Решение № 9317 от 28.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 890/2015 г.

Решение № 9317 от 28.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 890/2015 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на П. С. П., действащ като едноличен търговец с фирма "Тотем - П. П.", седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. "Александър Бурмов" № 54 срещу Решение № 515 от 08.12.2014 г. на Административен съд, гр. Велико Търново, постановено по административно дело № 725/2014 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на П. П. срещу Акт за установяване на задължения по декларация № 178-1 от 14.05.2014 г. на орган по приходите в Община Велико Търново, с който за периода 01.01.2011 г. - 28.02.2013 г. са му установени задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 811, 20 лв. и лихви - 173, 66 лв. и такса за битови отпадъци в размер на 2 171, 74 лв. и лихви - 478, 87 лв. и го осъдил да заплати разноски по делото.

Касационният жалбоподател - П. С. П., действащ като едноличен търговец с фирма "Тотем - П. П.", счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че в обжалвания акт са включени суми за такса за сметопочистване, които са включени в описа на частния съдебен изпълнител по изпълнително дело № 786/2011 г. Счита, че след като сумите са били заплатени в рамките на изпълнителното дело не е следвало да бъдат включени в акта. Счита, че при издаване на акта не са спазени законоустановените процедури, както и че в рамките на производството не е установено имал ли е правомощие издалият акта орган да издава акт за установяване на задължения по декларация.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения Акт за установяване на задължения по декларация № 178-1. Претендира направените по делото разноски. Касаторът е бил представляван от адв. Александър Чокойски и адв. Йордан Панов, Адвокатска колегия, гр. Велико Търново, включително и досежно подаването на касационната жалба, но преди съдебното заседание в касационната инстанция пълномощното е оттеглено.

Ответникът по касационната жалба - началникът на отдел "Местни данъци и такси" в Община Велико Търново, счита същата за неоснователна. Излага подробно фактите по делото и сочи, че касаторът не ангажирал доказателства за соченото заплащане на задължението за такса за битови отпадъци. Сочи, че по делото е доказана компетентността на органа по приходите, който издал оспорения акт. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Йоана Илиева.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът обсъдил представените доказателства. Изяснил релевантните факти. За приетото фактически и правно се обосновал. Мотивираният извод на съда е за законосъобразност на акта. Изводът кореспондира с фактите. Решението на съда е правилно, в него липсват пороци за отмяна.

Върховният касационен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 22.11.2006 г., с декларация по чл. 17 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), вх. № 640, П. П., в качеството си на едноличен търговец с фирма "Тотем - П. П.", декларирал недвижим имот, представляващ земя и сгради, находящ се в гр. Велико Търново, промишлена зона "Дълга лъка".

2. За имота в общинската администрация била открита партида № 104532806001.

3. На 29.06.2010 г. г-н П. подал декларация по чл. 14 ЗМДТ.

4. На 02.08.2011 г. Районен съд, гр. Велико Търново, издал изпълнителен лист на основание съдебно решение по частно гражданско дело № 3456/2011 г. срещу солидарните длъжници "Кип Комерс" ООД, К. С. П. и П. С. П. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело от частен съдебен изпълнител.

5. На 04.12.2012 г., с постановление за възлагане на недвижим имот на частния съдебен изпълнител процесният имот бил продаден. Постановлението влязло в сила на 14.02.2013 г.

6. На 06.02.2013 г., със Заповед № РД-22-163, издадена на основание чл. 4, ал. 1 и 3 ЗМДТ, кметът на общината определил служителите в общинската администрация, които да упражняват правомощията на орган по приходите. Като орган по приходите са определени общинските служители, заемащи различни длъжности, в т. ч. и длъжността "старши експерт" в отдел "Местни данъци и такси".

7. На 01.03.2013 г. частният съдебен изпълнител извършил разпределение на наличната събрана сума след проведената публична продан на недвижимия имот. На Община Велико Търново, като присъединен взискател, били присъдени 1 181, 24 лв. за данък върху недвижимия имот и 3 049, 36 лв. за такса върху битовите отпадъци.

8. На 14.04.2014 г., орган по приходите - Ц. Ц. на длъжност "старши експерт" в отдел "Местни данъци и такси" в Община Велико Търново, издала Акт за установяване на задължения по декларация № 178-1, с който установила на г-н П. за периода 01.01.2011 г. - 28.02.2013 г. задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 811, 20 лв. и лихви - 173, 66 лв. и такса за битови отпадъци в размер на 2 171, 54 лв. и лихви - 478, 87 лв.

9. Началникът на отдел "Местни данъци и такси" в Община Велико Търново с решение потвърдил Акт за установяване на задължения по декларация № 178-1.

10. На 18.08.2014 г. решението на началника на отдел "Местни данъци и такси" било изпратено на г-н П.

11. В хода на съдебното производство г-н П. представил:

а) Решение № 54 от 24.03.2014 г. по частно гражданско дело № 1488/2013 г. на Окръжен съд, гр. Велико Търново, с което е отменено постановлението на частния съдебен изпълнител от 01.03.2013 г. и в полза на Община Велико Търново е присъдена сума в размер на 1 181, 24 лв. дължима за данък за процесния имот;

б) Решение № 23 от 08.08.2014 г. на Апелативен съд, гр. Велико Търново, по въззивно гражданско дело № 268/2014 г., с което е оставено в сила Решение № 54.

12. В хода на съдебното производство органът представил:

а) документ от 27.08.2014 г. за превод от частния съдебен изпълнител на Община Велико Търново на сумата от 1 181, 24 лв. за погасяване на данъчно задължение на П. П. за процесния имот;

б) удостоверение от частния съдебен изпълнител за изплатената сума;

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Приел, че отмяната на постановлението на частния съдебен изпълнител и извършеното от съда разпределение на постъпилите от публичната продан суми не значи липса на задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци. С оглед на посоченото в жалбата приел, че по делото не е налице спор за дължимостта на задълженията за данъка и таксата по отношение на процесния имот и за размера им. Спорът е единствено относно заплащането на задълженията чрез преведената на общината сума в резултат на публичната продан. Въз основа на доказателствата по делото съдът приел, че плащането е след издаването на акта и не може да обоснове неговата незаконосъобразност. Към датата на издаване на акта са били налице материалноправните предпоставки за издаването му, поради което съдът направил извод за законосъобразност на акта и отхвърлил жалбата.

Този извод на съда е правилен.

Касаторът твърди, че обжалваното решение страда и от трите, визирани в чл. 209, т. 3 АПК пороци. Доводите, които сочи в подкрепа на твърдяната порочност на съдебното решение са за изплащане на установените с акта задължения чрез преведените от съдебния изпълнител суми, за недоказана компетентност на органа, издал оспорения акт и за допуснати в хода на административното производство нарушения, които съдът не констатирал. Доводи в подкрепа на твърдяния порок на съдебното решение съществено нарушение на административнопроизводствените правила касаторът не сочи, поради което и на основание чл. 218, ал. 1 и 2 АПК съдът не следва да обсъжда този твърдян порок.

Доводът на касатора за неустановена по делото компетентност на органа, който издал оспорения акт е неоснователен. Видно от оспорения акт, същият е издаден от служител на общинската администрация, който заема длъжността "старши експерт" в отдел "Местни данъци и такси" в общинската администрация (длъжността е посочена непосредствено до името на служителя, а структурата, в която е ситуирана длъжността е посочена в заглавието на акта). С оглед на представената по делото Заповед № РД-22-163 на кмета на общината, издадена на основание чл. 4, ал. 1 и 3 ЗМДТ, служителите в отдел "Местни данъци и такси", които заемат длъжността "старши експерти" са определени от кмета на общината да изпълняват правомощията на орган по приходите. Следователно, оспореният акт е издаден от надлежно определено от компетентния орган лице - служител на общинската администрация.

Доводът на касатора за допуснати в хода на административното производство нарушения, които съдът не констатирал, е необоснован и неоснователен. Касаторът не сочи нито едно допуснато от административния орган нарушение на административнопроизводствените правила. Немотивираната декларация не е довод в подкрепа на касационното основание. Независимо от липсата на конкретно обоснован довод, видно от доказателствата по делото, съдът правилно приел, че в хода на съдебното производство органът не е допуснал каквото и да било нарушение на административнопроизводствените правила.

Неоснователен е и третият довод на касатора - за незаконосъобразност на акта за установяване на задължения по декларация поради изплащане на дължимите задължения от частния съдебен изпълнител. Както обосновано приел съда превеждането от частния съдебен изпълнител на Община Велико Търново на сумата от 1 181, 74 лв. за дължим за процесния имот данък върху недвижимите имоти не обосновава незаконосъобразност на акта. Това плащане има отношение единствено към изпълнението на акта. Първо, към датата на издаване на акта - 14.05.2014 г., тази сума не е била постъпила в общината, за да може органът да приеме, че към датата на издаване на акта задължението не е дължимо. Второ. Сумата постъпила в общината на 27.08.2014 г., т. е. след издаване на акта и на потвърждаващото го решение. Видно от приложеното по делото придружително писмо, адресирано до касатора, потвърждаващото решение е с № 5300-3625 от 18.08.2014 г., л. 16. Вярно е, че то е връчено на касатора на 17.09.2014 г., разписка на л. 21, но получаването на сумата е не само след издаването на потвърдителното решение, но което е по-важно, то е след изтичане на срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК - с оглед на посоченото в решението, че жалбата е подадена на 16.06.2014 г. и при отчитане на сроковете по чл. 155, ал. 1 ДОПК срокът е изтекъл на 23.08.2014 г. Следователно началникът на отдел "Местни данъци и такси" не би могъл обективно да отчете постъпилото на 27.08.2014 г. плащане за погасяване на данъчното задължение на касатора.

Същото ще бъде отчетено при изпълнението на оспорения акт. Извършеното от частния съдебен изпълнител плащане не значи, че за един и същи период на касатора ще бъдат установени два пъти задължения за данък и за такса, а значи, че при пристъпване към изпълнение на оспорения акт постъпилите от частния съдебен изпълнител суми ще бъдат насочени за погасяване на установените с акта задължения за данък върху недвижимите имоти. Ако постъпилата сума е по-голяма от установените задължения на търговеца, което е видно от размера на сумата и размера на задължението за данък върху недвижимите имоти, то остатъка от нея ще послужи за погасяване на друго публично задължение на касатора, например задължението за такса за битовите услуги, или ще му бъде възстановена, ако не са налице други задължения.

Следва също така да се посочи, че постъпилите по сметката на общината суми са само за задължение за данък върху недвижимите имоти. С оглед на разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 2 от Закона за задълженията и договорите привилегия за погасяване на вземане от постъпилите от публичната продан суми е налице само относно данъка върху недвижимия имот, не и по отношение на дължимата за този имот такса за битови отпадъци. Оспореният акт установява не само задълженията за данък, но и за такса за битови отпадъци.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение са неоснователни. Съдът правилно установил предмета на спора, с оглед на изложеното в жалбата, с която е сезиран, правилно установил релевантните за този предмет факти и ги подвел под относимия материален закон, който тълкувал и приложил правилно. Въз основа на това решението му е правилно. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода на спора съдът следва да не уважава искането на касатора за присъждане на разноски. Ответникът не е поискал присъждане на разноски, поради което съдът не следва да му присъжда такива.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд