Решение № 5498 от 28.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13439/2009 г.

ВАСIII отделение28.04.2010 г.докладчик Еманоил Митев

Диспозитив

Оставя в сила решение № 821 от 21.07.2009 г. постановено по адм. д. № 965/2008 г. на Административен съд - гр. Бургас Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 5498 от 28.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13439/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Съдебното производство по чл. 208 и сл. АПК е образувано по касационна жалба на кмета на община Несебър, обл. Бургас, против решение № 821 от 21.07.2009 г. постановено по адм. д. № 965/2008 г. на Административен съд - гр. Бургас. Изложени са доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Желае се отмяната му и постановяване на друго по същество на спора, с което жалбата на Михаил Костадинов Радев - бъде отхвърлена като неоснователна. Ответната страна не изразява становище по подадената касационна жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение, като взе предвид наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Производство по адм. д. № 26/2008 г. на Административен съд - гр. Бургас, е образувано по жалба от Михаил Костадинов Радев от гр. Несебър против Заповед № 337/20.05.2008 г. на кмета на община - Несебър, с която е отказано картотекиране на Михаил Костадинов Радев и Златка Иванова Радева, тъй като не отговарят на условието на чл. 5, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4 на Общински съвет - Несебър. С оспореното решение административния съд отменил оспорената заповед и изпратил преписката на комисията по чл. 9, ал. 1 от Наредба № 4 - за произнасяне по същество. За да постанови този резултат, съдът е приел, че решението на комисията, потвърдено от оспорената кметска заповед, е незаконосъобразно - към момента на подаване на заявлението Радев и съпругата му са отговаряли на изискването на чл. 5, ал. 2, т. 1 от сочената по-горе общинска наредба - тъй като не са притежавали незастроен поземлен имот, предназначен за жилищно или вилно строителство, идеални части или право на строеж. Решението е правилно и п при разглеждането му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. За да обоснове отказът административния орган се е позовал на удостоверение за декларирани данни на отдел "МДТ" към Община Несебър, съгласно което Радев и съпругата му са собственици на 2/3 идеални части от недвижим имот; обстоятелства декларирани през 1998 г., без промяна в партидата след 1998 г. Въз основа обаче на представени по делото нотар. акт от 2003 г. - съдът е констатирал, че жалбоподателите притежават собственост /1/3 идеална част/ от застроен недвижим имот, без обаче да притежават собственост в сградата, построена в този имот. При този факт, правилен е изводът на съда за незаконосъобразност на отказа на соченото основание. Правно значимо е дали реално кандидатът притежава права върху имоти от соченият вид, като е ирелевантно за разглежданият спор същите дали са декларирани по надлежния ред. Представеното пред настоящото производство писмено доказателство - справка от службата по вписванията - касаещо вписана сделка - покупка на недвижим имот от фирмата като едноличен търговец на съпругата на Радев - на основание чл. 219, ал. 2 АПК - е недопустимо в настоящото производство и не следва да бъде обсъждано, тъй като обжалваната заповед не съдържа подобно фактическо основание /а чл. 220 АПК - забранява фактическите установявания в настоящото производство/ - лицето да не притежава недвижим имот до 10 км от морския бряг. Водим от горното, Върховният административен съд, Трето отделение,

Цитирани разпоредби

1