Решение № 9017 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2759/2020 г.

Решение № 9017 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2759/2020 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Столична община, район "Триадица" чрез юрисконсулт К. Г. против решение № 122 от 8.01.2020 г. по адм. дело № 717/2019 г. на Административен съд С. град. С него по жалба, подадена от Е. Л. И. е отменен, като незаконосъобразен мълчалив отказ по заявление вх. № РТР 17-ГР94-174/6 от 31.10.2018 г. за издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ и скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4-6 ППЗСПЗЗ. Правят се възражения за необоснованост – отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна по касационната жалба – Е. Л. И. изразява чрез пълномощника си – адвокат Ц. М. писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че поради естеството си на мълчалив отказ, актът не съответства на изискванията за форма и мотиви, което препятства възможността на съда да извърши преценка и контрол за законосъобразност. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена на 27.12.2018 г. от Е. Л. И. против мълчалив отказ на кмета на Столична община, район "Триадица" на искането му от 31.10.2018 г. да издаде скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4, т и 6 ППЗСПЗЗ на описания недвижим имот. Първоинстанционното съдебно производство е образувано на 22.01.2019 г. По делото е приложена административната преписка, както и съдебни решения за проведени и приключени производства по ЗВСОНИ и по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. В хода на делото и събирането на доказателства, са представени още разменени писма между страните по делото, ГИС – С., областния управител на област С. и Общинска служба "Земеделие" - "Овча купел", следващи датата на формирания мълчалив отказ – 1.12.2018 г. Съдът подробно е изложил хронологията на кореспонденцията, разгледал е спора по същество с оглед законосъобразността/незаконосъобразността на оспорения мълчалив отказ. Приел е, че не е спазена писмената форма по чл. 59, ал. 1 АПК и липсват задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. По тези съображения го е отменил и е определил на кмета седмо-дневен срок за издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ и въз основа на нея на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4-6 ППЗСПЗЗ от постъпване на съдебното решение при административния орган. Така постановеното решение е процесуално недопустимо. В касационната жалба не се правят възражения за недопустимост на съдебното решение. Касационната инстанция, обаче, е задължена с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК да провери служебно допустимостта на акта, предмет на касационно обжалване. Видно от данните по административната преписка, основното административно правоотношение се развива въз основа на искане на Е. Л. И., като наследник на И. И. Д. за признаване правото на собственост на наследодателя му във възстановими стари реални граници върху ливада от 45. 500 дка, четвърта категория в землището на с. Б., местност "Крива бара", имот № 3, к. л. 496, 496, 519, 520 от кадастралния план, изработен през 1946 г. По заявлението е постановен отказ на ОСЗ "Овча купел" № 6917 от 3.06.2015 г. Той е обжалван от Е. Л. И. по реда на чл. 14, ал. 3 пред районния съд. По жалбата му е образувано гр. дело № 40938/2015 г., приключило с решение на Софийския районен съд № 9670 от 28.06.2016. С него административният акт е отменен и преписката по заявление № 656 от 27.01.1992 г. е върната на ОСЗ "Овча купел" за произнасяне с ново решение относно начина на възстановяване на собствеността върху процесния имот, след приключване със стабилен административен акт на междинното производство по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Решението не е обжалвано и видно от служебното отбелязване в края му е влязло в сила на 1.08.2016 г. На 31.10.2018 г. Е. Л. И. е депозирал до кмета на Столична община, район "Триадица" искане да определи по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ застроената и незастроената част от имота, след което да му бъде издадено удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, ал. 5, ал. 6 ППЗСПЗЗ. Кметът не се е произнесъл в установения от закона срок, което е довело до обжалване на негов мълчалив отказ. Погрешно жалбата му е депозирана пред административния съд. Без да извърши дължимата проверка за наличието на компетентност при спазване правилата на родовата подсъдност, съдът е образувал дело и се е произнесъл по съществото на спора. Така е постановил първоинстанционно решение, което е от компетентността на районния съд, като първа инстанция. Този въпрос е разрешен с т. 2 от Тълкувателно постановление № 2 от 3.04.2018 г. по т. д № 2 от 3.04.2018 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд и ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. В мотивите на тълкувателния акт са разгледани характеристиката, мястото на процедурата по чл. 11, ал. 4 и значението й за реституционното производство на бивши земеделски земи, находящи се в границите на урбанизираните територии. Посочено е, че тази процедура включва два елемента: решение на техническата служба с помощен характер и заповед на кмета на общината за одобряване на решението. На обжалване по реда на АПК подлежи именно заповедта, като индивидуален административен акт, инкорпориращ и техническото решение. Акцентирано е още на обстоятелството, че производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ не е самостоятелно, а има обслужващ характер в реституцията и съответно се подчинява на режима на реституционното производство, като цяло. След извършения правен анализ, върховните съдии от ВКС и ВАС са постановили, че делата, образувани по жалби срещу откази на кмета на общината за издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4-6 ППЗСПЗЗ са подсъдни на районния съд съгласно § 19 ПЗР на ЗИД АПК (ДВ. бр. 58/2017 г.) Административният съд, сезиран с жалба срещу такъв отказ, макар и мълчалив, е бил длъжен да приложи тълкувателното постановление, което съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ е задължително за съдилищата и да изпрати делото по подсъдност на Софийския районен съд. Постановеното от него първоинстанционно решение по спора за законосъобразност на мълчаливия отказ е недопустимо и следва да се обезсили, а образуваното производство подлежи на прекратяване. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение