Решение № 13 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4316/2007 г.

Решение № 13 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4316/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а, ал. 1 от ГПК (отм.), вр. с § 2 от ГПК, ДВ, бр. 59/07 г. Образувано е по касационна жалба на О. С. срещу въззивното решение на Окръжен съд Стара Загора (ОС) по гр.д. № 233/07 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - необоснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му. Ответникът по жалба Д., чрез областния управител на област Стара Загора я оспорва като неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и разглеждането й е допустимо. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното въззивно решение е отхвърлен искът с пр. осн. чл. 97, ал. 1 от ГПК, предявен от общината - касатор срещу държавата за установяване правото на собственост на ищеца върху три апартамента в гр. С., посочени по делото и в решението. Прието е, че ищецът не е доказал твърдяното оспорено му от ответника право, което основава на договор за замяна, скл. на 25.10. 1995 г. от кмета на общината по реда на чл. 137 от НДИ и чл. 13, ал. 2 от ЗС (отм.) и на чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОбС. Придобитите по реда на НДИ срещу заменен държавен имот имоти са държавна, а не е общинска собственост. О. не е собственик на процесните апартаменти на осн. чл. 2, ал. 1, т. 7 от приетия след замяната ЗОбС, тъй като те са придобити при действието на НДИ от държавата. Изводите на въззивния съд са законосъобразни и обосновани: Процесните апартаменти са получени по договор за замяна от 25.10.95 г., скл. между кмета на общината и СД "Е" срещу имот на ул."Г" № 187, кв.133 по плана на гр. Ст. Загора, съставляващ част от п.I-ви - Електротехникум, състоящ се от едноетажна масивна сграда и две работилници, индивидуализиран в договора и заповедта на кмета на общината по чл. 13 от ЗС и чл. 137 от НДИ. За терена, върху който се построени заменените сгради са представени актове за държавна собственост. За сградите ответникът се позовава на чл. 92 от ЗС - собственикът на земята е собственик и на постройките, освен ако е установено друго. Другото, което ищецът сочи едва в касационната си жалба - придобиване на заменените сгради със средства от общинския бюджет, определящо ги като общинска собственост на осн. чл. 6, ал. 2, т. 2 от ЗС (ред. ДВ, бр.77/91 г., с § 6 от ЗМСМА) - не е установено по делото. Завеждането на получените по замяна апартаменти в инвентарната книга за дълготрайни активи на общината не доказва, че те са придобити с общински средства, срещу общинско имущество. Със замяната, на която основава правата си ищецът, е отчужден държавен имот - при сключването на договора кметът е действал, упражнявайки възложените му със ЗС и НДИ правомощия при отчуждаване на предоставени за стопанисване и управление на общината държавни имоти - чл. 2, ал. 2 от НДИ. Придобитите срещу отчуждения със замяната държавен имот апартаменти също са държавна собственост. Затова неоснователно е позоваването на ищеца - касатор на чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОбС - общинска собственост са имотите, придобити от общината чрез правна сделка, но не и придобитите от държавата чрез сделка по реда на НДИ. Тези имоти са държавна собственост - чл. 6, ал. 1 от ЗС (ред., ДВ, бр.77/91 г., отм.) и по отношение тях държавата запазва правата си на осн. § 6 от ПМС № 235/96 г. за приемане на ППЗДС и ППЗОбС. Жалбата е неоснователна - въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.