Решение № 2976 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7925/2016 г.

Решение № 2976 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7925/2016 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на А. Д. С. от гр. Д., за отмяна на основание чл. 239 от АПК на решение № 51 от 18 февруари 2016 г., постановено по адм. д. № 549/2015 г. по описа на Административен съд В. Т. В искането не се сочат конкретни основания по чл. 239 от АПК, а се твърди, че много други жители на града ползват канализация без разрешителни за строеж. От ответната страна - кмета на община В. Т., чрез процесуалния му представител юрк. Д. В., е постъпил писмен отговор, в който са изложени доводи за неоснователност на искането за отмяна. Искането за отмяна е направено в сроковете по чл. 240 от АПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С решение № 51 от 18 февруари 2016 г., постановено по адм. д. № 549/2015 г. по описа на Административен съд В. Т. е отхвърлена жалбата на А. Д. С. срещу заповед № РД-22-1501/21 юли 2015 г. на кмета на община В. Т. Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от АПК право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. А. Д. С. е страна в производството пред Административен съд В. Т., като постановеното решение е неблагоприятно за нея. Ето защо искателката може да иска отмяна на постановеното решение. Текстът на чл. 239, т. 1 от АПК предвижда, че съдебното решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В случая като нови писмени доказателства са представени две писма, издадени съответно от кмета на община В. Т. до председателя на Общински съвет В. Т. и от председателя на Общински съвет В. Т. до искателката, както и копие от атакуваното решение на административния съд. Последното не може да бъде ново доказателство, нито пък ново обстоятелство. Не са такива и представените две писма, които - освен че са новосъздадени и съответно неприложими, не са и от съществено значение за делото, тъй като с тях се препраща копие от съдебното решение. Доколкото липсват конкретни основания за отмяна, съдът взе предвид и останалите визирани в нормата на чл. 239, т. 2, 3, 4, 5 и 6 от АПК материалноправни предпоставки, предвидени като правни основания за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. В процесното искане за отмяна няма наведени твърдения за осъществени от фактическа страна обстоятелства по посочените разпоредби, а по образуваното по искането за отмяна дело не се съдържат данни, сочещи на наличие на някоя от предвидените предпоставки. Поради това не се установява съдебният акт да е основан на неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещото лице, нито е налице престъпно действие на страна, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаване не делото; съдебното решение не е основано и на признат по надлежния ред за подправен документ; не е налице влязло в сила съдебно решение между същите страни и на същото основание, противоречащо на съдебното решение, чиято отмяна се претендира; не се установяват нарушени права на страна по делото, накърнили правото й на участие; нито има произнасяне на Европейския съд за защита правата на човека във връзка с нарушение на Конвенцията за защита правата и основните свободи. В разглеждания аспект соченото от искателката обстоятелство - наличието и на други изградени без строително разрешение канализационни отклонения, не попада сред основанията за отмяна на съдебния акт. При липсата на условията за отмяна, визирани в чл. 239 от АПК искането на А. Д. С. като неоснователно ще следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,