Решение № 5293 от 18.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Кралев против решение 1351 от 18.11.2022 г., постановено по адм. дело 1173/2022 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на Кралев срещу заповед Л-2583/24.06.2022 г. на главния директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията (ГДИН) към министъра на правосъдието. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта за налагане на наказание да бъде отменена. Претендира и направените в касационното производство разноски. Ответникът главният директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Оспореното решение на Административен съд Бургас е постановено в противоречие с материалния закон. От страна на съдебния състав не са съобразени допуснатите при издаване на заповедта съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В нарушение на чл. 206, ал. 4 от ЗМВР заповедта е издадена и наказанието е наложено без да събрани и оценени всички доказателства, включително доказателствата, посочени от държавния служител. В случая всички искания на Кралев за събиране на доказателства са отклонени от дисциплинарноразследващия орган, въпреки данните за нередности при отвеждането на служителя в полицейското управление за проверка с техническо средство за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози, съдържащи се в писмото от 06.06.2022 г. (л.10 от делото) на директора на ОД на МВР- Бургас. По този начин в хода на проверката са осуетени опитите на служителя да докаже твърденията си и да изясни причините за поведението си и за отказа да бъде тестван за употреба на наркотични вещества. Допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила са съществени, тъй като се отразяват на правилността на изводите на дисциплинарнонаказващия орган относно квалификацията на деянието и наличието на предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание. Тези нарушения са самостоятелно основание за отмяна на заповедта, а същевременно същите обосновават постановяване на административния акт и в противоречие с материалноправни норми порок, който също не е констатиран от първоинстанционния съд. В нарушение на чл. 203, ал.1, т. 13 ЗМВР служителят Кралев е наказан, без да са установени предвидените в нормата основания за неговото санкциониране по дисциплинарен ред. Според цитирания текст най- тежката дисциплинарна санкция се налага за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. По делото е установено, че на 14.04.2022 г. около 14,30 часа жалбоподателят Кралев, младши инспектор, надзирател I- степен в затвора в гр. Бургас, при управление на лек автомобил е спрян за проверка от служители на РУ- Средец. Извършени са претърсване на автомобила и обиск на водача, при които не са намерени забранени вещества. След проверката служителят е отведен в полицейското управление, където е тестван за алкохол с техническо средство, като пробата е отрицателна. Същият отказва да му бъде направен тест с техническо средство за употреба на наркотични вещества. На служителя е издаден талон за химико- токсикологично лабораторно изследване, на което той не се явява, а по- късно му е съставен акт за установяване на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДП и му е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, ал. 1б б ЗДП. Това поведение е на служителя е квалифицирано като нарушение на чл. 6, чл. 15, чл. 17 и чл. 27, ал. 3 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН, които задължават служителите да спазват стриктно закона, да пазят доброто име на институцията, да насърчават хората да спазват закона, като дават личен пример, а като участници в пътното движение да се подчиняват на разпорежданията на контролните органи относно установяване на употребата на алкохол или на друго упойващо вещество. При тези факти първоинстанционният съд неправилно приема, че са налице основания за санкциониране на служителя Кралев с най- тежкото дисциплинарно наказание. Съставът на разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР изисква поведение, което е несъвместимо с етичните правила, уронващо престижа на службата. В случая, обратно на възприетото от административния съд, настоящата инстанция приема, че предпоставките на цитирания текст не са изпълнени, тъй като не са установени действия на служителя, които уронват престижа на службата. Отказът на Кралев да се подложи на тест с техническо средство за употреба на наркотични вещества е в отклонение от цялостното поведение на служителя да следва и изпълнява разпорежданията на контролните полицейски органи същият доброволно се явява в сградата на полицейското управление, подчинява се на разпореждането да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол и не се опитва да осуети претърсването на лекия автомобил, който е управлявал, както и да попречи на контролните органи да осъществят служебните си правомощия. Същевременно за отказа да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества Кралев е санкциониран по реда на ЗДП, по който всеки гражданин отговаря за нарушение с такъв характер. Поради това и тъй като липсват данни поведението на служителя да е станало публично известно, не може да се приеме, че същото накърнява авторитета на ГДИН и е несъвместимо с оставането на служба. Ето защо в случая извършеното от служителя не може да се квалифицира като тежко дисциплинарно нарушение, обективиращо наложеното с оспорената заповед наказание уволнение". Отказът на Кралев да бъде тестван за употреба на наркотични вещества несъмнено е в противоречие с цитираните по-горе правила за етично поведение и представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, което обаче подлежи на санкциониране по чл. 200, ал. 1,т. 12 ЗМВР. Освен това в нарушение на чл. 206, ал. 2 ЗМВР при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание не са взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Разпоредбата на цитирания текст е изпълнена формално, като не са съобразени конкретните обстоятелства, при които е извършено нарушението, не са посочени негативни последици за службата и не е оценено цялостното поведение на наказания служител при изпълнение на служебните задължения. Поради всичко изложено Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема, че оспореното решение е постановено в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено. С оглед констатираните при издаване на административния акт съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповед Л-2583/ 24.08.2022 г. на главния директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията да бъде отменена. С оглед изложеното, направеното искане за присъждане на разноски в касационното производство и доказателствата за действително извършени разходи по водене на делото пред касационната инстанция (представена е вносна бележка за заплатена държавна такса, а пълномощното на адв. Свинаров не съдържа доказателства за договорено и платено възнаграждение), съдът намира, че ГДИН, юридическото лице, в чийто състав е административният орган, следва да заплати на касационния жалбоподател сумата 70.00 лв. разноски по делото, представляващи държавна такса. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,