Решение № 15037 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 811/2019 г.
ВАСIII отделение06.11.2019 г.докладчик т Жанета Петрова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 739 от 11.12.2018 г. по адм. дело № 839/2018 г. по описа на Административния съд – Плевен в частта, в която е отхвърлен предявения от Н. Иванов срещу Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" иск за разликата над 370 лева до пълния предявен размер от 684 лева, ведно със законната лихва, считано от 13.09.2018 г., и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да заплати на Н. Иванов обезщетение в размер на 314 лева за причинената му имуществена вреда, изразяваща се в заплатеното от него адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването по съдебен ред на наказателно постановление № 35-0000446/11.09.2017 г. на главния инспектор при Областен отдел "Автомобилна администрация" - Плевен, ведно със законната лихва, считано от 13.09.2018 г., и разноски в размер на 148 лева. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15037 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 811/2019 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Н. Иванов е подал касационна жалба срещу решение № 739 от 11.12.2018 г. по адм. дело № 839/2018 г. по описа на Административния съд – Плевен в частта, в която за сумата над 370 лева е бил отхвърлен предявеният от него иск против Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за заплащане на обезщетение в размер на 684 лева за причинената му имуществена вреда в пряка причинна връзка с отменено от съда незаконосъобразно наказателно постановление, ведно със законната лихва, както и в частта за разноските. Направени са оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което искът да се уважи изцяло, като се присъди и съответната част от направените пред първата инстанция разноски. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" не е взела становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че решението на административния съд в обжалваните части е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението в обжалваните части с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред Административния съд - Плевен е образувано по исковата молба на Н. Иванов, с която против Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е предявен иск за заплащане на обезщетение в размер на 684 лева за имуществена вреда, причинена от издаденото от главния инспектор към Областен отдел "Автомобилна администрация" – Плевен наказателно постановление № 35-0000446/11.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на иска – 13.09.2019 г. В исковата молба се твърди, че имуществената вреда се изразява в направения от ищеца разход за заплащане на адвокатско възнаграждение по повод обжалването на наказателното постановление, общо в размер на 684 лева. Административният съд установил, че с наказателно постановление № 35-0000446/11.09.2017 г. главният инспектор към Областния отдел "Автомобилна администрация"– Плевен наложил на Н. Иванов административно наказание глоба в размер на 2000 лева, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози. Н. Иванов оспорил наказателното постановление пред съда. С решение № 158/26.02.2017 г. по АНД № 2589/2017 г. по описа на Районния съд – Плевен наказателното постановление било потвърдено. Решението на районния съд било обжалвано пред Административния съд – Плевен, който с решение № 330/18.05.2018 г. по КАНД № 344/2018 г. го отменил, като отменил и наказателното постановление. В кориците на делото на Районния съд-Плевен се съдържа договор за правна защита и съдействие от 20.09.2017 г., сключен между Н. Иванов и адвокат М. Кънова. Уговореното по този договор адвокатско възнаграждение е в размер на 440 лева, платено в брой. Приложен е и друг договор за правна помощ и съдействие от 5.01.2018 г., по който били уговорени и платени още 240 лева за процесуално представителство по две заседания по същото дело. От правна страна съдът приел, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е частично основателен за сумата 370 лева. Административният съд мотивирал преценката си с ниската степен на фактическа и правна сложност на делото, отбелязвайки и факта, че делото се е развило в четири съдебни заседания, но два пъти е било отлагано поради неявяването на адвокат Кънова. Като съобразил минималния размер на адвокатското възнаграждение по административнонаказателни дела по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, административният съд осъдил ответника да заплати намален размер на обезщетението от 370 лева и отхвърлил исковата претенция за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 684 лева. С оглед частичното уважаване на исковата претенция съдът присъдил в полза на ищеца и 162 лева разноски за адвокатско представителство от исканите 310 лева, както и 10 лева платена държавна такса. Касационната инстанция намира, че решението в обжалваните части е неправилно поради нарушение на материалния закон. В мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд е записано, че " съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т. е да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството". В случая преценката на административния съд, че претендираното от Н. Иванов обезщетение следва да се присъди в по-нисък от размера на действително претърпяната имуществена вреда не може да се сподели. Съдът е намалил размера на обезщетението до размера на минималния размер адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по административнонаказателни дела, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 18, ал. 2 от наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лева. Платеното в случая възнаграждение от общо 684 лева надвишава два пъти установения минимален размер. То включва в себе си и данък върху добавената стойност, тъй като адвокат М. Кънова е регистрирана по ЗДДС, видно от приложената по делото на Районния съд - Плевен фактура № 181/20.09.2017 г. Едновременно с това следва да се отбележи, че няма нормативно ограничение страните по договор за правна защита и съдействие да уговорят заплащането на допълнително възнаграждение за процесуално представителство по същото дело. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата поставя изискване единствено за долния праг на възнаграждението, което не следва да е по-ниско от установеното в наредба на Висшия адвокатски съвет. Адвокат Кънова е изготвила жалбата на Н. Иванов срещу наказателното постановление. Явила се е пред районния съд в две съдебни заседания, в които са разпитани свидетели. Тя е изготвила и касационната жалба срещу решението на районния съд и е представлявала ищеца пред административния съд. Вярно е, че същите страни са сключили отделен договор за процесуално представителство пред касационната инстанция, но уговореното в него възнаграждение от 550 лева не е било платено от ищеца. От това следва, че адвокат Кънова е защитавала своя клиент на две съдебни инстанции, за сумата 684 лева, в която се включва 20% данък върху добавената стойност. Съпоставката между извършената от адвоката правна работа и платеното възнаграждение не води до заключение, че размерът на възнаграждението е необоснован и несправедлив. Поради това решението на административния съд следва да се отмени в частта, в която предявеният от Н. Иванов иск е бил отхвърлен за разликата над присъдения размер от 370 лева до пълния предявен размер от 684 лева, ведно със законната лихва. Вместо него следва да се постанови друго, с което Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" бъде осъдена да заплати на Н. Иванов обезщетение за имуществени вреди в размер на 314 лева, ведно със законната лихва, считано от 13.09.2018 г., и разноски за първата инстанция в размер на 148 лева. Разноските, направени пред касационната инстанция, не са поискани, поради което не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд
Цитирани разпоредби
1- чл. 93, ал. 1, т. 1