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и че за отдаването под наем на ливадите и пасищата не се предвиждат конкурсни или тръжни процедури, а следва да се съблюдава редът, регламентиран в чл. 37и и сл. ЗСПЗЗ. Сочи, че съгласно нормата на чл. 37и, ал. 10 ЗСПЗЗ останалите свободни пасища и ливади след разпределението по ал. 7 и 8 се отдават чрез търг на лица, които поемат задължение да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние- по ред, определен в ППЗСПЗЗ, т. е. законодателят е дал приоритет за наемане на такива имоти от действителните животновъди, за да могат да отглеждат и изхранват животните си. Намира, че при издаване на отменената заповед кметът на община Костинброд е съобразил настъпилите законови промени по отношение на обявените за отдаване под наем ливади, но не я е съобразил по отношение на нивите, за които не е допуснато такова изключение- предоставянето им на правоимащи лица. Счита, че за земеделските земи - ливади, по отношение на които е въведен нов ред за отдаване под наем или аренда, няма изрична разпоредба, която да задължи компетентните органи да продължат започнатите производства по досегашния ред и след като липсва такава норма в закона, следва да се прилагат действащите норми на ЗСПЗЗ т. е. кметът на общината правилно е отменил заповедта за обявяването и провеждането на публични търгове с тайно наддаване за отдаване под наем в частта за ливадите. Предлага, на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, оспореното съдебно решение да се отмени в частта, с която е отменена процесната заповед за отмяна на заповед № РД-15-58/09.05.2014 г. за обявяването и провеждането на публични търгове с тайно наддаване за отдаване под наем на земеделски земи - ливади, а в останалата част да се остави в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по оспорване от "Агрирокка" ЕООД, на заповед № РД-05-171/05.06.2014 г. на кмета на община Костинброд, с която е отменена предходна негова заповед № РД-15-58/09.05.2014 г. . С нея е наредено да се проведат публични търгове с тайно наддаване за отдаване под наем на недвижими имоти - частна общинска собственост, представляващи земеделски земи от общински поземлен фонд, с начин на трайно ползване ниви и ливади. С обжалваното пред настоящата инстанция решение Административен съд -София област отменил тази заповед като приел, че в частта за нивите е издадена при нарушение на материалния закон- чл. 37и, ал. 1-10 от ЗСПЗЗ, а в частта за ливадите - при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила поради това, че в нея не са изложени мотиви. За да стигне до тези изводи на първо място съдът съобразил, че в заповедта е посочено като основание за издаването й въведената с изменението на чл. 37и, ал. 1-10 от ЗСПЗЗ нова процедура по отдаване под наем на пасища и ливади от общинския поземлен фонд и че съгласно чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2014 г.) пасищата и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се отдават под наем или аренда по реда на чл. 24а, ал. 2 от ЗСПЗЗ на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на БАБХ, в съответната или съседна област, пропорционално на броя и вида на регистрираните животни, по пазарна цена, определена от независим оценител. Съобразил още, че пасища и ливади от държавния и общинския поземлен фонд се предоставят под наем или аренда на лица, които нямат данъчни задължения, както и задължения към ДФЗ, държавния поземлен фонд, общинския поземлен фонд и че съгласно препращащата разпоредба на чл. 24а, ал. 2 от ЗСПЗЗ земеделските земи от ДФЗ могат да се отдават под наем или аренда без търг или конкурс, като в относимата хипотеза на т. 6 това става когато земите са пасища или ливади- на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните. На второ място изложил съображения, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и материалния закон, които водят до нейната незаконосъобразност, тъй като предмет на отменената заповед, издадена преди влизане в сила на новата редакция на ЗСПЗЗ /а именно № РД-15-58/09.05.2014 г. /са публични търгове за отдаване под наем на недвижими имоти - частна общинска собственост, а именно земеделски земи от общински поземлен фонд с начин на трайно ползване ливади и ниви, като видно от приложената към нея таблица на недвижимите имоти, предмет на търга са 44 ниви и 17 ливади. Приел, че по отношение на имотите представляващи ниви, не са били налице основанията за прекратяване на търговете на основание новата редакция на чл. 24а, ал. 5 вр. чл. 37и, ал. 10 ЗСПЗЗ и че като постановил заповед за прекратяването им, административният орган не е съобразил, че в случая не се касае за ливади и пасища, към които се отнася разпоредбата на чл. 37и, ал. 10 ЗСПЗЗ (обн. ДВ. бр. 38 от 2014 г. - от 07.05.2014 г.). Обосновал този си извод като посочил, че съгласно цитираната в заповедта разпоредба на чл. 37и, ал. 10 от ЗСПЗЗ (нова - ДВ, бр. 38 от 2014 г.), останалите свободни пасища и ливади след разпределението по ал. 7 и 8, се отдават чрез търг на лица, които поемат задължение да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние, по ред, определен в правилника за прилагане на закона. По отношение на имотите предмет на търга, представляващи ливади, съдът констатирал, че в оспорената заповед липсват мотиви досежно техния статут, т. е. дали по отношение на тях следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 37и, ал. 1-9 ЗСПЗЗ в редакцията му след изменението в ДВ бр. 38 от 07.05.2014 г., както и че от заповедта не става ясно дали ливадите попадат в хипотезата по чл. 37и, ал. 10 от ЗСПЗЗ. Тази непълнота на мотивите съдът преценил като ограничаваща правото на защита на жалбоподателя, като участник в проведените търгове. По тези съображения съдът отменил изцяло оспорената заповед. Решението е правилно. При изяснена фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Правилен е изводът за липса на мотиви в оспорената заповед в частта, касаеща процесните ливади. Посочването им едва в уточнението на касационната жалба не може да отстрани този пропуск и не обосновава различен от направения от административния съд краен правен извод. Допуснато е съществено нарушение на административнопроизводствените правила- нарушена е императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, съгласно която индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. Константна е практиката на Върховния административен съд, че неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за неговата отмяна. По отношение на частта, касаеща процесните ниви-по приложението на материалния закон съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Съдебното решение и в тази част е постановено при изяснени фактически обстоятелства, след анализ на събраните доказателства и в съответствие с установените факти, спрямо които правилно е приложен материалният закон. Противно на твърдението на касационния жалбоподател, законът за изменение и допълнение /ЗИД/ на ЗСПЗЗ (ДВ бр. 38, 2014 г.) не е влязъл в сила в деня на издаването му-07.05.2014 г., предвид чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България, съгласно който всички нормативни актове се публикуват и влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок. В случая друг срок не е определен, поради което правилно съдът е приел, че ЗИД на ЗСПЗЗ е влязъл в сила на 10.05.2014 г., т. е. че отменената с процесната заповед предходна Заповед № РД-15-58/09.05.2014 г. за провеждане на търговете е издадена при действието на предходната редакция на ЗСПЗЗ и следователно към нея не е приложим редът по чл. 37и, ал. 1-12 ЗСПЗЗ, нито редакцията на чл. 24а, ал. 5 ЗСПЗЗ (ДВ бр. 38/2014 г.), както в случая неправилно е приел административният орган. По тези съображения правилно първоинстанционният съд е приел, че и в двете части заповедта на кмета на община Костинброд е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Доводите, релевирани в настоящата жалба, за характера на посочените по-горе норми като "процесуални и сходни на процесуалните", а не като материални, са неоснователни, тъй като не държат сметка за отношенията, регулирани с тях. Така напр. и в решение № 12791 от 30.11.2015 г. по адм. д. № 1692/2015 г. на IV отд. на ВАС. Останалите възражения, основани на представеното по настоящото производство решение № 49 от 25.12.2015 г. на Общински съвет - Костинброд, предвид датата на издаването му, и нормата на чл. 142, ал. 1 от АПК, определяща, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, са неотносими към спора. Горното налага извод, че административният съд е достигнал до обоснован извод за незаконосъобразност на процесната отменителна заповед . С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС съдебно решение е съобразено с материалния закон и е обосновано, поради което не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира то да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за процесните ливади. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски за настоящата инстанция, е своевременно заявено и с оглед нормата на чл. 143, ал. 4 от АПК вр. с чл. 228 от АПК е основателно. Касаторът следва да бъде осъден да й ги заплати в доказания размер на 240 лева, видно от приложените на л. 68-70 от настоящото дело договор за правна защита и съдействие и фактури, установяващи, че тази сума действително е внесена за адвокатски хонорар на упълномощения адвокат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение