Решение № 2548 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9583/2014 г.

Решение № 2548 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9583/2014 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Дария Петкова Нуцулова, гр. Русе, чрез проц. си представител адв. Валентин Далев, против решение № 586/09.04.2014 г., постановено по адм. д. № 3019/2013 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Дария Петкова Нуцулова против заповед № ДК-02-ЮИР-20/04.06.2013 г. на началника на РДНСК, Югоизточен район, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ полумасивна едноетажна сграда, находяща се в ПИ № 295, в землището на ж. к. "Меден рудник", м. "Брястите", община Бургас, извършен от Петко Костадинов Петков (починал). Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС Бургас е приел, че за процесния строеж не са налични изискуемите от закона строителни книжа, както и, че строежът не е в режима на търпимост, визиран в § 16 ПР ЗУТ, тъй като е завършен през 1993 г. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото съобразно възраженията и доводите на страните, както и наличните по делото доказателства. Не се спори, че липсват съответните строителни книжа относно предмета на оспорения административен акт. Не се спори и, че за съответния терен няма подробен устройствен план. В същото време не е изследван статута на земята върху която се намира постройката. Не е изследвана и търпимостта на последната, както от административния орган, така и от съда. Приета е констатация на административния орган, че годината на извършване на строежа е 1993 г. като са пренебрегнати приобщени към доказателствената маса писмени доказателства, индициращи, че процесният строеж е започнат и завършен през 1986 г. Наведени са възражения касателно порочност на констативните актове, послужили като основание за издаване на административния акт, което обстоятелство не е изследвано от съда. С оглед на принципа за служебното начало, визиран в чл. 171, ал. 4 АПК решаващият съд е следвало да положи усилия за установяване на обективната истина, както и да насочи страните относно представяне на доказателства - гласни и писмени, вкл. СТЕ, за установяване на наличие или не на предвидените в правната норма предпоставки за евентуална търпимост на строежа. С оглед тази фактическа установеност, се налага правният извод, че не са събрани достатъчните доказателства, постановено е необосновано решение, при нарушение на съдопроизводствените правила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав