Решение № 10145 от 25.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3480/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Бургас в Агенция Митници, чрез процесуален представител, срещу Решение 276 от 10.02.2023 г., постановено по адм. д. 1816/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено негово Решение с рег. 32-203995/21.06.2022 г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е извършил анализ на събраните доказателства и не е обсъдил всички относими факти и обстоятелства, в резултат на което погрешно е приел, че митническата стойност е определена в нарушение на материалния закон. Акцентира, че няма съмнения относно публикуваната в сайта с платен достъп цена от аукциона, тъй като параметрите на сделката се потвърждават от данните в талона, докато представената при вноса фактура не е подкрепена с нито един документ. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи и претендира отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения административен акт, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба "Марти Ойл" ЕООД, гр. Пловдив, чрез процесуален пълномощник, с писмено становище и допълнителни писмени бележки оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Пловдив е законосъобразността на Решение 32-203995/21.06.2022 г. към MRN 21BG001007030179R1/14.04.2021 г., издадено от Директора на ТД Митница Бургас, с което на основание чл.70, §1 във връзка с чл.71, §1, б.д, подб.i от Регламент 952/2013г. за стока 2, поставена под режим "допускане за свободно обращение", е определена нова митническа стойност в размер на 3671,63 лева; на основание чл.85, §1 от Регламент 952/2013г. при прилагане на ставка от 10 % за вносно мито е определено вносно митническо задължение в размер на 367,16лева; на основание чл.55, ал.1 от ЗДДС е определена данъчна основа при внос по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗДДС за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение в размер на 4 588,79лв. и съответно на основание чл.54, ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.77, §1, б. а и с чл.77, §2 от Регламента е определено задължение за ДДС в размер на 917,76лв. На основание чл.105, §3 и §4 от Регламента е определено за вземане под отчет и досъбиране вносно мито в размер на 229,18лв. и ДДС в размер на 504,21 лв., общо в размер на 733,39лева. Като длъжник за заплащане на посочените задължения е посочено ЕООД "Марти ойл", гр. Пловдив. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна следното: На 14.04.2021г. с MRN 21BG001007030179R1 е декларирана стока за поставяне под режим "допускане за свободно обращение" - употребяван пътнически автомобил - катастрофирал, марка Фолсваген, модел Голф; шаси 3VW217AU2GM023252, с "код на държавата на изпращане/износ" - Kанада, "цена на стоката" 1050 CAD.Автомобилът е превозен от пристанище на натоварване Mdntreal, QC до пристанище на разтоварване Burgas Bulgaria. При тези данни и съгласно приложените фактура с RA-E21040503/05.04.2021г., издадена от QUEBEC INC митническата стойност на стоката, допусната за свободно обращение, е определена на основание чл.70 от Регламент (ЕС) 952/2013, предвид декларирания в посочената МД метод за определяне на стойността с код 1 Договорна стойност на внасяните-стоки, като е взета предвид цената на автомобила, декларирана в размер на 3 300 CAD, преизчислена по валутния курс за митнически цели 1,31405 BGN/CAD, приложим към датата на приемане на МД и е установена митническа стойност в размер на 1 379,75 лв. Определените, взети под отчет и заплатени вземания са в размер на 137,98 лв. мито и ДДС- 413,55 лв. При възникнали съмнения относно действителната цена на стоката митническите органи са извършили последващ контрол на митническата декларация и са взели предвид налична информация за автомобил със същите характеристики и идентичен номер на шаси, открита на уебсайта www.autoauctions.io, с обявена продажна цена на аукцион с дата 09.02.2021г., възлизаща на сумата от 2 150 CAD , със статус продаден (SOLD) и odometer actual /действителни мили/. С писмо рег. 32-247633 от 02.08.2021г. митническите органи са изискали доказателства с потвърждение на декларираната цена, както и документи относно извършените плащания към доставчика продавач на стоката, наред с всякакви други данни, сведения и документи, удостоверяващи цената по сделката. В отговор вносителят е посочил, че към доставчика са заплащани авансово суми и не е извършвано плащане за всеки автомобил поотделно. Със съобщение peг. 32-135489/26.04.2022г. по реда на чл.22, §6 Регламент 952/2013г., "Марти Ойл" ЕООД е уведомено, че ще бъдат предприети действия за издаване на решение с цел определяне на нов размер на задълженията, като ще бъде взета предвид продажната цена, посочена в сайта за аукциона в размер на 2150 CAD, увеличена с транспортните разходи. С рег. 32-199413/17.06.2022г. е изготвена докладна записка до Директора на ТД Митница Бургас, в която на основание чл.29, вр. с чл.22 §6 от Регламент 952/2013г., както и чл.19, ал.7 от ЗМ е предложено да бъде издадено решение, с което да се определи нов размер на митническата стойност за стоката, поставена под режим "допускане за свободно обращение" с цитираната по-горе митническа декларация. Посочено е, че след проверка на приложените към митническата декларация документи и допълнителната информация, митническите органи са констатирали липсата на доказателства в подкрепа на декларираната цена. Според органа, липсват сведения как QUEBEC е обвързано със стоките, тъй като няма данни да му е прехвърлена собствеността на автомобила от "SONNET INSURANCE COMPANY", видно от удостоверението за собственост. Счетено е, че декларираната от вносителя цена не е подкрепена с други доказателства, а представената фактура от 05.04.2021 г. е издадена след провеждане на аукциона на 09.02.2021г. След съвкупна преценка на доказателствата по преписката митническите органи са приели, че публикуваната подробна информация от проведения аукцион удостоверява по безспорен и категоричен начин, че окончателната продажна цена е 2150 CAD и деклараторът е следвало да декларира действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. Независимо, че вносителят е представил фактура, издадена от посочения продавач, те са съобразили, че същата не е подкрепена с доказателства и не може да послужи за митнически цели. Така сап достигнали до крайния извод, че продажната цена в размер на 2150 CAD е най-ниската установена действително платена цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и същата следва да послужи за определянето на неговата митническа стойност съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013г. Именно тези мотиви са възприети от ответника при издаването на оспореното решение. След анализ на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че обжалваният административен акт е издадено в противоречие с материалния закон. Според решаващия състав данните, съдържащи се в посочената от ответника интернет страница, биха могли да доведат до съмнения относно действителната покупна цена на процесния автомобил, но те не са достатъчни, за да послужат за нейното определяне, нито имат нужната достоверност. Изложени са мотиви, че в посочената информация от цитирания сайт се съдържат данни за продажба на автомобил с идентичен номер на рамата на този закупен от вносителя, но не е отразено, че именно същият е закупил процесният автомобил за посочената сума, като няма данни и кой е продавача по аукциона, доколкото органът излага мотиви, че е налице предходна продажба на автомобила. Наред с това съдът е посочил, че така установената информация не представлява служебна и/или официална такава, за да се разчита на нейната достоверност, респ. да се използва като база данни или за съпоставка. В тази връзка е съобразил и обстоятелството, че в общите условия на www.autoauctions.io изрично е посочено, че съдържащите се данни са с информативен и неангажиращ характер. Допълнил е, че датата на аукциона не съответства с датата на издаване на фактурата за продажбата. Съдът е съобразил, че в оспореното решение не е посочена и причината, поради която са отречени данните за платената сума в приложените документи, при условие, че не се отрича тяхната автентичност. Същите установяват по категоричен начин, че е осъществена продажба с предмет процесния автомобил, както и неговия вид, техническите характеристики, цената на придобиване и размерът на разходите, формиращи договорната стойност по чл. 71 от Регламент (ЕС) 952/2013. Изводът на решаващия състав е, че при наличието на основателно съмнение дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума и предвид невъзможността еднопосочно и безпротиворечиво да се установи каква е действителната договорна стойност на стоката с оглед данните в посочения интернет сайт, то за митническите органи е било налице основанието за пристъпване към прилагане на методите по чл.74, § 2, респективно по чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност. Вместо да сторят това обаче, било чрез използване на договорната стойност на идентични или сходни стоки, съответно изчислената стойност или стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза, съгласно изискванията на чл.74, § 2 или чрез разумни способи по смисъла и по реда на чл.74, §3 от Регламента, органите неправилно са определил митническата стойност на автомобила единствено въз основа на данните посочени в интернет страница. По тези съображения, съдът е счел, че като не е приел декларираната договорна стойност на процесната стока и е определил нова такава единствено съобразно публикуваната информация за проведен аукцион в интернет сайт на трета държава, директорът на ТД Митница Бургас е постановил незаконосъобразен административен акт. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани доказателства поотделно и в съвкупност и в корелация с тях е формирал своите фактически и правни изводи. Той е съобразил релевантните за спора факти и обстоятелства, обосноваващи дължимата преценка за наличието на основанията за неприемане на декларираната договорна стойност. Именно върху въпроса налице ли са "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447 е концентриран спорът между страните, а от там и доколко е спазена процедурата по чл. 141 от същия Регламент във връзка с чл. 71 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорната стойност на стоката. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, т.е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. В решението по дело С-306/04, т. 20, СЕС подчертава, че митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Правната уредба на Европейския съюз относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности (в този смисъл Решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09). Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2 букви а) до г). Съгласно чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., когато митническата стойност не може да се определи съгласно § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; член VII от Общото споразумение за митата и търговията; Глава 3 от Дял II на Регламент (ЕС) 952/2013 г. Предвидените критерии се прилагат последователно и само, когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото в установената систематична поредност. Така очертания нормативен регламент сочи, че правомощието на митническите органи да отхвърлят договорната стойност на стоките по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и да определят митническата стойност по методите, предвидени в чл. 74 от същия регламент, възниква при наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение, които подлежат на доказване във всеки конкретен случай. Тежестта на доказване лежи върху митническия орган. В Решението по дело С- 263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност, следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен (в този смисъл Решение от 18 декември 2008 г., Sopropе, C-349/07, т. 36). В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение гарантирането на този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. В случая митническият орган е поставил под съмнение представената фактура за действително платена цена за внесения автомобил въз основа на разпечатки от сайт на търговско дружество, регистрирано в трета страна, без да съобрази, че в "Общите условия" на същия сайт има изрична резерва относно актуалността и достоверността на информацията в него. Съдържащата се в цитирания сайт информация не е част от митническите информационни системи, нито данните в нея са събрани по надлежния ред, за да могат да се ползват с доказателствена сила, имаща превес спрямо тази на представената фактура. При липсата на съпътстващи продажбата документи, които да доказват по несъмнен начин условията на продажбата, договорената и заплатената/дължима цена като условие за продажбата на внесената стока, то правилно решаващият състав е приел, че не са налице основания за възникване на съмнения в митническите органи по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение за действително платената цена на внесената стока. Дори и да бе обосновано възникването на съмнения за фиктивност на декларираната договорна стойност обаче, липсата на достатъчно данни за установяване на несъмнената договорна стойност на стоката е следвало да се преодолее чрез прилагане на вторичните методи по чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Тъй като това не е сторено, а митническата стойност е определена по чл. 70, § 1 и § 2 въз основа на предположения, основани на разпечатки от чуждестранен сайт, то законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че митническият орган не е спазил предвидения в Регламента ред за определяне на митническата стойност. По този начин той е допуснал нарушение на приложимия материален закон и в резултат на това е издал незаконосъобразен административен акт. Като е отменил същия, АС - Бургас е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение