Решение № 6580 от 1.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 453/2021 г.

Решение № 6580 от 1.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 453/2021 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД "Северна морска" при Агенция "Митници", чрез процесуален представител гл. юриск. А. Ш. против решение № 242/18.11.2020 г. на Административен съд Сливен, постановено по адм. дело № 302/2020 г., с което е отменено Решение към митническа декларация /МД/ с № 19 BG002002001577 R5/30.01.2019 г. с рег. № 32-229054/06.08.2020 г. на директора на ТД "Северна морска" при Агенция "Митници". Изложените доводи са за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен в нарушение материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че в хода на административното производство, при прилагане вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от МК, обосновано митническите орани са извършили увеличаване на стойността на процесните стоки. Счита, че актът е законосъобразен и мотивиран, като издаден от компетентен орган, в съответствие с целта на закона, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила и на изискванията за форма и в съответствие с материалния закон. По отношение на приетата в хода на съдебното производство съдебно – счетоводна експертиза /ССчЕ/ изразява становище за неотносимост на заключението към предмета на спора. Излага подробни доводи в касационната жалба. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В проведено съдебно заседание на 11.05.2021 г. прави искане за спиране на съдебното производство и отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз /СЕС/ по конкретно поставени въпроси. Ответникът – "Симо Ко" ЕООД, гр. Сливен, чрез пълномощника си адв. С. Ж. моли да се остави в сила първоинстанционния съдебен акт, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. В проведено съдебно заседания на 11.05.2021 г. изразява становище за неоснователност на искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за допустимост и неоснователност на жалбата. Преди да се произнесе по същество на спора, съдът следва да разгледа искането с правно основание чл. 267 от ДФЕС: Процесуалният представител на касатора поставя четири въпроса за тълкуване на норми от правото на ЕС - Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, както следва: 1-ви въпрос: Следва ли съмненията на митническите органи, относно декларираната митническа стойност, съгласно чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, да се считат за обосновани в случай, че същата е по-ниска от рискова прагова стойност, която е определена на база "справедливи цени", съгласно диспозитиви 38 и 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15 г. ? 2-ри въпрос: Извършената от митническите органи проверка в митническата информационна система, относно внос на идентични/сходни стоки, обективирана в представена пред националната юрисдикция справка /извадка от системата/ установява ли наличието, съответно липсата на декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от МКС на идентични/сходни стоки? 3-ти въпрос: Изхождайки от понятието за "сходни стоки" по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, заложените от митническите органи критерии за проверка, а именно: износител, условия на доставка, валута, обща фактурна стойност, валутен курс, държава на изпращане, държава на произход, описание на стоката, тарифен код, допълнителен код по ТАРИК, бруто тегло, нето тегло, количество, фактурна стойност, метод за определяне на стойността, стойност, съдържащи данните от митническите декларации, регистрирани в Митническата информационна система за контрол на вноса /МИСВ/, изчерпателни ли са и обосновават ли приложението на чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447? 4-ти въпрос: В случай, че съмненията на митническите органи относно декларираната митническа стойност се считат за обосновани, при прилагане на чл. 141, § 3 от Регламента за изпълнение, за определяне на новата митническа стойност, следва ли да се вземат предвид и стойности под определена рискова прагова стойност на база "справедливи цени", съгласно диспозитиви 38 и 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 г., по дело С-291/15 г. ? Настоящият състав намира искането за неоснователно, тъй като отправянето на преюдициално запитване следва да е породено от неяснота в нормата от правото на ЕС и да е свързано с въпроси, релевантни към разрешаването на конкретния съдебен спор. По първия въпрос, следва да се отчете факта, че рисковата прагова стойност се определя от самата митница, като процент от справедливата цена, и няма нормативна база която да въвежда и определя това понятие, съответно да се предвижда възможност на митницата да определя такива рискови прагови стойности. Исканото тълкуване е неоснователно във връзка с цитираните точки 38 и 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15 г., тъй като както беше посочено липсва нормативна уредба, която да въвежда правила за определяне на рискова прагова норма, която да е неясна и следва да бъде тълкувана, а решението на СЕС е ясно и прилагано по сходни случаи. По отношение на втория въпрос отново не са посочени конкретни норми, които да изискват тълкуване. Установеното в информационната система на Митницата, подлежи на самостоятелна проверка наред с останалите твърдяни факти от органа, вкл. дали има друг внос на по-ниска стойност. Въпроса е свързан с фактически установявания, а не с неясна и относима национална норма, която следва да бъде тълкувана от СЕС. Третия въпрос отново не е свързан с неясни норми. Разпоредбата на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава легално определение на понятието "сходни стоки", а съгласно член 141 от Регламента, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на член 74, параграф 2, буква а) или б) от Кодекса се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Между двете норми няма колизия и са достатъчно ясни и не изискват тълкуване. Въпрос 4 отново не е свързан с искане за тълкуване на неясна норма. Съгласно чл. 141 § 3 от Регламент за изпълнение 2015/2447, когато се намери повече от една договорна стойност за сходни или идентични стоки, се прилага най-ниската от тях. Стойности под определена рискова прагова стойност на база "справедливи цени", европейският законодател не предвижда, а т. 38 и 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 г., по дело С-291/15 г. са приложими при идентични фактически установявания /В този смисъл са решение № 4404/06.04.2021 г., постановено по адм. дело № 948/2021 г., по описа на ВАС, първо отделение, решение № 4434/07.04.2021 г., постановено по адм. дело № 454/2021 г., по описа на ВАС, първо отделение/. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че са налице условията, при които касационната инстанция, чието решение не подлежи на обжалване може да откаже отправяне на преюдициално запитване. По тези съображения искането с правно основание чл. 267 ДФЕС следва да се остави без уважение. По съществото на спора: Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред Административен съд – Сливен е било Решение с рег. № 32-229054/06.08.2020 г., с което по МД № 19 BG002002001577 R5/30.01.2019 г. на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, чл. 19, ал. 1 и ал. 7 ЗМ, във връзка с чл. 74, пар. 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с чл. 5, т. 39, чл. 77, пар. 1, чл. 85, пар. 1, чл. 101, пар. 1, и чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, чл. 59 от АПК е отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока с № 1 и е определена нова митническата стойност за внасяните от "Симо Ко" ЕООД стоки по същата декларация, разпоредено е да се коригира МД с MRN: 19 BG002002001577 R5/30.01.2019 г., определени са като начислени и взети под отчет мито в размер на 1264, 53 лв. и ДДС в размер на 1802, 63 лв. и са определени за досъбиране следните дължими суми: мито в размер на 597, 85 лв. и ДДС в размер на 827, 08 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 114 пар. 1 и пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. С обжалваното решение съдът е приел, че обжалваният акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но в противоречие с материалния закон. От фактическа страна по делото е установено следното: С Митническа декларация с № 19 BG002002001577 R5/30.01.2019 г. "Симо Ко" ЕООД декларира данни за доставка на стоки за режим допускане за свободно обращение, както следва: Спортни обувки с горна част от текстилни материали и ходила от пластмаси: мод. VB2566285 36-41 – 1000 чифта; мод. VB1589298 40-45 – 1000 чифта, Код по ТАРИК 6404199000, 1400, 00 кг. бруто тегло; 1000 кг. нето тегло, в кл. 8/6 е посочена статистическа стойност 7748, 61, като основа на изчисляване на вземането е посочено: 7482, 44 – при ставка 16. 90 - мито в размер на 1264, 53 и ДДС с основа 9013, 14 при ставка от 20 % в размер на 1802, 63, условия на доставка FOB – франко борд, износител Quanzhou Smile Import and Export Tr. От инвойс фактура № FY91879/22.12.2018 г. към МД се установява, че доставката на процесните стоки е документирана между доставчика Quanzhou Smile Import and Export Trading Co, Ltd, с адрес Shishi, Fujian, China и получателя "Симо Ко" ЕООД, като стоките, предмет на доставката са спортни обувки VB2566285 36-41 – 1000 чифта с единична цена 1, 90 щ. д. за чифт на стойност 1900, 00 щ. д. и спортни обувки VB1589298 40-45 – 1000 чифта с единична цена 2, 05 щ. д. за чифт на стойност 2050, 00 щ. д., или обща стойност в размер на 3950, 00 щатски долара. Във връзка с извършването на допълнителна проверка, с писмо рег. № 32-46759/11.02.2020 г. на директора на ТД "Северна морска" при Агенция "Митници" е изискана писмена информация от "Симо и Ко" ЕООД. Видно от представения по делото отговор по направеното запитване, представляващият дружеството заявява, че за закупуването на стоките не е изготвян писмен договор с продавача или трети лица, условието за доставка на стоките е FOB, като при подаване на митническата декларация е приложена фактура с транспортни разходи до България. Твърди се, че дружеството има търговски отношения, но не и свързаност с продавача и същото не връща част от прихода на продавача. Към отговора са приложени 27 бр. извлечения от обслужващата дружеството банка за извършените преводи по всяка една от фактурите, приложени към митническите декларации /л. 42 и сл. от делото/. С писмо рег. № 32-101509/02.04.2020 г. дружеството е уведомено за образуваното административно производство и на основание чл. 22 пар. 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за мотивите, на които ще се основава решение на митническия орган относно МД № 19 BG002002001577 R5/30.01.2019 г. В хода на съдебното дирене към доказателствата по делото е приобщена МД № 18 BG002002 Н0137625/01.10.2018 г. /л. 63 и сл. /, видно, от която "Симо Ко" ЕООД е декларирало данни за доставка на стоки за режим допускане за свободно обращение, както следва: спортни обувки, покриващи глезена с горна част от текстил и ходила от пластмаси: дамски 1480 чифта, мъжки – 240 чифта; мъжки обувки с горна част от текстил и ходила от пластмаси – 8 чифта, тарифен код 6404199000 – с цена на стоката и обща фактурна стойност 4417, 20 щ. д., статистическа стойност 9518, 04, условия на доставка FOB, износител Jinjiang Lideng Imp & Exp Trading и получател "Симо Ко" ЕООД. По делото е назначена, изслушана и приета като неоспорена от страните ССчЕ, която съдът е кредитирал като изготвена компетентно и безпристрастно. Съгласно заключението на същата, след проверка на доказателствата по делото и такава в счетоводството на дружеството е установено, че платената цена от дружеството за процесните стоки по фактура № FY91879/22.12.2018 г., приложена към митническа декларация MRN 19 BG002002001577 R5/30.01.2019 г. е в размер на 3950, 00 щатски долара, като сумата по доставката е платена изцяло на 28.12.2018 г. с нареден валутен превод с референтен номер 356280845 в размер на 3950, 00 щатски долара в полза на Quanzhou Smile Import and Export Trading Co, Ltd. Видно от заключението на вещото лице е налице съответствие между платената цена за доставката на стоките и декларираната митническа стойност на същите в процесното ЕАД. Към доказателствата е приобщен и доклад № BG001000/1/1/14.05.2020 г. от проверка на "Симо Ко" ЕООД, извършена от митнически орган за периода 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. с предмет установяване на законосъобразността на действията на проверяваното лице при прилагане на митническия режим допускане за свободно обращение и на режим митническо складиране, мерките на търговската политика в ЕС, както и изпълнение на задължението му за заплащане и обезпечаване на дължимите вземания при поставяне на стоките под режим допускане за свободно обращение. От доклада се установява, че обект на проверка е била и процесната митническа декларация, ведно с приложените към същата документи, а изводите на ревизиращия орган са за неспазени при някои от проверените 120 броя МД разпоредби от Закона за счетоводството, която констатация не води до нов размер на митническата стойност на стоки, допуснати за свободно обращение през проверявания период. След подробен анализ на събраните по делото доказателства и заключението, дадено по ССчЕ, съдът е приел, че при издаването на митническото решение не са спазени изискванията за определяне на митническа стойност на стоки внасяни на територията на ЕС, регламентирани в Регламент (ЕС) № 952/2013 на ЕП и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определянето на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013. Според съда от страна на митническия орган не е обосновано приложението на разпоредбата на чл. 74, § 2, б. "б" от МК. Възможността на митническата администрация да определя друга митническата стойност на внасяните стоки, когато не е получила задоволителна информация или се съмнява основателно, че декларираните стойности представляват цялата платена или платима сума по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, според състава, не освобождава администрацията от задължение да мотивира решението си. Позоваването от страна на органа на МД с № 18 BG002002 Н0137625/01.10.2018 г. за извършен внос на сходни стоки, въз основа, на които е увеличена митническата стойност на процесните стоки, без посочването на други данни за този анализ и без мотиви защо не може да се приеме митническа стойност на стоките, декларирани от дружеството - вносител, по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 или по реда на чл. 74, пар. 2, буква "а" от Регламент (ЕС) № 952/2013, според съда е необосновано и незаконосъобразно, тъй като в хода на съдебното дирене е установено, че с МД № 18 BG002002 H0137625/01.10.2018 г. е извършен внос на стоки, различни от процесните, а именно – спортни обувки, покриващи глезена, от различен доставчик с друго местонахождение в Китай, като по преписката липсват каквито и да било данни за наличие на мостри от стоките, за да се обективира извод за сходство по смисъла на закона. На следващо място съдът намира за неправилен подходът на митническия орган по прилагане на чл. 74, § 2, б. "б" от МК и предвид обстоятелството, че липсва пълен анализ за сходството на стоките, съобразно легалната дефиниция за това в чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение. Съобразно тази норма, "сходни" са стоките, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, като сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. В тази връзка съдът е взел предвид и разпоредбата на чл. 141, § 5 от Регламента за изпълнение, според която договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя. Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и съпоставените стоки, без да се има предвид търговската марка, качеството и количеството на стоките дисквалифицира съпоставените стоки като сходни, поради което решаващият състав приема, че определянето на митническата стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки, какъвто е процесният случай, противоречи на материалния закон. Според съда, в противоречие с достигнатите от органа установявания и доводи са и изводите от приобщения по доказателствата доклад № BG001000/1/1/14.05.2020 г. от извършена проверка на "Симо Ко" ЕООД за периода 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. От събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по ССчЕ, съдът приема, че е налице съответствие между договорната/фактурираната цена за стоките и декларираната стойност по процесната митническа декларация, съобразно данните от счетоводството на дружеството. По тези съображения, съдът е обосновал краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Предмет на съдебния спор е определената нова митническата стойност на стоките, допуснати до свободно обращение по МRN 19 BG002002001577 R5/30.01.2019 г., подадена от "Симо Ко" ЕООД и законосъобразността на допълнително начислените мито в размер на 597, 85 лв. и ДДС в размер на 827, 08 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания. В съответствие с материалния закон съдът е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на съюза (Регламент (ЕС) № 952/2013). Съгласно чл. 74, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от параграф 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 съдът е определил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, пар. 1 от Кодекса, както и условията за определяне на митническа стойност на идентични или сходни стоки, посочени в чл. 141 от Регламента за изпълнение. Законосъобразно съдът е приел, че по общото правило на чл. 22, § 7 от МК митническите органи имат задължението да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. В съответствие с доказателствата по делото е изводът му, че оспореният административен акт не е мотивиран с конкретни обстоятелства, които са породили съмненията на митническия орган, че декларираната договорна стойност на процесните стоки не е тяхната действителна платена или подлежаща на плащане цена. Доводите на касатора за приложението на решението на СЕС по дело С-291/15 г., според което митническите органи могат да определят митническата стойност на стоките въз основа договорната стойност на сходни стоки, когато декларираната стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, се явяват неоснователни. В тази връзка следва да се посочи, че позоваването на диспозитиви 38 и 39 от решението на СЕС по дело С-291/15 и възражението на органа, че договорната стойност на процесните стоки е изключително ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, а по отношение на някои от стоките – по – ниска с повече от 50 %, не е основано на анализ на представените от "Симо Ко" ЕООД документи. Посочените в оспорения административен акт обстоятелства за извършен анализ на база наличната информация в митническата информационна система МИСЗА, без прилагане на конкретни доказателства, както и базата за определяне на новата митническа стойност - МД № 18 BG002002 H0137625/01.10.2018 г., не са достатъчни за извършване на сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при внос на сравними/сходни стоки по смисъла на цитираното решение на Съда на ЕС по дело С-291/15. Не се представя информация за характеристиките и съставните материали на стоките, използвани за извършването на сравнителния анализ, качеството и репутацията им и съществуването на търговска марка, както и стойността им, за да се приеме, че декларираните от дружеството стойности съществено се различават. От друга страна, както основателно сочи и съда, от представените данни за стоките по МД № 18 BG002002 Н0137625/01.10.2018 г., послужили като база за определяне на новата митническа стойност на процесните стоки, съответно констатираните различия между тях, не може да се обоснове категоричен извод за сходство по смисъла на закона. Решението не съдържа какъвто и да било анализ на стоките, въз основа на които е приложен вторичният метод по чл. 74, пар. 2, б. "б" от Регламент № 952/2013 г. В тази връзка следва да се отбележи, че липсата на мотиви в акта е съществено нарушение на изискванията за форма и е самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност, тъй като препятства възможността да се извърши преценка за сходство на стоките, чиято стойност е послужила за определяне на митническата стойност на процесните стоки. Изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на акта се подкрепят и от заключението на ССчЕ, в което е установено пълно съответствие между фактурираната цена на стоките и декларираната стойност на процесната митническа декларация, съобразно данните от счетоводството на дружеството. От изложеното се налага извод, че митническите органи не са обосновали съмненията относно декларираната от "Симо Ко" ЕООД договорна стойност на стоките съгласно чл. 140 от Регламента за изпълнение и не са установили предвидените от материалния закон основания за определяне на митническата стойност по метода на договорната стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 141, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение и чл. 74, § 2, б. "б" във връзка с чл. 1, § 2, т. 14 от МКС. По изложените съображения, настоящият състав преценява, че обжалваното първоинстанционно решение следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на "Симо Ко" ЕООД в размер на 360 лева, платено възнаграждение за адвокатска защита по договор от 11.12.2020 г. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение.