Решение № 305 от 12.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9401/2020 г.

Решение № 305 от 12.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9401/2020 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие"-Разплащателна агенция, чрез процесуален представител, срещу решение № 594 от 21.04.2020 г., по адм. д. № 1192/2019 г. на Административен съд Благоевград /АС-Благоевград/, с което по жалба на "Баня Турист" ЕООД, е отменена Заповед № 03-РД/2331/14.06.2018 г. на Изпълнителен директор на ДФЗ-РА, за отказ за частично финансиране заявка за окончателно плащане, подадена от "Баня Турист" ЕООД с № 01/312/02740/3/01 от 14.10.2015 г. във вр. с Договор № 01/312802740 от 28.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от ПРСР 2007-2013 г., и преписката е изпратената на ИД на ДФЗ-РА за ново произнасяне при спазване дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът – "Баня Турист" ЕООД, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор и защита. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С цитираната Заповед № 03-РД/2331/14.06.2018 г. на Изпълнителен директор на ДФЗ, на осн. чл. 37, ал. 1, т. 3, вр. чл. 39, ал. 1, т. 1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредбата/, е отказано да бъде частично финансирана заявка за окончателно плащане № 01/312/02740/3/01 от 14.10.2015 г., идент. № на проекта 01/312/02740, УРН на ползвателя 6060089 "Баня Турист" ЕООД, като е отказано частично изплащане на финансовата помощ по Договор № 01/312/02840 от 28.10.2014 г. - сума в размер на 28560. 52 лв., в резултат на извършени редукции на субсидията, както следва: А. 28650. 40 лв., поради установено несъответствие съгласно представен със заявката за плащане приемо-предавателен протокол от 10.09.2015 г. с доставчик "Ноу Проблемс" ООД на моделите активи Моторна шейна и АТВ, одобрени в Приложение 1 към Договор № 01/312/02840 от 28.10.2014 г. Моторна шейна Ski-Doo SUMMIT E TEC 800 R и ATB Can- Am BRP Outlander MAX 500 XT, с тези установени при извършено посещение на място- Моторна шейна Ski-Doo SUMMIT X TDFB 800 R и ATB Can- Am BRP Outlander L500 V TWIN EFI. Б. По договор със строителна къща "Бела Ица" ЕООД е извършена редукция на субсидията в размер на 0. 12 лв. след извършени административни проверки на одобрените количествено –стойностни сметки, поради заявена сума по-голяма от допустимата ри взети минимални единични цени на позициите. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е счел, че извода на административния орган за несъответствие на закупените активи с одобрените в Приложение 1 към Договор № 01/312/02840 от 28.10.2014 г. се оборва от приетите по делото доказателства, включително от заключението на ВЛ по изслушаната съдебно-техническа и оценителна експертиза по делото. Според АС-Благоевград въпреки установеното несъответствие, с оглед на това, че от сключване на предварителния договор за продажба на двете транспортни средства до подписване на договора с ДФЗ са изминали повече от година и половина и производителя ежегодно обновява своите модели, са актуализирани модели на транспортните средства по предварителния договор, а закупените такива от дружеството са именно актуалните модели, представляващи подобрени модификации на марките и моделите по предварителния договор с незначителни различия с оглед техническите характеристики. Тези актуални модели са били единствено налични и не е било възможно да се доставят такива от вида, първоначално обявен в програмата за реализиране на проекта. В обобщение административния съд е приел, че не е налице основание за отказ да се финансира заявката за окончателно плащане, защото закупените активи, предмет на заявката за финансиране са актуалните модели и съответстват като марка и модел на одобрените по Приложение 1 към Договор № 01/312/02840 от 28.10.2014 г. Решението е правилно като краен резултат. Споделя се крайният извод на съда за незаконосъобразност на оспорения акт, но по различни от изложените от съда съображения. Възприетото от административния орган правно основание за издаване на оспорения акт е чл. 37, ал. 1, т. 3, вр. чл. 39, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Според чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредбата, в срок не по-късно от два месеца, а в случаите на строително-монтажни работи в срок не по-късно от три месеца от подаване на заявката за плащане РА: одобрява или мотивирано отказва със заповед на изпълнителния директор на РА изплащането на финансовата помощ след извършен анализ за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи между одобрения инвестиционен проект и извършената инвестиция; , а съгласно чл. 39, ал. 1, т. 1 от Наредбата Разплащателната агенция може да откаже изплащането на част или цялата помощ, когато: 1. установи нередовност на документите или непълнота или неяснота на заявените данни и посочените факти по реда на чл. 37, ал. 1, т. 1 и 2; Именно в хипотезата на нередовност на документите е постановен процесния отказ за частично финансиране, от прочита на които след извършения анализ от АО е видно несъответствие между одобрения инвестиционен проект и извършената инвестиция. В случая то е изразено в това, че закупените от бенефициера активи Моторна шейна Ski-Doo SUMMIT X TDFB 800 R и ATB Can- Am BRP Outlander L500 V TWIN EFI са различни от формално фигуриращите в подписаното от страните Приложение 1 към Договор № 01/312/02840 от 28.10.2014 г. активи- Моторна шейна Ski-Doo SUMMIT E TEC 800 R и ATB Can- Am BRP Outlander MAX 500 XT. Дали отликата на моделите активи 2015 г. спрямо тези, описани в приложение № 1, се изразява в подобрение на някои от характеристиките им, не се отрязва на установения вкл. от приетото и неоспорено от страните пред първата инстанция заключение на ВЛ Михайлов по делото факт, за фактическо несъответствие по документи между одобрените активи и закупените от ползвателя- противно на възприетото от първостепенния съд. Видно от доказателствата по делото, в процесния случай Договор № 01/312/02840 от 28.10.2014 г. и приложение № 1 към него, представляващо таблица за одобрени разходи по проекта, са подписани на 28.10.2014 г., като в Приложение № 1, таблица 1, са заложени /съответно одобрени/ описаните в предварителен договор за продажба от 25.05.2013 г. между "Ноу Проблемс" ООД и "Баня Турист" ЕООД транспортни средства като инвестиционни разходи към Договор № 01/312/02840 от 28.10.2014 г., а именно Моторна шейна Ski-Doo SUMMIT X TDFB 800 R и ATB Can-Am BRP Outlander L500 V TWIN EFI. В последствие с писмо от 20.12.2014 г. от "Ноу Проблемс" ООД, т. е. след подписване на договора с ДФЗ, бенефициера е уведомен за невъзможност за доставка на заложените модели транспортни средства в предварителния договор поради това, че не са актуални в завода производител. Предложени са актуалните модели на същата цена. Между "Ноу Проблемс" ООД и "Баня Турист" ЕООД на 30.12.2014 г. е сключен анекс към предварителен договор за продажба от 25.05.2013 г. с промяна на моделите транспортни средства. С уведомително писмо вх. № в ДФЗ от 24.03.2015 г. бенефициера е уведомил ДФЗ за настъпилата промяна в техническите средства, с молба за одобряване на налагащата се промяна и сключване на анекс към Договор № 01/312/02840 от 28.10.2014 г. С уведомително писмо за отказ да се сключи анекс от 07.01.2015 г. на ИД на ДФЗ, органа по реда на чл. 41, ал. 4 от Наредбата, е оставил искането без уважение. Заявката за плащане от бенефициера е подадена след извършване на инвестиционния разход. При тези факти настоящият състав приема, че оспорената Заповед № 03-РД/2331/14.06.2018 г. на Изпълнителен директор на ДФЗ, е постановена в нарушение на приложимата норма на чл. 30, параграф 1, предл. последно "Намаления и изключвания", раздел II "Намаления и изключвания" от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, според който текст намаление не се прилага, ако бенефициерът може да докаже, че не е виновен за включването на недопустимата сума. Това общо правило по арг. на параграф 3 на чл. 30 Регламент (ЕО) № 65/2011 е приложимо при анализа на фактите по всяка проверка от националния орган за допустимост на финансирането, защото плащанията се изчисляват само въз основа на установена по време на административните проверки допустимост/предл. първо на параграф 1 на чл. 30 Регламент (ЕО) № 65/2011/. Действително разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от Наредбата предвижда като отделно основание за отказ за изплащане на финансова помощ прилагането от АО на правилото по чл. 30 от Регламент (ЕО) № 65/2011, но то включва само специфичните хипотези на намаления и изключвания по параграф 3, какъвто случай не е процесния. В настоящия казус, видно от изложеното по горе, редукцията е основана на обстоятелства изключващи вина на бенефициера за промяна на активи, сумата заплатена за които е преценена като недопустима след проверка на място/ вж. чл. 25 и чл. 29 Регламент (ЕО) № 65/2011/. Това е така, не само защото промяната е наложена от независещи от волята на бенефициера обстоятелства /спиране производството на определени модели транспортни средства от завода производител, с които косвено бенефициера е обвързан/ но и защото промяната не засяга основната цел на дейността и/или променя предназначението на инвестицията съгласно одобрения проект, не води до несъответствие с целите, дейностите, изискванията и критериите за оценка, определени в Наредбата и не води до увеличение на стойността на договорената финансова помощ- императив възприет в чл. 42 от Наредбата, синтезиращ част от критериите за допустимост на разходи по ЕЗФРСР-в този см. например чл. 71, параграфи 2 и 3 както и чл. 72, параграф 1, б. "а" на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Налага се извода, че в случая въпреки оставеното от административния орган искане на бенефициера за изменение на Договор № 01/312/02840 от 28.10.2014 г. без уважение, а в последствие при извършена проверка на място установена процесната разлика в активите, формално останали заложени в договора с ДФЗ, отказът да бъде частично финансирана процесната заявка за окончателно плащане е постановен в противоречие с приложимите визирани по-горе норми, определящи допустимостта на редукция на субсидиите. На основание горното касационната жалба следва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Съобразно изхода на спора на "Баня Турист" ЕООД следва да се присъдят разноски по делото в размер на 600 лв. -част от заплатено адвокатско възнаграждение по представената фактура № 502/31.10.2020 г. на адвокат М. Чечова, при отразена платена сума от 1200 лв. с ДДС и уважено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК, предвид неголямата фактическа и правна сложност на делото пред настоящата инстанция и минималния предвиден размер по чл. 8, ал. 2, т. 7 вр. § 2а ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,