Решение № 16805 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3921/2019 г.

Решение № 16805 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3921/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Тодоров против Решение № 63/18.02.2019 г., постановено по административно дело № 810/2018 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 1946/16.08.2018 г. на зам. кмета на Община Пазарджик. От съдържанието на касационната жалба се извличат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се валидността и законосъобразността на процесната заповед, както и се твърди, че съдът не се произнесъл по всички възражения и не е обсъдил събраните доказателства. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по същество, с което да се отмени оспорената заповед. Ответната страна – кмет на Община Пазарджик, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Пазарджик е заповед, издадена от зам. кмета на Община Пазарджик с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "жилищна сграда" находящ се в ПИ с идентификатор № 55155.502.1077 по СГКК Пазарджик, участващ в УПИ IV- жилищно строителство и магазин в кв. 301 по плана на [населено място] с административен адрес: [адрес], собственост на Община Пазарджик – частна общинска собственост и наследници на Р. Тодоров, като е наредено и спиране на подаването на електроенергия и вода към незаконния строеж. Строежът е квалифициран от органа като строеж от V категория и незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, както и че процесния строеж е изпълнен върху водопровод Ф80 в нарушение на чл. 6 от Наредба № 8/28.07.1999 г. за правила и норми за разполагане на проводи и съоръжения в населени места. С обжалваното решение, съдът е отхвърлил жалбата против заповедта, след като е извършил цялостна проверка за законосъобразност и отговаряйки на всички поддържани пред него доводи и възражения. Съдебният акт е постановен при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Правните изводи относно наличие на компетентност на органа, издал акта при условията на заместване и относно спазване на административно-производствените правила, са обосновани и съобразени с приложимите норми и с константната практика на Върховния административен съд, поради което се споделят от касационния съд. Решението е валидно, допустимо и правилно. От събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице по допуснатата и кредитирана от съда СТЕ по безспорен начин се установява, че се касае за строеж, който изпълнява легалното определение за това по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ. Доколкото същият не може да бъде отнесен към някой от изчерпателно изброените в чл. 147, ал. 1 и чл. 151, ал. 1 ЗУТ видове строежи, като за него е било задължително, както одобряването на инвестиционен проект, така и издаването на разрешение за строеж. Липсата на такива прави строежа незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ. Процесният строеж представлява – Едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 46 кв. м., със стоманобетонна носеща конструкция: ивични основи, колони, греди, пояси и плочи, и тухлена зидария. Покрив: четирискатен, дървена конструкция с покритие от керемиди. Сградата е измазана отвън и отвътре, захранена с вода и електричество, и е обитаема. Установено е, че при съпоставяне на кадастралния план на град Пазарджик от 1981 г. и Кадастрална карта и кадастрални регистри от 2008 г., актуални към настоящия момент, се вижда, че имотът предмет на делото с идентификатор 55155.502.1077 е идентичен с имот с пл. № 3961, по плана от 1981 г., но с разликата, че настоящият имот № 1077 е удължен в югозападната си част за сметка на общински терен, като от площ 270 кв. м. е станал с площ 373 кв. м. Жилищната сграда с площ 30 кв. м. отразена по плана от 1981 г. е пристроена и по КК на [населено място] е заснета с идентификатор 55155.502.1077. 2, със застроена площ от 45 кв. м. Процесната сграда е построена в северозападната част на имота, на границата с имот № 1074, като същата не е идентична със сградите заснети по кадастралния план от 1981 г. Видно от представените по делото нотариални актове, става ясно, че с нот. акт № 81/2004 г. за собственост, придобита по наследство и давност, И. Тодоров е признат за собственик върху недвижим имот с площ от 260 кв. м., представляващ поземлен имот пл. № 3961, участващ в УПИ II – жилищно строителство, магазин, трафопост, кв. 300 по плана на [населено място], [адрес] ведно с построената в имота паянтова жилищна сграда, със застроена площ 36 кв. м. С нот. акт № 119/2006 г., И. Тодоров продава на жалбоподателя – Т. Тодоров поземлен имот с пл. № 3961, участващ в УПИ II – жилищно строителство, магазин, трафопост, кв. 300 по плана на [населено място], [адрес] ведно с построената в имота паянтова жилищна сграда, със застроена площ 36 кв. м., като процесната сграда – едноетажна жилищна сграда с площ 45 кв. м. не е предмет на нот. акт № 119/2006 г. Процесната сграда с площ 45 кв. м. с идентификатор № 55155.502.1077. 2 попада извън границите на имот с пл. № 3961, който е предмет на нот. акт № 119/2006 г., върху терен общинска собственост. Относно твърденията на жалбоподателя, че строежът се явява търпим, безспорно е установено, че при преглед на сателитни изображения от 2001 г. процесната сграда я няма, но същата е отразена по КК на [населено място] и в частност в район 502, който е приет през септември 2005 г. Това обосновава извод за извършването й между 2001 г. и 2005 г., както обосновано е прието от решаващия съд. Последният правилно не е кредитирал свидетелските показания относно времето на извършване на строежа, доколкото те се опровергават от останалите събрани доказателства. При наличие на тези факти, правилно е прието отсъствието на търпимост на процесния незаконен строеж по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД на ЗУТ. В тежест на жалбоподателя е доказването на обстоятелства, от които черпи благоприятни правни последици, както и твърдяната незаконосъобразност на издадената заповед, включително и ангажирането на доказателства за законност и/или търпимост на извършеното строителство, като такива безспорни доказателства не са били представени. Безспорно е установено, че през сградата предмет на спора, преминава водопровод Ф 80 мм, което е в разрез с чл. 6 от Наредба № 8/1999 г. за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населените места, като в приложение № 1 е зададено отстояние до фундаменти на сгради и съоръжения – 3. 50 м. Не се установяват и допуснати от съдебния състав съществени нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Решението се явява и обосновано, тъй като е постановено въз основа на правилно установените от съда обстоятелства относно всички правно значими факти. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. Предвид изхода на спора е основателно направеното своевременно искане от ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, като същото следва да бъде уважено съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,