Решение № 5952 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2336/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Х. А. М., гражданин на Сирия, подадена чрез служебен адвокат Т. Ташев, против решение 287 от 13.01.2025 г., постановено от Административен съд Хасково, I състав, по адм. д. 1214/2024 г. С касационната жалба и с писмено становище от 30.04.2025г. се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт. Касационният жалбоподател възразява срещу изводите на първоинстанционния съд, че не са налице законовите предпоставки, предвидени в нормите на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ за предоставяне на поискания бежански или хуманитарен статут. Заявява, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и произнесено в нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че в случая липсва анализ на представените от страна на защитата доказателства и необосновано съдът е разгледал аргументите на кандидата, наложили напускането на Сирия, доколкото безогледното насилие към датата на отпътуването му от страната по произход е реалност. Касаторът твърди, че е бил лишен от възможност да представи пред съда бежанската си история, понеже преводачът му е записал на лист дата на второто заседание по делото 19.01.2025г. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение, отмяна на атакувания административен акт и връщане преписката на ответника със задължителни указания за ново произнасяне. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/ оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт М. Кръстева, която в съдебно заседание пледира за отхвърляне на касационната жалба и за потвърждаване първоинстанционното решение, като правилно постановено, и да бъде потвърдено решението на председателя на ДАБ, като законосъобразно издадено. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото не са налице пороци, които да съставляват касационни отменителни основания. Според участващия по делото прокурор решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, в какъвто смисъл представя писмено заключение по чл. 16 АПК. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Х. А. М. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния законен срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК, против неблагоприятен съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 287 от 13.01.2025 г. е отхвърлена жалбата на Х. А. М., гражданин на Сирия, срещу решение 11511/04.11.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Хасково /АС-Хасково/ е приел, че оспореният адм. акт е издаден от компетентен орган председател на ДАБ, който има правомощията по чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ и актът съответства на изискванията за форма и съдържание по чл. 59 АПК, тъй като в него се съдържат фактически и правни основания за издаването му. Констатирано е, че ответникът е изложил поотделно съображения, защо приема, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено са обсъдени наведените данни от кандидата в бежанската му история и обстановката в страната му на произход. По отношение на приложението на материалния закон, първостепенният съд е счел, че в случая не са налице условията, предвидени в нормата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. В мотивите на обжалваното решение е посочено, че издателят на процесния адм. акт правилно е установил, че при проведеното с кандидата интервю не се установява спрямо него да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут, защото от жалбоподателя не се твърдят конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се изведе заключение за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Акцентирано е на факта, че самият заявител е заявил в интервюто, че е напуснал Сирия поради войната и, че там нямало работа и сигурност. Първостепенният съд е обсъдил приложението на чл. 8, ал. 4 и чл. 5 ЗУБ, от което е формиран извод за липса на основание за предоставяне на статут на бежанец. Във връзка с претендирания от кандидата хуманитарен статут решаващият съдебен състав е разгледал подробно оплакванията и твърденията на жалбоподателя и ги е обсъдил в контекста на императивните изисквания на нормата на чл. 9 ЗУБ. Съобразено е, че наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт, е формулирано като условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Обсъдена е и относимостта на Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07, от което е изведено заключение, че административният орган е формирал изводите си въз основа на различна от установената към момента на постановяване на съдебното решение фактическа обстановка, но въпреки това, предвид представените по делото актуални справки за обществено-политическата обстановка в Сирия и с оглед личната бежанска история на кандидата, издателят на оспорения адм. акт законосъобразно е отхвърлил искането на жалбоподателя за предоставяне на хуманитарен статут, поради липса на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които налагат неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след детайлно разглеждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първостепенният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото решаващият състав на АС - Хасково точно е констатирал, че от съдържанието на справките за обществено- политическата обстановка в Сирия, които са съобразени в хода на административното производство, се установява по безспорен начин, че провинция Хомс се намира под контрола на официалното сирийско правителство и карта, изготвена от ООН допълнително показва известно присъствие на групировката "Ислямска държава" в източната част на провинцията и т. нар. декларирана от САЩ 55-километрова зона за деконфликт, която се контролира от американски войски и Свободната сирийска армия (FSA), и че Хомс е сред сирийските провинции под иранско влияние и на нейна територия продължават да се разполагат ирански военни позиции. Цитиран е броят на отчетените в провинцията в периода 1 август 2022 г. 28 юли 2023 г. инциденти със сигурността, регистрираните смъртни случаи с цивилни, като е отразено, че тези стойности представляват девет смъртни случая на цивилни лица на 100 000 жители за целия референтен период. В тази връзка първостепенният съд правилно е съобразил, че според официалната информация на Службата на ООН за координация по хуманитарните въпроси (UNOCHA) към май 2022 г. на територията на провинция Хомс пребивават 299 525 вътрешно разселени лица, 189 147 от които се намират в този окръг. Първостепенният съд се е обосновал и със служебно известна Справка с вх. МД-12-160/27.12.2024 г. на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ МС, която е относима към първоинстанционното съдебно производство и правилно е съобразена от съда при постановяване на обжалваното решение. От визираната справка е видно, че на 27.11.2024 г. групировката "Хаят Тахрир ал Шам" и нейните съюзници започват офанзива и след три дни поемат контрола над по-голямата час от Алепо (Халеб) вторият по големина град в Сирия, след което на 08.12.2024г. водените от групировката бунтовници са обявили завземането на Дамаск и освобождаването на задържаните в най-известния военен затвор в страната "Сайданая". Впоследствие е обявено, че президентът Б. Асад е напуснал Сирия и на 10.12.2024 г. новият временен лидер на Сирия е поел управлението на страната като служебен премиер, като същият е наредил изтегляне на бойците от градовете, а на полицията и силите за вътрешна сигурност, свързани с основната бунтовническа група "Хаят Тахрир ал Шам" е разпоредено да се разположат там. Първостепенният съд е извършил задълбочен фактически и правен анализ на актуалното положение в страната по произход на Х. А. М. и е извел обоснован извод, че не се установява оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент на страната Б. Асад да променя положението в Сирия в негативен аспект, доколкото смяната на властта в Сирия е настъпила в кратък времеви период и при ниско ниво на оказвана от проправителствените сили съпротива. При точно съобразяване на конкретната бежанска история на жалбоподателя първостепенният съд е формирал вярно заключение за липса на основание за предоставяне на кандидата на статут на бежанец по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Неоснователно е твърдението на касатора за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в това, че преводачът му е записал на лист дата на второто заседание по делото 19.01.2025г., а то е проведено на 09.01.2025г., когато жалбоподателят не е успял да разкаже бежанската си история. Следва да се има предвид, че в случая няма данни за допуснато от съда нарушение, като от съществено значение е обстоятелството, че жалбоподателят е присъствал лично в първото заседание и чрез преводача е разполагал с възможността да разкаже бежанската си история. За второто заседание жалбоподателят и неговият процесуален представител са редовно уведомени от първото съдебно заседание и в заседанието, проведено на 09.01.2025г. адв. Т. Ташев надлежно е представлявал Х. А. М., като негов процесуален представител. От значение е обстоятелството, че съобразно формираната трайна съдебна практика най- вярна е първата бежанска история на съответния кандидат за закрила, която същият е изложил подробно в проведеното интервю пред ДАБ, която в конкретната хипотеза е надлежно съобразена и подробно обсъдена в мотивите на обжалваното съдебно решение. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател против изводите на първостепенния съд досежно претендирания от кандидата хуманитарен статут. Тричленният съдебен състав на ВАС изцяло споделя становището на решаващия съд за липса на основание за предоставяне на горепосочения статут. В мотивите на обжалваното решение правилно са коментирани всички справки, приложени към административната преписка и приетите като доказателства в първоинстанционното производство. Данните от тези справки се потвърждават напълно и от представените от ответника в касационния процес две актуални справки - относно обществено-политическата обстановка в Сирия към 08.04.2025г. и относно това подлежат ли на наказания лицата, неявили се за отбиване на редовна военна служба в Сирия към 14.03.2025г. Касационният съдебен състав намира, че първостепенният съд правилно е обсъдил относимостта на Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07 (Meki Elgafaji и Noor Elgafaji срещу Staatssecretaris van Justitie), с предмет отправено от Нидерландия преюдициално запитване, в което е прието, че чл. 15, бук. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година, във връзка с член 2, буква "д" от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В мотивите на обжалваното решение вярно е коментирано приложението на т. 39 и т. 40 от визираното решение на СЕС, според които колкото по-способен е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарната закрила, като при оценяването на молба за субсидиарна закрила на лично основание може по-специално да се отчитат географския обхват на ситуацията на безогледно насилие, както и действителното местоназначение на молителя в случай на връщане в съответната страна, и евентуалното съществуване на сериозен признак за реален риск като посочения в член 4, параграф 4 от Директивата по отношение на който изискването за безогледно насилие, необходимо, за да се търси субсидиарната закрила, може да бъде по-ниско. Както първостепенният съд, така и ответния адм. орган са извършили точна преценка относно приложението на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, която се възприема от настоящия съдебен състав и не е опровергана в хода на касационното производство. С оглед на това е правилно заключението на решаващия състав на АС - Хасково, че понастоящем в Сирия ВКБООН работи с временните власти на граничните пунктове и в ключови правителствени служби, които възобновяват дейността си, включително Дирекцията по социалните въпроси; присъствието и наблюдението на границата от вътрешността на Сирия са възстановени; завръщанията на бежанци продължават в с нарастваща и редовна тенденция, като от декември 2024г. по официални данни от турските власти около 25 000 души са се завърнали в Сирия и около 51 000 сирийци са се завърнали от всички съседни страни, през официалните гранични пунктове, като броят на сирийците, завърнали се само през последните две седмици, вече надхвърля общия брой сирийци, чието завръщане ВКБООН наблюдава през цялата 2023 година. При тези безспорно установени данни, първостепенният съд е формирал законосъобразно правно заключение, че в конкретната хипотеза не е налице основание за предоставяне на кандидата на поискания бежански статут или на хуманитарен статут, поради липса на законово регламентираните условия за това, като в случая правилно са тълкувани и приложени нормите на чл. 8 и чл. 9 ЗУТ. По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,