Решение № 3562 от 3.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5686/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ София-град против решение 2591/18.04.2024 год. по адм. дело 7929/2023 год. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено решение 2153-21-135 от 29.06.2023 год. на директора на ТП на НОИ София-град, отменено е разпореждане [номер]/37 от 12.05.2023 год. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ София-град, преписката е върната на органа за ново произнасяне по заявлението на П. Д. Е. и ТП на НОИ София-град е осъдено да заплати на Е. разноски по делото. В касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 69б, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът развива доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че придобитият от Е. стаж на длъжност "работник КИП и А", цех ОГЕ попада в обхвата на чл.2, т.10 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране и същият следва да се категоризира като такъв, придобит при условията на втора категория труд. Моли съдът да отмени решението и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на лицето. Претендира присъждане на разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът П. Д. Е. чрез адвокат С. Чюбатарова в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. В съдебно заседание се явява лично и с адв.Чюбатарова, която излага становище по същество. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение 2591/18.04.2024 год. постановено по адм. дело 7929/2023 год. Административен съд София-град е отменил по жалба на П. Д. Е. решение 2153-21-135/29.06.2023 год. на директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане [номер]/37 от 12.05.2023 год. на длъжностно лице по "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ и е изпратил административната преписка на длъжностното лице при ТП на НОИ София-град за издаване на нов акт при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. С разпореждането от 12.05.2023 год. е постановен отказ да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.1-2 от КСО. С решение 2153-21-135/29.06.2023 год. на директора на ТП на НОИ София-град е отхвърлена жалбата на лицето. Директорът на ТП на НОИ София-град е приел, че трудът положен от Е. в ЗАГ-Динамик АД за периода 01.01.2000 год. до 01.03.2003 год. на длъжност работник КИП и А цех ОГЕ/отдел главен енергетик и в Динамик ЕМ 2 АД за периода 04.03.2003 год. до 18.05.2006 год. на длъжност работник КИП и А цех ОГЕ следва да се зачете като такъв от трета категория, тъй като същият не отговаря на изискването на чл.2, т.10 от НКТП. Лицето не е представило доказателства, че е полагало труд в цех Подготвителен , Конфекция и Вулканизация . Видно от преписката лицето е полагало труд в цех Отдел главен енергетик , поради което стажът му за периодите от 01.01.2000 год. до 01.03.2003 год. и от 04.03.2003 год. до 18.05.2006 год. следва да се зачете за трета категория. Приел е, че лицето не отговаря на изискването на чл.69б, ал.2 от КСО, тъй като няма изискуемия стаж от 15 години от втора категория труд. Решението на директора на ТП на НОИ София-град е обжалвано от Е. пред Административен съд София-град , който с процесното решение го е отменил и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. За да постанови акт с процесното съдържание първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ е издадено при неправилно приложение на материалния закон. Съдът се е позовал на представената по делото трудова книжка вписванията, в която не са опровергани с предвидените в закона средства и според която трудът положен от П. Е. при осигурителите ЗАГ-Динамик АД и Динамик ЕМ 2 АД е такъв от втора категория. Възприел е и показанията на разпитания свидетел, които сочат, че Е. макар да е бил назначен в Отдел Главен енергетик е изпълнявал трудовите си задължения в цехове Вулканизация , Конфекция и Смесителен цех . Тези задължения са включвали изготвяне на заготовки за физико-механични изпитания за образците, каучукови смеси, лепила. Направил е извод, че макар назначен в отдел Главен енергетик, то Е. е изпълнявал трудовите си задължения в другите цехове, поради което на основание чл.2, т.10 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране трудът му следва да се зачете от втора категория-така както осигурителят е квалифицирал този труд. Въз основа на горното АССГ е приел, че за П. Е. са налице предпоставките за пенсиониране при условията на чл.69б, ал.2 от КСО и е върнал преписката на органа да се произнесе по заявлението му съгласно мотивите към съдебния акт. Решението е правилно. Първоинстанционният съд правилно е разкрил фактическата обстановка по делото и е изградил изводите си въз основа на събраните доказателства. Правилен е изводът на съда, че за ответника по касация са налице предпоставките за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69, ал.2 от КСО, тъй като лицето има навършени [възраст] и осигурителен стаж от втора категория труд 15 години и сбор от осигурителен стаж и възраст 100. Спорният осигурителен стаж положен от Е. в ЗАГ-Динамик АД за периода 01.01.2000 год. до 01.03.2003 год. на длъжност работник КИП и А цех ОГЕ/отдел главен енергетик и в Динамик ЕМ 2 АД за периода 04.03.2003 год. до 18.05.2006 год. на длъжност работник КИП и А цех ОГЕ следва да се зачете за такъв от втора категория труд. Съгласно чл.2, т.10, б.Б от НКТП от втора категория при пенсиониране е трудът на работници, инженерно-технически специалисти и ръководни служители до ръководител на цех включително, заети непосредствено в дозиране на твърди суровини за производство на лакове, бои и каучукови смеси; подготвително-смесителни производства на базата на поливинилхлорид; химическа очистка и регенерация на антибиотици; сушене и мелене на фосфорит; изготвяне на лепила и импрегнационни разтвори на каучукова основа. Видно от събраните доказателства Е. е изработвал каучукови смеси за заготовки за физико-механични изпитания в Завод за автомобилни гуми; работел е в цехове Вулканизация , Конфекция и Смесителен цех ; основната му работа е била да подменя, центрова и монтира изгорели уреди в тези цехове; в Смесителния цех се е работело с маска, защото там са се намирали противостарители, омекчители, вулканизационни агенти-ускорители и всички те са химични съединения; Е. изготвял и лепилата, които били на каучукова основа. Правилен е изводът на първоинстанционният съд относно доказателствата стойност на свидетелските показания, които настоящата инстанция споделя. Действително съгласно чл. 104, ал. 10 КСО категорията труд не може да се доказва със свидетелски показания, но с такива могат да се доказват мястото и естеството на изпълняваната работа, както и да се установяват факти и обстоятелствата във връзка с условията на полагане на труд, и други обстоятелства, от които може да се направи правен извод относно категорията труд. В конкретния случай свидетелските показания сочат точно тези обстоятелства. Съгласно изискването на чл.2, т.10 от НКТП лицата следва да са непосредствено заети в описаните дейности, което в настоящия случай е налице. Съгласно свидетелските показания Е. е бил непосредствено зает с дейност описана в т.Б на текста. Именно поради този факт и осигурителят е направил предложение трудът да се категоризира като втора категория като, както беше казано по-горе тези записвания не са опровергани по предвидения в закона ред. Действително административният орган не е задължен да се съобрази с направеното предложение за категоризиране на труда от осигурителите, тъй като преценката за това е предоставена в правомощията на съответните длъжностни лица в ТП на НОИ. Същите следва да извършат задължително проверка дали заявеният стаж е действителен, като и да съберат доказателства относно полагането на труда, характерът на работата, спецификата и особените условия на полагане на труда и след това да преценят дали направеното предложение от осигурителя относно категоризирането на труда е съответно на приложимите нормативни актове. Респективно ако сметнат, че направеното предложение не е отговаря на нормативната уредба да изложат съответните мотиви. В настоящият случай такава задълбочена проверка не е извършена. Органът се е задоволил единствено да поиска от лицето да представи доказателства длъжностна характеристика, трудов договор, допълнително споразумение като една част от тях са представени. Не са събрани доказателства относно разликата в категоризирането на труда посочен в описа на осигурителния стаж на П. Е.. Видно от описа изготвен от ТП на НОИ осигурителният стаж на Е. за периода 07.03.1990 год. до 01.01.2000 год. в осигурител ЗАГ-Динамик АД на длъжност окачествител/електротехник/работник КИП и А на основание т.42 от НКТП в размер на 9 год. 9 мес. и 24 дни е зачетен като втора категория труд. Съгласно УП-3 259/12.01.2023 год. издадено от ЗАГ-Динамик АД лицето е заемало длъжността работник КИП и А цех ОГЕ от 01.08.1992 год. до 01.01.2000 год. , както и от 01.01.2000 год. до 01.03.2003 год. като предложението на осигурителят и за двата периода е трудът да се зачете от втора категория. В описа на осигурителния стаж обаче трудът положен в периода от 01.01.2000 год. до 01.03.2003 год. и от 04.03.2006 год. до 19.05.2006 год. при осигурител Динамик ЕМ 2 АД на същата длъжност е зачетен от трета категория. При положение, че лицето е било назначено на една и съща длъжност, в цех Отдел Главен енергетик , не е ясно защо органът е зачел стажът положен в периода 07.03.1990 год. до 01.01.2000 год. за втора категория, а стажът положен в периода 01.01.2000 год. до 01.03.2003 год. и от 04.03.2006 год. до 19.05.2006 год. за трета категория. Не е налице нито промяна на длъжността, нито на мястото на изпълнение на задълженията, което се потвърждава и от свидетелските показания. При това положение необоснован се явява изводът на пенсионния орган, че трудът положен за периода от 01.01.2000 год. до 01.03.2003 год. и за периода 04.03.2006 год. до 19.05.2006 год. следва да се зачете за трета категория. С оглед на гореизложеното настоящият състав споделя изводите на първоинстанционният съд, че за процесните периоди лицето е полагало труд при условията на чл.2, т.10, б.Б от НКТП и същият следва да се зачете от втора категория. При това положение лицето отговаря на изискваният на чл.69б, ал.2 от КСО и органът следва да му отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като Е. има навършени [възраст], 15 години осигурителен стаж от втора категория и сбор от осигурителен стаж и възраст 100. Обжалваното решение е постановено при задълбочена и обоснована преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите материалноправни норми и при спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е събрал и анализирал относимите за предмета на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички релевантни факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните и е проверил изцяло законосъобразността на актовете на пенсионните органи съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка от чл. 168, ал. 1 от АПК и по критериите в чл. 146 от АПК. На база на вярно установените факти, първоинстанционният съд е извел обосновани изводи за административен акт, издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело и до противоречието му с материалноправните разпоредби, поради което са налице отменителните основания по чл. 146 от АПК. Предвид изложеното, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение споделя изцяло мотивите на административния съд в обжалваното решение, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока договор за правна защита и съдействие 126111/03.02.2025 год. възлизат на сумата от 1500 лева. Съдът намира, че в настоящия случай не е налице надлежно искане от страна на касатора адвокатското възнаграждение да бъде присъден в по-нисък размер на основание чл.78, ал.5 от ГПК, поради което разноските следва да се понесат както са направени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение