Решение № 15038 от 4.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10550/2020 г.

Решение № 15038 от 4.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10550/2020 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на К. Ч., от [населено място], [община], [област] срещу решение № 452/15.07.2020 г., постановено по адм. дело № 440/2020 г. по описа на Административен съд – П., с което е отхвърлена жалбата му против решение №Ц2153-14-11/14.05.2020 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - П. и потвърденото с него разпореждане № 2113-14-4517#29/9.03.2020 г. на ръководител ПО. Наведените в жалбата възражения относно неправилно приложение на нормата, установена в § 22 ц, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на КСО са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. В уточняваща молба от 01.10.2020 г. касаторът развива съображения, че до датата на издаване на разпореждане № 6/27.11.2019 г. на ръководител ПО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ), шестмесечния срок по § 22 ц, ал. 2 ПЗР на КСО не следва да се счита за започнал да тече. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отменят издадените актове (решение и разпореждане). Ответникът - директор на ТП на НОИ - П. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение №Ц2153-14-11/14.05.2020 г. на директора на ТП на НОИ – П. и потвърденото с него разпореждане № 2113-14-4517#29/09.03.2020 г. на ръководител ПО, с което е отказано преизчисляване на личната пенсия за ОСВ на Чуканов, поради подаване на заявление вх. № 2113-14-451#27/23.12.2019 г. след изтичане на законоустановения 6- месечен срок от влизане в сила на нормата на § 22 ц, ал. 2 ПЗР на КСО. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира, че по делото няма спор относно фактите. Не се спори, че жалбоподателят е подал заявление за първоначално отпускане на пенсията на 10.04.2019 г., т. е. началната дата на заявлението за отпускане на пенсията е след 31.12.2018 г., с което е изпълнен единият елемент от изискването на нормата. Няма спор между страните и по въпроса, че заявлението за т. нар. "преизчисляване на пенсията" при условията на § 22 ц от ПЗР на КСО е подадено на 23.12.2019 г. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд обосновава извод, че заявлението за преизчисление на пенсията е подадено след изтичане на 6-месечния срок от влизане на закона в сила. Последният е в сила от 4.05.2019 г., три дни след обнародването му в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г., поради което шестмесечният срок по чл. 22 ц, ал. 2 от ПЗР на КСО е изтекъл на 4.11.2019 г., повече от месец и половина преди подаване на заявлението от лицето. По отношение твърденията на жалбоподателя, че по-късното подаване на заявлението е било свързано с набавяне на необходими документи, първоинстанционният съд приема, че с оглед съдържанието на нормата и по аргумент от чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, във връзка с чл. 98, ал. 1 КСО за лицето е съществувала нормативно установена възможност за подаване само на заявление за преизчисляване на пенсията в установения от закона шестмесечен срок. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – П., инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. С разпоредбата § 22 ц, ал. 1 от ПЗР на КСО, е въведена правна възможност до 1 януари 2023 г. едновременно с подаването на заявление за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018 г., лицето да избере размерът на пенсията му да бъде определен с индивидуален коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 4 – 7, ал. 10, т. 1 и ал. 11 КСО, ако това е по-благоприятно за него. В тези случаи към заявлението задължително се прилагат документи за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж по избор на пенсионера преди 1 януари 1997 г., и за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за осигурителния стаж след тази дата до 31 декември 1999 г. включително. Когато за времето след 31 декември 1996 г. или за част от него не са представени документи за брутно трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски, се ползват данните по чл. 5, ал. 4, т. 1. По силата на разпоредбата на § 22 ц, ал. 2 от ПЗР на КСО, в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон лицата с подадени заявления за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018 г., както и тези, на които е отпусната такава пенсия до влизането в сила на този закон, може да упражнят еднократно правото си на избор по ал. 1, като в тези случаи пенсията се отпуска в новия размер от същата начална дата, ако това е по-благоприятно за съответното лице. Анализът на горната норма сочи, че крайният срок, до който лицата могат да упражнят правата си по § 22 ц, ал. 2 от ПЗР на КСО е 04.ноември 2019 г., на която дата изтича установеният от закона 6 (шест)-месечен срок, считано от влизането му в сила на 04.май 2019 г., обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. От данните по делото се установява, че К. Ч. подава заявление вх. № 2113-14-451#27/23.12.2019 г. с искане пенсията му да бъде изчислена от осигурителен доход за друг тригодишен базисен период до 1.01.1997 г., ако това е по-благоприятно за него. Към заявлението е приложено удостоверение обр. УП-15 № 5509-10-2436/18.12.2019 г., издадено от Осигурителен архив – Л. с отразен тригодишен период 01.07.1992 г. -30.06.1995 г. и брутно трудово възнаграждение – 120 170, 30 лв. Правилно в тази връзка съдът е приел, че в случая не са налице предпоставките, установени в нормата § 22, ал. 1 от ПЗР на КСО за уважаване на искането. С оглед преклузивния характер на срока, установен в нормата на § 22 ц, ал. 2 КСО, с изтичането на 6-месечен срок от влизането в сила на този закон за лицата с подадени заявления за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018 г., както и тези, на които е отпусната такава пенсия до влизането в сила на този закон, се погасява правото да упражнят еднократно избор за определяне реда за изчисление на индивидуалния коефициент. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, съобразно които до издаване на разпореждане № 6/27.11.2019 г. на ръководител ПО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за него срокът не е изтекъл. Срокът, установен в хипотезиса на нормата на § 22 ц, ал. 2 ПЗР на КСО е обвързан единствено от момента на влизане на закона в сила. Доводите за въвеждане на оспорващия от администрацията в заблуда са необосновани. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормата, посочена като правно основание за неговото издаване - § 22 ц, ал. 2 ПЗР на КСО, обуславяща разпоредените правни последици относно отказ за преизчисляване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Чуканов. С оглед на изложеното Върховният административен съд – шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – шесто отделение,