Решение № 13322 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3239/2017 г.

Решение № 13322 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3239/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на М. К. Б. чрез нейните пълномощници срещу решение № 7253/21.11.2016 г. по адм. д. № 4512/2016 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира отмяната му. Ответникът по касационната жалба-директорът на Дирекция "Общински строителен контрол"-Столична община чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касаторката срещу заповед № РА-30-65/24.02.2016 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контро" - Столична община, с която й е наредено да премахне незаконен строеж-едноетажна жилищна сграда, като изграден без строителни книжа. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за характера на изграденото като строеж, за липсата на строителни книжа, както и за липсата на предпоставките за търпимост на незаконния строеж. Според съда не е налице и дискриминация по признака "произход", нито са нарушени основните права и свободи на адресата на акта и на членове на семейството му, гарантирани по ЕКПЧ. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация за извършен строеж, за който не са налице строителни книжа. Характеристиката на изграденото като незаконен строеж е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. Спрямо незаконния строеж не са налице материалноправните предпоставки на пар. 16 и пар. 127, ал. 1 ПЗРЗУТ за търпимост на строежа. И към момента на изграждането и влизането в сила на първия подробен устройствен план от 1999 г. и към настоящия момент по действащите разпоредби на ЗУТ строежът не отговаря на предвижданията на плановете и на строителните правила и норми, изискващи и към двата релевантни момента отстояние на 3 м. от страничната регулационния линия към съседния ПУП, а в случая отстоянието е 0. 20 см. Освен това като изграден през 1995 г., строежът не е деклариран по пар. 16, ал. 2 и ал. 3 ПЗРЗУТ. Що се касае до доводите в касационната жалба за засягане на права и за намеса в правото на личен и семеен живот, настоящата инстанция споделя мотивите на решаващия съд. От една страна с премахването на незаконен строеж се държи сметка и за правата на останалите членове на обществото да живеят в благоустроена среда. От друга страна семейството на сина на жалбоподателката може да организира осигуряването на друго жилище с оглед по-дългия срок на доброволно изпълнение на заповедта, а евентуалните вреди от премахването на незаконния строеж следва да бъдат преценявани при изпълнението на заповедта. Предвид изложеното, като е приел обжалвания административен акт за валиден и законосъобразен такъв, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми, поради което решението следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъди своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,