Решение № 5698 от 13.6.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Инспекция по труда София, чрез старши инспектор Д. Маджаров срещу решение 6604/11.11.2021 г. по адм. дело 10934/2020 г. по описа на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените в жалбата съображения, моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Акорд Мюзик Нет , чрез процесуалния представител адв. Й. Йорданов изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждане на разноски в касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която обжалваното решение е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: С решение 6604/11.11.2021 г. по адм. дело 10934/2020 г., Административен съд София град е отменил предписания, обективирани в т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 на протокол за извършена проверка изх. ПР2024189/03.09.2020 г. на инспектори в Дирекция Инспекция по труда София и са присъдени разноски. Съдът е приел, че работодателят е изпълнил всички дължими и необходими действия по изплащане на трудовото възнаграждение на работника. Достигнал е до извода, че фактът, че служителката е разполагала със средства, платени от клиентите на дружеството, от които сама е удържала възнаграждение за себе си, категорично оборва констатациите на административния орган за незаплащане на уговореното трудово възнаграждение и обезщетение за неползван отпуск. С тези мотиви административният съд е преценил оспорения административен акт като издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Решението е неправилно. От фактическа страна е установено, че на 25.08.2020 г., 31.08.2020 г. и 03.09.2020 г. е била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на Акорд Мюзик Нет ООД. При проверката е било установено, че работодателят е начислил, но неизплатил уговореното трудово възнаграждение за извършена работа на П. Николова, което е в разрез с разпоредбата на чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда /КТ/. Не са били представени разписки, банкови нареждания, извлечения, удостоверяващи изплащане на заплатите за месец януари, февруари и март 2020 г. до приключване на проверката. На следващо място е било констатирано, че не са били представени документи за изплатено дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 45 работни дни, с оглед прекратеното трудово правоотношение на лицето с работодателя със заповед 2/07.04.2020 г. С оглед установените факти и обстоятелства са били издадени предписания. Те са били обжалвани от дружеството пред изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда /ИАГИТ/ и с решение е била отхвърлена жалбата на Акорд Мюзик Нет ООД като неоснователна. По делото пред Административен съд София - град са били представени протоколи на комисия от служители на дружеството, констатиращи удържане на дължимото трудово възнаграждение от П. Николова за спорните месеци и отказ от нея да положи подпис върху ведомостите за заплата, сигнал от лицето за неизплатени заплати, отпуски и осигуровки от дружеството, заповед за прекратен трудов договор и вътрешни правила за работна заплата на дружеството. Били са изслушани свидетелски показания на св. Д. Георгиев, С. Симеонов и на П. Николова, които са били кредитирани от съда като релевантни, непротиворечиви и логични. Разпоредбата на чл. 404, ал. 1 КТ регламентира правната възможност и правомощието на контролните органи на Инспекцията по труда за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации да прилагат принудителни административни мерки, включително по т.12 - да дават задължителни предписания на работодателя за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения. В чл. 128 КТ законодателят визира задълженията на работодателя, като страна в трудовото правоотношение, за начисляване и плащане в установения срок на трудово възнаграждение на работника или служителя, като разграничава три хипотези: 1. да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд; 2. да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа; 3. да издава при поискване от работника или служителя извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения. Неизплащането на дължимите трудови възнаграждения представлява нарушение на трудовото законодателство, установено в разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ, поради което е налице посоченото в предписанията фактическо и правно основание за издаването им. Нормата на чл. 270, ал. 3 КТ въвежда в задължение на работодателя да изплаща трудовото възнаграждение лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка, или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. Пред контролните органи от работодателя не са ангажирани доказателства за извършено плащане на дължимите трудови възнаграждения на служителката за периода преди прекратяване на правоотношението й с Акорд Мюзик Нет ООД, въпреки безспорно установения факт на прекратяването му, считано от 07.04.2020г. Предвид гореизложеното правомощието на административния орган за даване на задължителни предписания за изплащане на процесната заплата е реализирано при установеното наличие на материалноправните предпоставки по чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ във връзка с чл. 272, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 128, т. 2 от КТ. Решението на Административен съд София - град е неправилно и необосновано като изложените в мотивите съждения и изводи не се споделят от касационната инстанция. Основателни са оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. По делото не се спори, както е приел и решаващият състав, че служителката е разполагала със средства, платени от клиенти на дружеството, както и че за месеците януари, февруари и март 2020 г. последната е задържала /удържала/ част от наличните при нея средства, като по нейни показания обикновено сумата е надвишавала минималната работна заплата. При тези данни обаче, съдът е направил необоснован и неправилен извод, че служителката е получавала възнаграждението си в задължителния минимален размер чрез удържаните от плащанията на клиенти суми, тъй като не съществува основание да се приеме, че тези суми могат да бъдат източник на определеното й трудово възнаграждение като Организатор дейности по трудовото правоотношение. Видно от представения по делото Договор за представителство, удържаната част от получаваните от клиенти суми представлява по-скоро уговорено допълнително възнаграждение за сключените от нея договори с клиенти като представител на дружеството-работодател. В тази връзка неправилно съдът е приел за недоказана констатацията на издателите на оспорените предписания, че не са надлежно извършени плащания на уговорено трудово възнаграждение и обезщетение за неползван отпуск. Този извод на съда противоречи на събраните по делото доказателства трудов договор, длъжностна характеристика и др., за уговорен между страните съобразен със закона начин на заплащане на престирания от служителя труд. Съгласно длъжностната характеристика /л.65/, т.5, Николова е следвало да получава твърдо месечно възнаграждение с възможност за допълнителни материални стимули , предвид което настоящият състав приема, че сумите, които е удържала от получените от клиенти плащания са именно тези 25% допълнително възнаграждение /материални стимули/ по договора за представителство, а не уговорената с трудовия договор твърда месечна заплата, дължима й и начислена й във ведомостите, и незаплатена за спорния период. Предвид гореизложеното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, че отменените предписания, обективирани в т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 на протокол за извършена проверка изх. ПР2024189/03.09.2020 г. са издадени от компетентен орган в кръга на нормативно установените му правомощия и съобразно относимите правни норми. При постановяване на решението си съдът е приложил неправилно материалния закон и е достигнал до необоснован и неверен извод, противоречащ на събраните по делото доказателства, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК неправилното съдебно решение следва да бъде отменено. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, следва да се постанови ново решение по съществото на спора, с което жалбата на Акорд Мюзик Нет ООД следва да се отхвърли като неоснователна. С оглед изхода на спора, претенцията за присъждане на разноски от ответната страна следва да бъде уважена. На основание чл. 143 ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да заплати на ответника сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.2 във връзка с чл. 222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение