Решение № 1384 от 29.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8584/2012 г.

Решение № 1384 от 29.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8584/2012 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция на МВР Пловдив, против решение № 959/26.04.2012 г., постановено по а. д. № 3339/2011 г. по описа на Административен съд Пловдив (АСП). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСП е отменил по жалба на Наско Ангелов Ставрев заповед рег. № з-7947/17.11.2011 г. на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, Пловдив (ОДМВР) с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на държавен служител, категория "Е" - I степен, полицай, младши автоконтрольор I степен в група "Пътна полиция" на сектор "Престъпления по пътищата" към отдел "Криминална полиция" при ОДМВР. Недоволен, директорът на областната дирекция обжалва решението. Счита, че същото е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли да се отмени то и се постанови друго, по съществото на делото, като се отхвърли оспорването на Ставрев. Алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответната страна - Наско Ангелов Ставрев, чрез процесуалния си представител, адв. Печева, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът дава становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе, приема следното: Касаторът твърди, че решението се основава на предположения, като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че неоснователен е изводът на съда, че деянията на жалбоподателя не са изяснени и доказани; приетото от съда, че извършените процесуално-следствени действия по образуваното предварително производство не могат да служат като основание за квалифициране деянието на Ставрев като тежко дисциплинарно нарушение, също е незаконосъобразен. Изброените доводи са основателни. Няма спор по възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка: Ставрев, към момента на уволнението си е заемал длъжността "на държавен служител, категория "Е" - I степен, полицай, младши автоконтрольор I степен в група "Пътна полиция" на сектор "Престъпления по пътищата" към отдел "Криминална полиция" при ОДМВР - Пловдив. Установено е, че в Софийска градска прокуратура /СГП/ - е образувано следствено дело № 9-П/2011 г., за това че на 17.05.2011 г., в 17 часа на изхода на град Първомай, в посока - град Хасково, на първокласен международен път Е-80, като длъжностно лице жалбоподателят Ставрев е използвал служебното си положение за лична облага, като е приел дар - сумата от 20 лева от служител под прикритие /със скрита самоличност/ - дар, който не му се следва, за да не състави акт за административно нарушение; повдигнато му е обвинение по чл. 302, т. 1,пр. последно НК, във връзка с чл. 301, ал. 1,пр. 2 и ал. 2 НК и случаят е отразен в средствата за масово осведомяване. Сочи се, че първоначален източник на информация за извършеното от полицай Ставрев дисциплинарно нарушение - поведение, несъвместимо с етичните правила за поведение, с които е уронен престижът на службата - е писмо до директора на ОД на МВР - Пловдив /рег. № 996/9.06.2011 г./. От Дирекция "Вътрешна сигурност" - МВР, с което дирекцията е уведомена, че са 11 контрольори от група "Престъпления по пътищата" - при ОД на МВР - Пазарджик и Пловдив, между които и Ставрев. Група създадена с користна цел, а именно искане и приемане на подкуп от водачи на МПС по автомагистрала Тракия". Въз основа на това писмо е поставено началото на дисциплинарно производство срещу Ставрев, приключило с издаването на оспорената заповед за уволнението му. На тази плоскост изводите на съда са, че заповедта е издадена от компетентен орган; в предвидените от закона срокове и форма; при спазване на административно производствените правила. Извода на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на заповедта е, че е нарушен материалният закон. Този решаващ извод на съда не се споделя от настоящата инстанция. Описаното в обжалваната заповед на директора на ОДМВР деяние на Ставрев е извършено от него и е доказано от събраните по делото доказателства. От показанията на служител под прикритие с идентификационен номер 15, дадени по време на предварителното производство и извършеното от него разпознаването по снимки - се установява по категоричен начин, че именно Ставрев е бил служителят на МВР, който след извършено от свидетеля нарушение на правилата за движение - управление на МПС с превишена скорост, е поискал и получил облага под формата на пари, за да не състави предвидения в подобни случаи документ - акт за установяване на административно нарушение и не е съставил такъв. Въпреки, че показанията са дадени, а разпознаването по снимки е извършено по време на водено предварително производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), липсват пречки тези доказателства да се използват и в административно наказателното производство. Съгласно изричната норма на чл. 229, ал. 3 от ЗМВР, "за разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон". Употребената отворена форма "допустими от закон" сочи, че приложим е всеки процесуален закон, уреждащ събирането на доказателства, вкл. НПК, а не само ЗМВР и/или АПК. Неоснователен е изводът на първоинстанционния съд, че само и единствено изброените процесуално-следствени действия по предварителното производство против ответника по касация са послужили като основание за квалифициране деянието на Ставрев като тежко дисциплинарно нарушение. Не самите действия, а доказателствата, събрани чрез тях, са обосновали този извод. Затова не привличането като обвиняем, постановлението за вземане мярка за неотклонение и провеждането на разпита му са обосновали фактическите изводи на дисциплинарно наказващия орган, а това е извършено на база на доказателствата, събрани от разпита на свидетелят под прикритие и извършеното от него разпознаване. Неоснователен е и доводът за допуснати нарушение на материалния закон. Според съда, изводът за извършено дисциплинарно нарушение се базира изцяло на предположения, без да има преки доказателства за него и предвид нарушението на чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) с липса на конкретизация на мястото и времето на извършване на нарушението. Твърдението, че изводите за извършено нарушение се базират на предположения е необоснован и неправилен. Както се посочи, Ставрев е изрично посочен от свидетеля, който го е разпознал и описал подробно поведението му след спирането за проверка. Липсата на точна конкретизация на мястото нарушението също не съставляват нарушение на закона. Нормално и житейски естествено е, свидетелят да не може да посочи точно мястото върху магистралата, където е бил спрян за проверка. В същото време обаче, той е категоричен за действията на Ставрев, които описва подробно при разпита му. По изложените съображения касационната жалба се явява основателна, поради което обжалваното решение следва да се отмени и вместо него постанови друго по същество на спора, с което жалбата на Ставрев бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,