Решение № 9595 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13447/2016 г.

Решение № 9595 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13447/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от М. Г. Д.-Христова срещу решение № 10131 от 29.09.2016 г. постановено по адм. дело № 12672 по описа за 2015 г. на Върховен административен съд (ВАС), пето отделение. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Сочи, че съдът не е обсъдил твърдението, че заповедта противоречи на принципите на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Неспазването на принципа на пропорционалност от административния орган представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е в противоречие с разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.). Сочи, че Министерство на културата не е извършило съкращение на щатни бройки, целящо икономии или други цели по-благоприятни за държавата или обществото. Съкратена е точно и единствено нейната щатна бройка. Заповедта й е връчена в момент, в който е била в отпуск поради временна неработоспособност. Скоро след това е обявен конкурс за длъжност, идентична по длъжностна характеристика със съкратената такава. Правените й атестации винаги са били с много висока оценка. Съдът не е обсъдил факта, че ответникът не е представил доказателства за спазване на процедурата за извършване на съкращение в длъжностното разписание, за съставяне на комисия по провеждането на съкращението, за критериите по които ще се извършва съкращението. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено и да бъде постановено ново такова, по съществото на спора, с което да бъде отменен обжалваният административен акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Министърът на културата, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения изложени в депозиран по делото писмен отговор. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното в настоящето производство решение № 10131 от 29.09.2016 г. постановено по адм. дело № 12672 по описа за 2015 г. на ВАС, пето отделение, е отхвърлена жалбата на М. Г. Д.-Христова против заповед РД 14-605 от 16.09.2015 г. на министъра на културата. За да постанови решението си съдът е установил, че до прекратяване на служебното й правоотношение М. Г. Д.-Христова е заемала длъжността "държавен експерт" в отдел "Международни дейности", дирекция "Международни и регионални дейности" в Министерство на културата. За периода 22.08.2011 г. - 01.10.2015 г. същата е била командирована в Постоянното представителство на Р. Б. към Европейския съюз в Брюксел. С обжалваната заповед министърът на културата е прекратил служебното правоотношение на М. Г. Д.-Христова на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. - поради съкращаване на длъжността. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено утвърдено длъжностно разписание. От приложените по делото длъжностно и поименно длъжностно разписание в сила от 10.08.2015 г. и в сила от 16.09.2015 г. съдът е установил, че не е налице промяна нито в общата численост на дирекцията, нито в числеността на двата отдела, но бройките, предвидени за длъжността, заемана от жалбоподателката са намалени от 3 на 2, като в отдел "Международни дейности" е създадена нова длъжност "главен специалист". Установил е, че длъжностите "държавен експерт" и "главен специалист" са с напълно различни функции и съответно с различни длъжностни нива. При така установеното съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона (чл. 59 от АПК и чл. 108 от ЗДСл) форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., тъй като за длъжността "държавен експерт" са намалени бройките, предвидени да я изпълняват. Съдът е посочил, че фактът, че щатният брой на дирекцията и на нейните отдели не е променен не обосновава извод за липса на реално съкращаване, тъй като е разкрита нова длъжност с различна нормативна позиция, правомощия и изисквания за заемането й. Счел е за неоснователни направените от жалбоподателката възражения, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 81в, ал. 4 и 5 ЗДСл. (в редакцията му към датата на издаване на заповедта). Приел е за неоснователни и доводите за незаконосъобразност на заповедта, предвид твърденията, че след прекратяване на служебното й правоотношение е обявен конкурс за длъжността "главен експерт" в отдел "Международни дейности". Посочил е, че конкурсът е обявен през месец май 2016 г., а обжалваната заповед е издадена на 16.09.2015 г., към който момент тази длъжност е била заета. Решението е правилно. В съответствие със събраните по делото доказателства е направеният от ВАС, тричленен състав, извод за законосъобразност на оспорената заповед на министъра на културата. Правилно е прието от съда, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като съдържа фактическите и правни основания за издаването й. В съответствие със закона е и изводът на тричленния състав на ВАС, че предпоставките от фактическия състав на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. са изпълнени. За да са налице предпоставките за едностранно прекратяване на служебното правоотношение от страна на органа по назначаването на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., следва да се установи, че длъжността заемана от съкратения служител, като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако съществува, е намален броят на служителите, ангажирани с изпълнението й. В случая е безспорно установено, че заеманата от Д.-Х. длъжност "държавен експерт" е намалена с една щатна бройка в дирекцията и отдела, където тя е работила. Тоест, дейността и понастоящем се извършва в Министерство на културата и длъжността продължава да съществува като нормативно определена позиция, но се изпълнявана от по-малко на брой лица. Запазването на функциите, задачите и задълженията на една съществуваща длъжност в дадена администрация, териториална структура или нейно административно звено, при намаляване на броя служители, които я изпълняват, също покрива критериите на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. за "съкращаване на длъжността". Съдът правилно и обосновано е приел, че липсва идентичност между съкратената и новоразкритата длъжност "главен специалист", както по отношение на критериите за заемането им, така и относно присъщите им функции, задачи и задължения. Що се отнася до длъжността "главен експерт" в отдел "Международни дейности", то в хода на първоинстанционното производство е безспорно установено, че още преди издаването на заповедта е обявен конкурс за заемането й, а към момента в който служебното правоотношение с Д.-Х. е прекратено, длъжността е била вече заета. Поради това доводът, че тя е можела да бъде преназначена на посочената длъжност е неоснователен. Въпрос на преценка по целесъобразност на органа по назначаването е кои лица да бъдат съкратени, като в ЗДСл. не се съдържа изискване за подбор. Поради това доводът, че не е съставена комисия по провеждането на съкращението и не са определени критерии, по които ще се извършва то, е неоснователен. Преценката коя длъжност или бройка на длъжността да бъде съкратена е свързана с оперативната самостоятелност на управляващия дейността и негово право е да я организира по най-ефикасен начин. В правомощията на министъра на културата е да извършва структурни промени в рамките на нормативно определената структура и численост на дирекциите. Поради това не могат да се възприемат доводите на касатора за нарушаване от органа на принципа на съразмерност регламентиран в чл. 6 от АПК. Оценката от атестациите на служителката би имала значение при прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл., но не и при прекратяването му на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Неоснователен се явява и доводът за незаконосъобразност на обжалвания акт, тъй като заповедта й е връчена в момент, в който е била в отпуск поради временна неработоспособност. Въведената с разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда специална закрила е относима единствено за прекратяване на трудовите правоотношения, но е неприложима за правоотношения, възникнали и развили се по ЗДСл. При липса на изрично законово препращане и при наличие на изрично разписани в ЗДСл. разпоредби за закрила на държавния служител при прекратяване на служебното му правоотношение (чл. 107б ), обстоятелството, че служителката се е намирала в отпуск поради временна неработоспособност към момента на връчване на заповедта, е неотносимо към законосъобразността на прекратяването на служебното й правоотношение. Предвид всичко посочено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати сочените от касационния жалбоподател нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Атакуваният съдебен акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,