Решение № 2069 от 10.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6446/2019 г.

Решение № 2069 от 10.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6446/2019 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Община Велинград чрез неговия пълномощник против решение № 176/21.03.2019 г., постановено по адм. дело № 870/2018 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба-И. Тодоров, Н. Желева и А. Ганев чрез своя процесуален представител намират касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от И. Тодоров, Н. Желева и А. Ганев срещу заповед № 1246/17.08.2018 г. на главния архитект на Община Велинград, с която на основание чл. 62, ал. 1 и 2 АПК се оттегля и отменя невлязло в сила разрешение за строеж на ограда № 175 от 06.08.2018 г. на собствения им имот УПИ ХI-3127 "За търговска дейност" в кв. 134 по плана на гр. Велинград поради допусната непълнота в акта – "липса на съгласие на всички заинтересовани лица, обричащо ИАА /като непълнота и грешка/ на последващо обжалване и отмяна". С обжалваното решение съдът е обявил нищожността на обжалваната заповед. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Административният орган в случая реално е извършил преразглеждане на акта, а не поправка на фактическа грешка или отстраняване на непълноти, както е посочил в заповедта – чл. 62, ал. 1 и 2 от АПК. Поправянето на ОФГ и отстраняването на допуснати непълноти не предполага изменение на разрешението за конкретния случай и поради това би следвало след такова поправяне първоначалният индивидуален административен акт и решението за поправяне да образуват едно цяло - поправен административен акт. Съдът намира, че независимо, че като правно основание в оспорената заповед се сочи разпоредбата на чл. 62, ал. 1 и 2 от АПК, административният орган е разпоредил отмяна на предходно издаден негов административен акт, а не поправка на конкретна ОФГ или отстраняване на допуснати непълноти, което е в пълно противоречие със законоустановената компетентност на органа. В случая главния архитект реално е извършил преразглеждане на акта на основание чл. 91 от АПК. Разрешението за строеж влиза в сила ако не бъде отменено при служебната проверка и/ или по жалба. На влязлото в сила разрешение за строеж е придаден засилен стабилитет, съгласно чл. 156, ал. 5 ЗУТ и то не подлежи на отмяна, вкл. и по извънредни способи. Предвид на това съдът намира, че разрешението за строеж не подлежи и на преразглеждане /отзив по реда на чл. 91 АПК. Специалният ред по чл. 216 ЗУТ за отмяна на разрешение за строеж изключва приложението на чл. 91 АПК, поради което отмяната на разрешението за строеж от органа, който го е издал, е извън правомощията му и се явява нищожна, без правни последици. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че в случая не е налице посоченото от административния орган правно основание по чл. 62, ал. 1 и 2 АПК. В случая не се касае до поправка на явна фактическа грешка, а до формиране на друга воля от административния орган. В разглеждания аспект законосъобразно решаващият съд е приел, че очевидната фактическа грешка (ОФГ) представлява несъответствие между действителната воля на органа и нейното изразяване, обективиране в акта. Именно поправянето следва да разкрива вече формираната действителна воля. В случая тези обстоятелства не са налице. Напротив, случая е налице несъотвествие между действителната воля на административния орган и външното й изразяване в текстовата част на поправената заповед с предприетата поправка. На първо място, заповедта за поправянето заедно с първоначалния /поправения/ акт, представлява едно единно цяло с оглед предизвикваните съвкупно правни последици. В случая обаче правните последици на двата акта са коренно противоположни и не представляват явна фактическа грешка. Поради това предприетата поправка и първоначалният индивидуален административен акт /поправената заповед/ не образуват един синхронен в цялост административен акт. Налице е противоречие между целените от административния орган с поправената заповед последици и предприетото с поправката разрешение. Поради това в конкретния казус не е налице поправка на явна фактическа грешка, а е налице извършен отзив на основание чл. 91, ал. 1 АПК. Настоящият съдебен състав споделя извода на решаващия съд, че влязлото в сила разрешение за строеж не подлежи на отмяна по реда на извънредните способи- чл. 99 и следващите АПК, но не споделя извода, че разрешението за строеж не подлежи на отзив по реда на чл. 91 АПК. На първо място, разпоредбите за обжалване на разрешенията за строеж пред особен контролен орган са отменени и разрешенията за строеж подлежат към настоящия момент на директно обжалване пред съда. На второ място, на директно обжалване пред съда подлежат заповедите, с които се отменят или оттеглят от главния архитект разрешения за строеж, дори и при действието на отменената разпоредба на чл. 216 ЗУТ, тъй като предмет на обжалване пред съда не е самото разрешение за строеж, а заповедта за неговото отменяне или оттегляне. В случая обаче не са налице и предпоставките на чл. 91, ал. 1 АПК и отмяната на издаденото разрешение за строеж е нищожна. Правото на отзив на органа, издател на акта, може да бъде осъществено само при наличието на жалба срещу издаденото разрешение за строеж, от лице, заинтересовано по смисъла на чл. 149, ал. 2 ЗУТ да обжалва разрешението за строеж. Така подадената молба от 15.08.2018 г. молба от А. Мицикулев и И. Мицикулев не представлява жалба от заинтересовано по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ лице- същите не притежават нито право на собственост, нито ограничени вещни права върху имота, за чието ограждане е издадено отмененото разрешение. В конкретния казус такава жалба липсва, поради което за главния архитект не е възникнало нито задължението, нито правото да упражни отзив. Липсата на жалба сочи на липса на компетентност да се упражни отзив. Поради това, като е прогласил нищожността на оспорения административен акт, съдът е постановил съответно на материалноправната норма решение, което като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответниците Н. Желева и А. Ганев следва да се присъдят направените пред касационната инстанция и своевременно претендирани разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 600 /шестстотин/ лв. съобразно представените пълномощни и списък на разноските. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,