Решение № 16580 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12457/2013 г.

Решение № 16580 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12457/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ - гр. Перник против решение № 123/09.07.2013 г., постановено по адм. дело № 129/2013 г. по описа на Административен съд гр. Перник, с което е отменено решение № 5012013810/22.02.2013 г. на директора на РУСО - гр. Перник, с което е потвърдено разпореждане № 5012013810/19.11.2012 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административните актове.

Ответната страна по касационната жалба - М. М. С. от гр. Перник, не е изразила становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение на Административен съд гр. Перник е отменено решение № 5012013810/22.02.2013 г. на директора на РУСО - гр. Перник, с което е потвърдено разпореждане № 5012013810/19.11.2012 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при РУСО, с което на М. М. С. е отпускана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 02.07.2012 г., като е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление № МП-13226/02.07.2012 г.

За да постанови това решение, съдът е приел, че неправилно личната пенсия на М. С. е отпусната от датата на подаване на заявлението й, вместо от 01.01.2012 г., когато същата е отговаряла на условията по чл. 68, ал. 1 КСО и е отпаднало изискването по чл. 94, ал. 1 КСО за прекратяване на осигуряването.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е неправилно.

От фактическа страна по делото е установено, че М. М. С. е подала заявление с вх. № МП-13226/02.07.2012 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане № 5012013810/19.11.2012 г. исканата пенсия е отпусната пожизнено по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, считано от датата на подаване на заявлението - 02.07.2012 г., при навършена възраст 61 години и 7 месеца и общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория - 34 години, 10 месеца и 3 дни.

Спорът по делото е правен и е свързан единствено с датата, от която следва да бъде отпусната пенсията. В разпоредбата на чл. 94, ал. 1 КСО, в приложимата за случая редакция съгласно ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., е предвидено, че пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата; ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им.

Правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на М. С. е придобито на 28.08.2011 г., тъй като към тази дата за нея са били изпълнени предвидените в чл. 68, ал. 1 КСО предпоставки - навършена 60 годишна възраст за жените и осигурителен стаж 34 години за жените. М. С. е родена на ..** г., поради което е навършила 60 годишна възраст на ..** г. Същата е завършила необходимия осигурителен стаж от 34 години към дата 28.08.2012 г., видно от признатия осигурителен стаж с разпореждане № 5012013810/19.11.2011 г., както и от приложения към административната преписка опис на документите за осигурителен стаж вх. № МП-13226/02.07.2012 г. В посочения опис на последния ред под № 11 е вписано, че въз основа на осигурителна книжка № /01.09.10 - Осиг. каса при Адв. колегия, за професия адвокат, е зачетен осигурителен стаж за периода от 01.01.2010 г. до 01.07.2012 г. - 2 години и 4 месеца. Както се посочи, при отпускане на пенсията по подаденото заявление вх. № МП-13226/01.07.2012 г., е зачетен осигурителен стаж от 34 години, 10 месеца и 3 дни до датата 01.07.2012 г. включително, като в този стаж се включва и посочения стаж за периода от 01.01.2010 г. до 01.07.2012 г. Следователно, необходимият стаж от 34 години за възникване на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е изпълнен към датата 28.08.2011 г. Такова очевидно е било и виждането на М. С., която е подала заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № МП-20104/31.08.2011 г., по което е постановено разпореждане, с което е отказано отпускането на пенсията. Макар това разпореждане да не е представено по делото, то между страните по делото не съществува спор, че отпускането на пенсията е отказано поради това, че не е имало прекратяване на осигуряването на М. С., каквото изискване е съществувало съгласно действащата към този момент редакция на чл. 94, ал. 1 КСО. Няма данни, нито твърдения за обжалване пред съда на това разпореждане, неговата законосъобразност не е предмет на настоящото производство, а освен това от страните и не са изложени доводи, изведени от съдържанието на това разпореждане, поради което непредставянето му по делото е без значение.

