Решение № 5520 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12698/2010 г.

Решение № 5520 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12698/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Престиж-ДД" ЕООД - гр. Бургас чрез процесуалния представител адв. Стоян Евтимов срещу решение № 902/21.07.2010 г., постановено по адм. дело № 1293/2009 г. по описа на Бургаския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 0200900367/10.06.2009 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-193/14.08.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП за отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, описани в приложение № 9 към ревизионния доклад за данъчни периоди през 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2008 г. и увеличен финансов резултат и въз основа на това определен допълнителен корпоративен данък за 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2008 г. Релевират се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се от касатора, че претендираното право на приспадане на данъчен кредит е за облагаеми доставки. Доставката на хранителни продукти, бира, алкохолни и безалкохолни напитки е по повод осъществяване на облагаеми доставки във връзка с предоставянето на "шведска маса" за закуски при ползването на услугата "нощувка". С оглед на това касаторът излага доводи, че са налице всички предпоставки по чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.), както и се позовава на СС-2. Относно увеличения финансов резултат и определения корпоративен данък за посочените периоди, касаторът отново излага подобни съображения, тъй като за процесните доставки, за които е отказан данъчен кредит, е увеличен и финансовия резултат на касатора - чл. 23, ал. 2, т. 3 ЗКПО (отм.) и чл. 26, т. 1 ЗКПО, действащ от 01.01.2007 г. Подробни доводи са изложени в касационната жалба, която в съдебно заседание се поддържа от адв. Стоян Евтимов. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на РА № 0200900367/10.06.2009 г. и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът е достигнал до верни изводи по установените факти, като е сравнил писмените доказателства и заключението на вещото лице, а именно, че липсва аналитична отчетност. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Бургаският административен съд за да отхвърли жалбата срещу РА № 0200900367/10.06.2009 г. в частта по ЗДДС и ЗКПО е приел, че липсва заприхождаване на получените стоки по фактури, описани в приложение № 9 към ревизионния доклад с предмет на доставките - хранителни продукти, бира, алкохолни и безалкохолни напитки, кафе, захар и др., а също и изписване на отчетната стойност на стоките на база реализирана продукция или готова стока. Съдът е отразил, че изписването на стоките е ставало в момента на получаването на стоките, а установената липса на аналитична отчетност не носи информация за извършените разходи за дейност "нощувки" и отделно за дейност "хранене", както и аналитичност на приходните сметки, откъдето евентуално би могло да се види, че е реализиран приход и от хранене. Съдът е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че осъществяваната от него дейност е тип "семеен бизнес" и като такъв се извършва от малко хора, поради което не бил в състояние да поддържа счетоводство, каквото се изисква от счетоводните нормативни актове. Относно определяне на корпоративен данък по ЗКПО (отм.) и сега действащия ЗКПО съдът е изложил мотиви за законосъобразност на констатациите на приходните органи по аргументите, изложени в частта по ЗДДС (отм.), респ. в сила от 01.091.2007 г. Обжалваното решение е правилно. Относно начисления ДДС. Няма спор по делото, че дружеството стопанисва семеен хотел "Престиж". Спорният по делото въпрос е закупените от дружеството стоки по чл. 196 бр. фактури за алкохолни и безалкохолни напитки, чай кафе, натурални сокове, минерална вода, мляко, яйца, шунка и др. използвани ли са за последващи облагаеми доставки или не. Установено е по време на ревизията, че хранителните продукти като яйца, шунка и др. са само по 4 бр. фактури от общо 196 бр. и те са фактури № 195/30.01.2007 г., № 384/26.02.2007 г., № 670/29.03.2007 г. и № 895/25.04.2007 г., издадени от "Понс комерс" ООД. С оглед на така установените факти правилно и ревизията, а впоследствие и съда са приели, че не е доказано, че процесните стоки са използвани за закуска, тип "шведска маса" в хотела, като съпътстваща доставка към нощувките. Принципно в хотелите в цената на нощувката се включва и закуска. В процесния случай обаче касаторът само е твърдял това обстоятелство, но не го е доказал. Установено е по несъмнен начин от приходните органи, което е и потвърдено от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че дружеството не е извършвало счетоводно отчитане на тези стоки. На първо място е установено, че не се води аналитична отчетност. Потвърдени са констатациите на ревизионния акт от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която изрично е отразила, че при изписване на стоките са съставени стокови разписки, протоколи за изписване и нулеви инвентаризационни описи към края на всяка от проверяваната година от ревизията. На второ място това вещо лице е описало подробно механизма, по който е следвало да се отчита дейността "хранене" - чрез сервитьорско обслужване или чрез блок маса (т. нар. "шведска маса"), както и че е необходимо съставянето на протокол за изнесена продукция на блок маса, а в края на деня да се извършва обобщаване на реализацията на храненето, вкл. отчитане на разпад на готовата продукция на вложените в нея продукти, съгласно заложени разходни норми, посочени в рецептурника. Вещото лице е установило, че начинът на движение на документите в процесния случай не съответства на счетоводното отразяване на информацията по счетоводни сметки - липсва заприходяване на стоките по съответните материални сметки, липсва изписване на отчетната стойност на стоките на база реализирана продукция, както и липсва организирана в предприятието аналитична отчетност, която да носи информация за извършените разходи за дейност "нощувки" и отделно за дейност "хранене", както и липсва аналитична отчетност на приходните сметки, за да се установи, че е реализиран приход от хранене. Правилно съдът е кредитирал изцяло съдебно-счетоводната експертиза, която страните не са я оспорили. Правилно съдът не е възприел за основателно твърдението на касатора, че осъществяваната дейност е тип "семеен бизнес", поради което се извършва от малко хора и затова е невъзможно поддържането на счетоводство. Наличието на счетоводство е задължително при осъществяване на търговска дейност и неосчетоводяването на приходите и разходите, липсата на аналитична отчетност, липсата на заприходяване на стоките, инвентаризационни описи с нулева наличност за всяка една от проверяваните от ревизията години правилно е обусловило и приходните органи и съда да приемат, че претендираното право на приспадане на данъчен кредит не се дължи - чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС (отм.) и чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Относно допълнително определения корпоративен данък. Решението и в тази обжалвана част е правилно по мотивите на първоинстанционния съд във връзка с приложението на ЗДДС (отменения и сега действащия), тъй като финансовия резултат на касатора е увеличен със стойността на фактурите за посочените по-горе стоки. Не може да се признаят разходи, които не са осчетоводени, както и не са отчетени приходи срещу тези разходи, което е нарушение на счетоводния принцип на съпоставимост между приходи и разходи, както и тези разходи не е доказано да са свързани с дейността на ревизираното дружество. Едно от оплакванията пред първоинстанционният съд и пред настоящата касационна инстанция е, че е налице противоречие в основанията, по които данъчният кредит е отказан и за увеличение финансов резултат и определения допълнителен корпоративен данък. Наистина относно ДДС органите по приходите са приели, че процесните стоки не са използвани като съпътстваща доставка към нощувките - чл. 128 ЗДДС, а че стоките са предназначени за представителни мероприятия - чл. 65, ал. 1, т. 1 ЗДДС (отм.) и чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗДДС. По отношение на определения корпоративен данък в решението на решаващия орган е посочил чл. 23, ал. 2, т. 3 ЗКПО (отм.) и чл. 26, т. 1 ЗКПО, третиращи разходите, несвързани с дейността на дружеството. Законосъобразни са изводите на съда, че правото на приспадане на данъчен кредит не е признато от ревизията, тъй като не е установено, че процесните стоки ще се използват за последващи доставки, което е една от кумулативните предпоставки на правото на приспадане на данъчен кредит - чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС (отм.) и чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Що се отнася до определения корпоративен данък, вследствие увеличения финансов резултат, съдът е изложил правилни мотиви, че след като е установена липсата на аналитична отчетност, както и калкулация на вложените материали и приет метод на изписване, е допуснато нарушение на принципа по чл. 4, ал. 2, т. 2 ЗСч, поради което се налага да се приеме, че стойността на стоките по процесните фактури не може да бъде приета като разходи за дейността и затова законосъобразно е извършено увеличението на финансовия резултат - чл. 23, ал. 2, т. 3 ЗКПО (отм.), респ. чл. 26, т. 1 ЗКПО. Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено без да са допуснати сочените от касатора нарушения и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,