Решение № 4826 от 17.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12232/2023 г.

Производство по чл. 208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс(АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ Пловдив при ЦУ на НАП против Решение 1667/16.10.2023г., постановено по адм. дело 3092/2022г., на Административен съд Пловдив, в частта в която по жалба на "РБ Трейд 2019 ЕООД е отменен ревизионен акт Р-16001622000894-091-001/29.08.2022г., на органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в частта потвърден с Решение 573/22.11.2022г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, в частта с който на дружеството за данъчен период януари 2022г., са установени задължения за данък върху добавената стойност в размер на 21 192.46лв. главница и лихви за забава в размер на 1 062.61лв., поради непризната вътреобщностна доставка към Dv Diensteleistung GmbH Германия. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че са налице констатирани редица несъответствия в представените доказателства за извършения транспорт, което води и до липса на осъществен такъв реално. На второ място представеното потвърждение от германския котрахент не съдържа всички задължителни реквизити предвид чл. 45 от ППЗДДС не са вписани вид и количество на стоката, както и имена и подпис на лицето предало стоките. На трето място се сочи липса на последователност и обвръзка между представените документи и датата на данъчното събитие, както и доказателства за напускане територията на страна на превозното средство. По подробно изложени доводи се моли за отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на РА в оспорената му част, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "РБ Трейд 2019 ЕООД гр. Пловдив", чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли съда да остави в сила решението на АС Пловдив в частта касаеща вътреобщностната доставка. Претендира разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на делото пред първоинстанционния съд е била законосъобразността на ревизионен акт Р-16001622000894-091-001/29.08.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в частта потвърден с Решение 573/22.11.2022г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, в частта с който на дружеството за данъчен период януари 2022г., са установени задължения за данък върху добавената стойност в размер на 21 192.46лв. главница и лихви за забава в размер на 1 062.61лв. поради непризната вътреобщностна доставка към Dv Diensteleistung GmbH Германия. При извършване на служебната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът е констатирал, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения срок. Ревизионният акт отговаря на изискванията по чл. 120, ал. 1 от ДОПК за форма и съдържание. По отношение на извършената проверка относно правилното приложението на материалния закон, АС Пловдив и приел за установено от фактическа страна следното: Установено и, че за периода януари 2022г. РБ Трейд 2019 ЕООД е декларирало доставка на строителни материали с получател Dv Diensteleistung GmbH Германия, като тя е отразена в дневника за продажби за януари 2022г., като услуга, а през февруари 2022г. е извършена корекция и е отразена като ВОД. Данъчния орган е установил, че получател по фактурата е дружество, регистрирано за целите на ДДС в страна членка на ЕС Германия с валиден VIN номер. РЛ е представило фактура 00 04/28.01.2022г. с предмет строителни материали ; банково извлечение от сметката на РЛ за постъпване по сметка на дружеството на сума в размер на 66 300лв., получен превод от Dv Diensteleistung GmbH Германия; договор за покупко-продажба от 12.12.2021г., с предмет продажба на строителни материали по видове и цени, съгласно Анекс 1 към договора, като купувача се съгласява да плати авансово сумата по договора. По силата на договора продавача е длъжен да продаде стоката на купувача франко неговия склад в Германия, да издаде фактура за натовареното и транспортирано количество, да осигури международен транспорт за доставка на стоката и да натовари стоката според изискванията на международния сухопътен транспорт; декларации за експлоатационни показатели за част от строителните материали; копие от ЧМР от 28.01.2022г. с вписан изпращач РБ Трейд 2019 ЕООД, получател - Dv Diensteleistung GmbH Германия, превозвач Каролина Ко ЕООД, вписано МПС рег. [рег. номер]/[рег. номер]. В клетка товарене на стоките е вписан гр. Пловдив, а в клетка разтоварване на стоките е вписано H.Kobbe str 6a, 31275 Hamelerwald, Germany; в полето вид на стоката е вписано 11 ЕР керамика и 8 ЕР общи стоки, общо 23 000кг.; в кл. 22 е положен подпис и печат на изпращача, в кл. 23 е положен подпис и печат на превозвача, а в кл. 24 е положен подпис и печат на получателя на стоките. Към ЧМР.то е положен и опис на стоките и информация за товарителницата с данни за изпращач и получател, адреси, банкови сметки, вписано място за товарене. Представена е и фактура 00 31200/28.01.2022г. издадена от превозвача Каролина Ко ЕООД с предмет международен транспорт България Германия , с посочване на превозното средство. Представено е и потвърждение за получаване на стоката строителни материали , доставени от РБ Трейд 2019 ЕООД с товарен автомобил [рег. номер]/[рег. номер] до склад на Dv Diensteleistung GmbH Германия без забележки, липси, счупени или повредени стоки; стоката е получена на 02.02.2022г. РЛ е дало и обяснения относно произхода на стоките касаещи издадената фактура към Dv Diensteleistung GmbH Германия. За да откаже право на ДДС по твърдян ВОД данъчните органи са приели, че от представените доказателства на налице констатирани несъответствия, както относно произхода на стоките, така и относно натоварването на последните. Не са представени документи за извършени разходи касаещи вътреобщностната доставка.липсват и конкретни доказателства МПС-то, за което се твърди, че е извършило превоза да е напускало територията на Р. България в диапазона 28.01. 29.01.2022г. Посочено е още, че е налице частично плащане по фактурата и че след януари 2022г. няма други доставки с този контрагент. Полученото потвърждение не отговаря на условията на чл. 45, т. 2, бук. а от ППЗДДС. С оглед горните констатации, данъчния орган е достигнал до извод за липса на предпоставки за извършен ВОД и на основание чл. 86, ал. 2 вр. чл. 82, ал. 1 от ЗДДС за декларираната като ВОД доставка е начислен дължим ДДС в размер на 21 192.46лв. За да отмени оспорения РА в частта за непризнато право на ВОД към дружеството Dv Diensteleistung GmbH Германия, АС Пловдив е приел, че е осъществена такава доставка издадената фактура 00 04/28.01.2022г., регистриран по ДДС в Германия на строителни материали. Наред с това според съда е установено и плащането по доставката, извършено по банков път, макар и не на цялата сума, тъй като страните са договорили цялата сума да бъде изплатена след 15.01.2022г. Транспортът на стоката е извършен за сметка на получателя от трето лице-превозвач - "Каролина Ко" ЕООД. Установено е от съда, че страните по доставката са уговорили тя да бъде EXN - франко склада на купувача /немския търговец/, което е вписано в договора. В тази връзка съдът е приел, че е приложим чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС с изискване на транспортен документ или писмено потвърждение от получателя на стоката в условията на алтернативност. В тази връзка съдът е счел, че в хода на съдебното производство е представено както ЧМР, така и писмено потвърждение от немския търговец. Съдът е обсъдил възражението на приходната администрация, че наистина в писменото потвърждение липсват част от реквизитите, но тези недостатъци не се отразяват на извод за извършен ВОД, тъй като е налице издадено ЧМР, съдържащо всички необходими реквизити, вкл. и вида на стоките и тяхното количество, както и подпис и печат в кл. 24 за получател на стоките. Товарителницата е редовна от външна страна транспортен документ, като се ползва с материална доказателствена сила по отношение на условията за транспорт, в това число дестинацията на стоките. По този начин са преодолени липсата на реквизити в писменото потвърждение касаещи стоката и нейното получаване. Посочено е, че доколкото транспортът е за сметка на получателя, РЛ не следва да притежава документ, който да доказва взаимоотношенията между получателя и транспортното дружество, с оглед посочено в РА липса на доказателства за плащане на транспортната услуга. АС Пловдив се е позовал на решение от 09.10.2014г. на СЕС по дело С-492/2013 и на решение от 06.09.2012г. на СЕС по дело С-273/11 и е заключил, че са представени всички необходими доказателства за доказване на ВОД, вкл. и изискващите се транспортни документи според чл. 45, ал. 1, т. 2, б. "а" ППЗДС наличие на издадена фактура, с подробно описание на стоките, издадено ЧМР, съдържащо всички необходими реквизити за неговата валидност, наличие на потвърждение от страна на немския контрагент и данни за извършено плащане на цената между двете страни, представени са допълнителни доказателства, като такива за наличие на трудов договор на шофьора на МПС, извършило превоза, с превозвача Каролина Ко ЕООД, лиценз за извършване на международни превози и счетоводни данни за отчитане на плащането и издадената фактура. Решението е правилно. Съдебния акт е издаден след обсъждане на доказателствения материал в неговата цялост, като въз основа на него са направени логически последователни и верни изводи относно фактите. Правилно е приложен материалният закон. Спорът пред първоинстанционния съд е бил за реалното извършване на ВОД като основание за освобождаване на доставките от облагане с ДДС, по фактура за доставка на строителни материали, издадена от ревизираното дружество на дружество, регистрирано по ДДС в Германия. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че в тежест на лицето, което се позовава на ВОД е доказването на този факт, за освобождаване на доставките с нулева ставка. В съответствие със задължителната съдебна практика на Съда на ЕС по тълкуване на Директивата за ДДС е приетото, че вътреобщностното придобиване предполага наличието на следните две условия: придобиване от получателя на доставката на правото на разпореждане в качеството на собственик с движима вещ и изпращането или превоза на съответната вещ до получателя на доставката, от продавача или от получателя на доставката, или за тяхна сметка, до държава-членка, която не е държавата-членка, от която се изпращат или превозват стоките. (Решение от 27.09.2007 г. по дело С-409/04, Teleos, т. 27). Пак от посочената практика следва, че за да се осигури правилното и ясно прилагане на освобождаванията на ВОД, е необходимо националните власти да определят условията, при които освобождават вътреобщностните доставки. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в процесния случай доказателство за транспортиране на стоката до територията на друга държава членка е транспортен документ или писмено потвърждение от получателя, че стоките са получени на територията на друга държава членка, защото транспортът е за сметка на получателя чл. 53, ал. 2 ЗДДС вр. чл. 45, т. 2, б"а" от ППЗДДС. От ревизираното дружество в ревизионното производство е представено както писмено потвърждение, така и международна товарителница (ЧМР), към фактурата с положени подписи и печати на изпращача, транспортната фирма и получателя, в които е описан регистрационният номер на превозното средство, с което стоката е транспортирана. Обосновано съдът е приел, че товарителницата съдържа изискуемата съгласно чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС информация товарен пункт, място на разтоварване, подписи и печати на изпращача и превозвача, регистрационен номер на превозното средство, документите са подписани от изпращача и превозвача и съгласно чл. 9, § 1 от Конвенцията за договора за международни автомобилни превози се ползват с материална доказателствена сила относно факта на получаването на стоката от превозвача. Поставянето на подпис и печат на получателя в ЧМР удостоверява, че стоката е достигнала до него. Недостатъците на представеното писмено потвърждение не са от значение, щом жалбоподателят е представил транспортен документ, съдържащ всички реквизити. Това е така, защото цитираната разпоредба на ППЗДДС дава алтернатива възможност за представяне на транспортен документ или писмено потвърждение. Липсата на представени доказателства за заплащане на транспорта не е достатъчно за да обоснове отказа на претендираното освобождаване. Това е така, защото става въпрос за действия на трето лице, които биха имали значение, само ако въз основа на обективни данни може да се заключи, че ревизираното лице е знаело или не е могло да не знае, че участва в данъчна измама. Ирелевантни са наведените в касационната жалба доводи за липса на доказателства за наличие на стоките у РЛ, тъй като при ВОД съдът изследва дали реално стоките са транспортирани извън границите на България и дали са получени от съответния получател т.е. дали РЛ е разполагало със съответните стоки и къде ги е съхранявало не е част от материалните предпоставки за признаване на ВОД. Правилни са и изводите на АС Пловдив във връзка с наведените в касационната жалба доводи за липса на доказателства касаещи превозването на стоката извън границите на Р. България с оглед получените сведения от ОД на МВР. Както правилно е посочил първоинстанционния съд липсва правен режим изискващ задължителна регистрация на превозните средства в системата на ГД Граничен контрол по отношение на всички излизащи/влизащи от страната МПС-та, за да се приеме, че при липсата на данни за такава регистрация, дадено МПС не е напускало територията на страната. В данъчната преписка обаче се съдържат данни както за излизане на процесното МПС, така и за неговото влизане обратно в страната, като датите могат да се обвържат с тази за получаване на стоката, като е представен и пътен лист от превозвача с посочване на 31.01.2022г. като дата на излизане извън България и 06.02.2022г. за връщане в страната на процесното МПС. В този смисъл изводите на съда за наличие на доказателства за напускане на територията на страната на фактурираната стока се споделят и от настоящата съдебна инстанция. По изложените съображения, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 1 500лв. съдебни разноски за касационната инстанция, съгласно представения списък, които не са прекомерни с оглед материалния интерес по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение