Решение № 1919 от 15.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8255/2016 г.
ВАСII отделение15.02.2017 г.докладчик Галина Солакова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 50 от 26.05.2016 г. по адм. д. № 53/2016 г. на Административен съд - Л. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 1919 от 15.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8255/2016 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на зам началника на ДНСК, гр. С. срещу решение № 50 от 26.05.2016 г. по адм. д. № 53/2016 г. на Административен съд - Л. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с потвърждаване на процесната заповед като валидна и законосъобразна, ведно със законните последици. Ответникът "Е. М."ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Т. не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол по чл. 215, ал. 7 ЗУТ съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е прогласил нищожността на оспорената от "Е. М."ЕООД заповед № РД-14-1/03.02.2016 г. на зам. началника на ДНСК за премахване по реда на чл. 225, ал. 1 във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ на незаконен строеж "Кафе-аперитив", извършен през 2015 г. в УПИ VII, кв. 1 по плана на Промишлена зона, гр. Т. Прието е, че се касае за строеж съгласно т. 38 на § 5 от ДР на ЗУТ от пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 4, б. "в" от ЗУТ във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата за видовете строежи, изграден без изискуемите строителни книжа. Обсъдена е подробно и във връзка с останалите доказателства по делото, приетата без оспорване съдебно-техническа експертиза, сочеща на вида на извършените СМР и определяща процесния обект като такъв от пета категория. При тези данни и с оглед визираните в чл. 225, ал. 1 ЗУТ правомощия на началника на ДНСК, респ. упълномощено от него длъжностно лице /зам. началника на ДНСК/, единствено по отношение на строежи от "първа, втора и трета категория", съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган и страда от порок по смисъла на чл. 146, ал. 1 АПК. Решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № ДНСК-Лч-3524/28.10.2015 г. досежно полезната площ и възможния брой посетители на процесния обект са надлежно оборени от приетата по делото и то без оспорване съдебно-техническа експертиза. Установено е, че поради липсата на одобрен инвестиционен проект, в Констативният акт е възприета като основа застоена площ от 257,92 кв. м., и на тази база местата за посетители са определени " от 200 до 1000", като са използвани критериите по Таблица № 8 към чл. 36, ал. 5 от Наредба № Iз-1971/2009 г. за строително-техническите правила и нормативи за осигуряване на безопасност при пожар /наредбата/. Установено е също, че не е приспадната от общата застроена площ квадратурата, заета от санитарните и обслужващите помещения, стелажите за разполагане на стоки и оборудване, складовите помещения и подвижното обзавеждане в залата за посетители, както и площите за преминаване и обслужване на посетителите от персонала - чл. 36, ал. 3 от наредбата. При тези установявания и след оглед на място, СТЕ констатира, че фактически полезната площ на залата за посетители /без складовите и обслужващи площи/ е 216,77 м2,което води до възможен брой посетители между 50 и 100,но не повече от 80, при съобразяване критериите на чл. 36, ал. 3 от наредбата. Следователно разпоредения за премахване незаконен строеж съставлява такъв от пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 4, б. "б" от ЗУТ и чл. 10, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи /сграда за обществено обслужване с разгъната застроена площ до 1000 м2 вкл., или с капацитет до 100 места вкл. за посетители/. Компетентността за премахване на така описания строеж е тази по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, т. е. на кмета на общината. Предвид изложеното, решаващият правен извод на съда за нищожност на заповедта, предмет на контрола за законосъобразност по критериите на чл. 146, ал. 1 АПК, е обоснован и законосъобразен. Предвид това и тъй като не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,