Решение № 1356 от 13.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7353/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. А. О., чрез адв. Д. Стойков като процесуален представител, против решение 3701 от 15.05.2024 г., постановено по адм. дело 2303/2023 г. по описа на Административен съд Бургас. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон отменителни основания по чл.209, т.3 АПК. Твърденията са за незаконосъобразност на издадената заповед поради несъответствие с целта на закона поради това, че процесният строеж се ползва за противопожарни цели във връзка с експлоатацията на съществуващия градински център, а и същият представлява временен строеж по см. на чл.54, ал.1 ЗУТ, необходим при строителството за газифициране на оранжерията в имота. Претендира се отмяна на решението, както и на оспорената заповед или връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът - началникът на РДНСК Бургас, чрез пълномощника си юрк. В. Стойнов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като обосновано и законосъобразно. Ответникът - Община Айтос, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като правилно, обосновано и съобразено с безспорно изяснената по делото фактическа обстановка. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор против заповед ДК 19-Б-3/17.11.2023 г. на началника на РДНСК Бургас, с която на основание чл. 178, ал. 5 във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗУТ, е забранен достъпа и ползването на неприетия по установения ред строеж пътна връзка към градински център Д. ЛД, находящ се в ПИ 70473.86.43 и ПИ 70473.86.12 в землището на [населено място], община Айтос. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на предвидената в закона писмена форма и на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Обосновал е извод, че строежът, предмет на оспорената заповед е надлежно индивидуализиран в същата, а във връзка с вида и категорията му - че представлява пътна връзка, с положен върху нея асфалт, с която се осъществява достъп от първокласен път от републиканската пътна мрежа I-6 при км.476+060 към градински център Д. ЛД, което го квалифицира като строеж от първа категория; че същият се ползва по предназначение без да е въведен в експлоатация от компетентния административен орган по чл.177, ал.2 ЗУТ в нарушение на чл.178, ал.1 ЗУТ, от което следва налагането на забрана за ползването му на основание чл.178, ал.5 ЗУТ. Решението, предмет на настоящата касационна проверка, е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Направените фактически констатации се подкрепят от събраните писмени доказателства и въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратен смисъл са неоснователни. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт, а изложените мотиви се споделят изцяло от настоящата инстанция, която препраща към тях по реда на чл. 221, ал. 2, предл. последно от АПК. От компетентните органи е съставен констативен акт, в който е констатирано извършването на строежа, невъвеждането му в експлоатация по установения ред и неговото фактическо ползване като пътна връзка между републиканския път и съществуващия градински център, а тези констатации не са оборени в съдебното производство. Следователно са налице кумулативните условия по чл. 178, ал. 5 вр. с ал.1 ЗУТ за издаване на процесния административен акт. Визираните разпоредби предвиждат правомощие на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, да постанови забрана ползването на строеж, който не е въведен в експлоатация от компетентния орган по чл. 177, ал. 2 ЗУТ. В случая е приложима именно посочената хипотеза, тъй като е доказано, че спорният строеж е I категория съгласно по чл.137, ал.1, т.1, б.а ЗУТ във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредба 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи и че същият се ползва по предназначение. От друга страна, оспорващият не твърди и не представя доказателства, че строежът е въведен в експлоатация по чл.177 ЗУТ, с оглед на което са налице са материалноправните предпоставки на чл. 178, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗУТ, както правилно е приел административният съд. В отговор на наведените оплаквания в касационната жалба, следва да се посочи, че пред първата съдебна инстанция са приложени удостоверение за въвеждане в експлоатация и разрешение за ползване за градински център и за кабелна електропроводна линия и трафопост, които обаче са строежи, различни от процесния, поради което горните документи са неотносими съм предмета на оспорената заповед. При наличие на условията по чл.178, ал.5 ЗУТ, изводите на съда, че оспорената заповед е издадена на съответно правно основание и при безспорно изяснена фактическа обстановка досежно ползването на строежа без надлежно да е въведен в експлоатация, са законосъобразни, а оспореното решение за отхвърляне на жалбата - е правилно и следва да се остави в сила. Неоснователни са доводите в касационната жалба за материалноправна незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Касаторът възразява срещу вида и категорията на строежа, като счита същия за временен строеж по см. на чл.54, ал.1 ЗУТ, т.е. строеж от шеста категория, който попада в изключението по чл.178, ал.2 ЗУТ и не подлежи на въвеждане в експлоатация. Горното се свързва с приложените по делото документи разрешение РСПП-54/22.02.2024 г. на длъжностно лице от Агенция Пътна инфраструктура, за специално ползване на пътищата чрез временно ползване на части от пътното платно и на земи в обхвата на пътя, и заповед РД-11-207/22.02.2024 г. на председателя на УС на Агенция Пътна инфраструктура, с която се нарежда временна организация и безопасност на движението по републиканския път, двете с адресат Д. ЛД ЕООД. От анализа на съдържанието на представените документи съобразно разпоредбите, въз основа на които са издадени - чл. 18, ал.1 вр. с чл.26, ал.3 от Закона за пътищата, съотв. на чл.21г, т.1 и 6 вр. с чл.9, ал.3 и ал.5 от Закона за пътищата, се установява неотносимостта им към спорния предмет по делото. Касае се за документи, издадени от органите на АПИ в хипотезата на специално ползване на пътищата по см. на §1, т.8 ДР ЗП, с които се разрешава временно използване на част от републиканската пътна мрежа, вкл. с достъп на строителна механизация, във връзка с изграждането на определен обект. Предмет на същите не е процесната пътна връзка, а предвидените мерки във връзка с организацията на движението биха били от значение само за действията по фактическото изпълнение на оспорената заповед относно разпореденото с нея монтиране на ограничителните системи. От друга страна, издадените от АПИ документи нямат характеристиките и правните последици на разрешението за временен строеж по чл.54, ал.1 ЗУТ, издател на което са органите по чл. 148, ал.2 ЗУТ, а не такива от системата на АПИ. От изложеното следва, че административният орган правилно е установил категорията на процесния строеж и необходимостта от въвеждането му в експлоатация преди фактическото му ползване, т.е. обстоятелствата от състава на приложената норма на чл.178, ал.5 вр. с ал.1 ЗУТ. Не обосновава изводи за противоречие с целта на закона при издаване на оспорената заповед, обстоятелството, че пътната връзка осигурява противопожарната безопасност на съществуващия в имота градински център. Освен, че доказателства в подкрепа на изложеното не са представени по делото, но и горното не води до отпадане на задължението за издаване на разрешение за експлоатация на спорния строеж. С оглед на изложеното, като достига до извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля предявената срещу нея жалба, първоинстанционният съд постановява решението си в съответствие с материалния закон. Не са налице сочените от касатора отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК, поради което съдебният акт като правилен следва да бъде оставен в сила. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,