От съществено значение за настоящия правен спор е обстоятелството, че към датата 28.08.2011 г. за М. С. са били изпълнени двете кумулативно изискуеми условия по чл. 68, ал. 1 КСО - навършена 60-годишна възраст и осигурителен стаж от 34 години. Поради това, към тази дата за М. С. е възникнало правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Действащата към този момент редакция на чл. 94, ал. 1 КСО предвижда, че пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, а за пенсиите за осигурителен стаж и възраст - от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването; ако документите са подадени след изтичане на 6-месечения срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. Тази редакция на чл. 94, ал. 1 КСО е действала до 31.12.2011 г., поради което тя е неприложима при произнасянето по заявлението за отпускане на пенсията с вх. № МП-13226/02.07.2011 г., по което е постановено разпореждането от 19.11.2012 г., потвърдено с обжалваното пред съда решение на директора на РУСО - гр. Перник. Към датата на подаване на посоченото заявление е в сила редакцията на чл. 94, ал. 1 КСО, съгласно ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., чието съдържание е цитирано по-горе. Съгласно тази редакция единствените меродавни моменти за датата на отпускането на пенсията са датата, на която е възникнало правото и датата, на която е подадено заявлението. Датата на възникване на правото на пенсия е начална дата на отпускането на пенсията, когато заявлението, с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от възникване на правото, а датата на подаване на заявлението е начална дата на отпускането на пенсията, когато заявлението с необходимите документи е подадено след изтичане на 6-месечен срок от датата на възникване на правото.

В конкретния случай правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на М. С. по чл. 68, ал. 1 КСО е възникнало на 28.08.2011 г., поради което пенсията би могла да й бъде отпусната от тази дата, само ако заявлението беше подадено до изтичане на 6-месечен срок от тази дата, или до 28.02.2012 г. Заявлението е подадено на 02.07.2012 г., поради което съгласно второто предложение на чл. 94, ал. 1 КСО, пенсията следва да бъде отпусната от датата на подаване на заявлението, или от 02.07.2012 г., както правилно е прието в оспорения административен акт.

Неправилно е становището на осигуреното лице, което е възприето и от първоинстанционния съд, че с изменението на чл. 94, ал. 1 КСО с ДВ бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., за М. С. повторно е възникнало право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Както вече се посочи това право е възникнало на датата, на която са изпълнени кумулативно изискуемите по закон условия, която в случая е 28.08.2011 г. Обстоятелството, че към тази дата, съгласно тогава действащата законова регламентация, за да се упражни правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е било необходимо осигуряването на лицето да е прекратено, не променя факта на възникване на правото. Прекратяването на осигуряването има значение само за упражняването на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а не за неговото възникване. С отпадане на изискването за прекратяването на осигуряването като условие за упражняване на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, не възниква ново право на пенсия, а само се променят условията за упражняването му, като в тази връзка отпада и съществуващата до този момент възможност началната дата на отпускането на пенсията да е датата на прекратяване на осигуряването. С изменението на чл. 94, ал. 1 КСО в сила от 01.01.2012 г. прекратяването на осигуряването престава да бъде релевантен факт за отпускането на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, но за осигурените лица не възниква ново право на пенсия, не се новира срока за подаване на заявление за отпускане на пенсията, с оглед отпускането й от датата на възникване на правото, нито този срок се продължава с нови 6-месеца.

По изложените съображения, в случая административният орган правилно е разпоредил изплащане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на М. С. от датата на подаване на заявлението - 02.07.2012 г. Като е достигнал до различни изводи, а именно, че пенсията следва да бъде отпусната от 01.01.2012 г., първоинстанционният съд е постановил решението си при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Решението е неправилно поради наличие на касационно отменително основание по чл. 209, т. 1, предложение първо АПК и следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата на М. С. против решение № 5012013810/22.02.2013 г. на директора на РУСО, с което е потвърдено разпореждане № 5012013810/19.11.2012 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване.

Разноски по делото не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение