Решение № 6074 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9035/2017 г.

Решение № 6074 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9035/2017 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 и на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020, чрез процесуален представител срещу решение № 3905 от 09.06.2017 г. по адм. д. № 1146/2017 г. по описа на Административен съд - С.- град (АССГ), с което е обявено за нищожно писмо изх. № 99-00-6-168 от 26.05.2015 г. на и. д. главен директор на Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие" (ГД "ПРР") и заместник- ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 г. (УО на ОПРР). Счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Развива съображения, че оспорваното писмо не е индивидуален административен акт, а гражданскоправно изявление на равнопоставен субект по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, издадено преди влизане в сила на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Иска отмяна на решението. Претендира разноски. Ответникът - община Д. в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като прецени доводите на страните и извърши служебна проверка на оспорвания съдебен акт, съобразно визираните в чл. 218, ал. 2 от АПК правомощия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С оспорваното съдебно решение АССГ е обявил нищожността на писмо изх. № 99-00-6-168 от 26.05.2015 г. на и. д. главен директор на ГД "ПРР" и заместник-ръководител на УО на ОПРР, с което на община Д. е наложена финансова корекция в размер на 5% от разходите, изчислени по пропорционален подход, от реално извършените и допустими за верифициране разходи по договор за обществена поръчка № BG161PO001/1.4-09/2012/027/S-VIII-3 от 12.08.2014 г. на стойност 3 837 724, 03 лева без ДДС, с изпълнител ДЗЗД "С. Д. 2014" по ДПБФП с рег. № BG161PO001/1.4-09/2012/027. За да постанови този резултат съдът е приел, че издателят на оспореното писмо не е компетентен по материя. Приел е, че оспореният акт, с който е наложена финансова корекция, е издаден от изпълняващия длъжността главен директор на ГД "ПРР" и заместник-ръководител на УО на ОПРР. Към датата на издаване на административния акт, главният директор на ГД "ПРР" не е имал нормативноустановено правомощие в това си качество да налага финансови корекции, а качеството на заместник-ръководител на УО на ОПРР, само по себе си не включва правомощие по налагане на финансови корекции. Приел е, че компетентността на главния директор на ГД "ПРР" да налага финансови корекции не може да бъде изведена нито от заеманата длъжност, нито по силата на делегацията чрез приобщената заповед. Решението е правилно. В § 10 ПЗР от ЗУСЕСИФ са регламентирани няколко преходни правила, както следва: според ал. 1, започналите и недовършени до влизането в сила на този закон производства се довършват по досегашния ред; според ал. 2, образуваните до влизането в сила на този закон съдебни дела по жалби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се довършват по реда на чл. 27, ал. 1 и ал. 5 - 7 /според редакцията при приемането на закона изразът "съдебни дела" е бил "съдебни производства"/; според ал. 3 /нова, обн. ДВ, бр. 74/2016 г., в сила от 25.12.2015 г./ образуваните до влизането в сила на този закон гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се довършват по досегашния ред. Оспореното писмо изх. № 99-00-6-168 от 26.05.2015 г. на и. д. главен директор на ГД "ПРР" и заместник-ръководител на УО на ОПРР, с който е наложена финансова корекция, е издадено на 26.05.2015 г., преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ, но предвид разпоредбата на § 10, ал. 2 от ПЗР на с. з. и висящността на делото към момента на влизане в сила на закона, жалбата срещу него е процесуално допустима и са приложими правилата на чл. 27, ал. 1 и ал. 5 - 7 от ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на Управляващия орган, одобрил проекта. Законът не предвижда възможност ръководителят на Управляващият орган да делегира правомощията си на заместник-ръководителя на Управляващия орган. Издателят на административния акт, с който е наложена финансовата корекция, е главният директор на ГД "ПРР" и заместник-ръководител на УО на ОПРР. Със заповед № РД-02-14-39 от 12.01.2015 г., министърът на регионалното развитие и благоустройството е определил А. С., изпълняваща длъжността главен директор на ГД "ПРР" за заместник-ръководител на УО на ОПРР 2007-2013 г. и на ОП "Региони в растеж" 2014-2020 г., като в пет точки са възложени конкретни правомощия, включително да ръководи и организира дейността на УО на ОПРР, в качеството си на заместник- ръководител на УО, да подписва документи пряко свързани с администриране на сигнали за нередности и тяхното приключване и с нередности, установени при изпълнение на ОП "Регионално развитие" 2007-2013 г. и на ОП" Региони и растеж" 2014-2020 г. Като основание за издаване на заповедта са посочени чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията (ЗА), чл. 5, ал. 4 от Устройствения правилник на МРРБ и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС). В чл. 25, ал. 4 от ЗА и в чл. 5, ал. 4 от Устройствения правилник на МРРБ са регламентирани видовете актове издавани от министрите, в качеството им на централни еднолични органи на изпълнителната власт със специална компетентност, включително на министъра на регионалното развитие и благоустройството, сред които и заповеди. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗФУКПС, ръководителите по чл. 2, ал. 2 могат да делегират правомощията си по този закон на други длъжностни лица от ръководената от тях организация, като в тези случаи определят конкретните им права и задължения. В чл. 2, ал. 2 от ЗФУКПС са посочени организациите в публичния сектор, по смисъла на посочения закон, след които са и организациите, разпореждащи се със средства по фондове и програми от Европейския съюз, каквато се явява и МРРБ. Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 1 от Устройствения правилник на МРРБ, Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие" изпълнява функциите на Управляващ орган на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007 - 2013 г. Министърът на регионалното развитие и благоустройството е ръководител на администрацията, в рамките на чиято структура се намира Управляващият орган (чл. 25, ал. 1 от ЗА). В ЗФУКПС е предвидена отговорност на ръководителите на организациите по чл. 2 за контрола на законосъобразното разходване на публичните средства (чл. 7, ал. 1 от посочения закон), а конкретно тяхно правомощие да налагат финансови корекции е регламентирано в МОФК (приета с ПМС № 134 от 5.07.2010 г., обн., ДВ, бр. 53 от 13.07.2010 г.), с който акт са определени основните категории нарушения, за които се налагат финансови корекции. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1 от Методологията тя се прилага при налагане на финансови корекции, включително от договарящите органи на оперативните програми съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз за програмния период 2007 г. 2013 г. В § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на Постановление № 121 на МС от 31.05.2007 г. за определяне на реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативните програми, съфинансирани от структурните фондове и кохезионния фонд на европейския съюз за програмния период 2007 - 2013 г. (ПМС № 121) е дадена легална дефиниция на "ръководител на договарящия орган", като е посочено, че това е ръководителят на администрацията, в рамките на чиято структура се намира договарящият орган, или оправомощено от него длъжностно лице. В чл. 2, т. 1 от ПМС № 121 е регламентирано, че договарящи органи са Управляващите органи на оперативните програми. По силата на чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ, ръководител на УО е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира УО или оправомощено от него лице. Видно от изложеното, ръководител на УО на ОПРР, разполагащ с правомощието да налага финансови корекции, може да бъде министърът на регионалното развитие и благоустройството или друго оправомощено от него за ръководител на УО длъжностно лице. В случая със заповед № РД-02-14-39 от 12.01.2015 г., министърът на регионалното развитие и благоустройството, не е определил главния директор на Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие" при Министерство на регионалното развитие и благоустройството за ръководител на Управляващия орган, а вместо това е делегирал определени правомощия на заместник-ръководителя на Управляващия орган, каквато възможност за делегация на правомощията за налагане на финансови корекции не е предвидена. Освен това в заповедта са посочени функции по администриране на сигнали за нередности и тяхното приключване, а не изрично правомощие за налагане на финансови корекции. Към датата на издаване на оспорения акт, е действала заповед № РД-02-14-1090 от 17.11.2014 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която е определен заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Д. Н. за ръководител на УО на ОП "Регионално развитие" 2007 - 2013 г., което лице е различно от издателя на акта. Видно от гореизложеното ръководител на УО на ОПРР, разполагащ с правомощието да налага финансови корекции, може да бъде министърът на регионалното развитие и благоустройството или друго оправомощено от него за ръководител на УО длъжностно лице. Следователно и. д. главен директор на ГД "ПРР", в качеството му на заместник-ръководител на УО би могъл да издаде валиден административен акт за налагане на финансова корекция единствено в хипотезата на заместване, за което няма твърдения и доказателства по делото. АССГ е формирал правилен извод за нарушение на материалната компетентност, което има за правна последица нищожност на оспорения административен акт. Като е приел, че актът е издаден от некомпетентен административен орган, съдът правилно е приложил материалния закон, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на касационния ответник искане за присъждане на разноски е основателно. Направените разноски от ответника, видно от приложените по делото пълномощно изх. № УД-885 от 01.08.2017 г. и вносна бележка (л. 45), са в размер на 3 900 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение