Решение № 2601 от 13.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8038/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Центъра за градска мобилност ЕАД и на М. А. С. и Р. М. Б. служители в Центъра за градска мобилност ЕАД, срещу Решение 716 от 31.01.2024 г., поправено с Определение 2994/20.03.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело 10295/2023 г. В ЧАСТТА ПО ОТНОШЕНИЕ на конституираните като ответници М. А. С. и Р. М. Б. служители в Център за градска мобилност ЕАД, както и В ЧАСТТА, в която Центърът за градска мобилност ЕАД е осъден да заплати на адвокат К. Кавалджиев 300,00 (триста) лева разноски по делото. С обжалваното решение съдът е отменил принудителна административна мярка (ПАМ) принудително преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач", приложена на основание чл. 171, т. 5, б. б) от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на 12.10.2023 г. в 12.30 часа по отношение на лек автомобил марка Нисан, рег. [рег. номер], по разпореждане на служител на Столичен инспекторат към Столична община (СО) и изпълнена от М. С. шофьор и Р. Б. оператор в Център за градска мобилност ЕАД (ЦГМ), като е осъдил Столична община (СО) и ЦГМ да заплатят по 300,00 лв. разноски по делото. Решението В ЧАСТТА, с която е отменена ПАМ и е осъдена Столична община да заплати 300 лева разноски по делото не е обжалвано и е влязло в сила. Касационните жалбоподатели считат решението за недопустимо спрямо тях в обжалваната част, алтернативно неправилно в същата част - постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Твърдят, че съдебното заседание от 16.01.2024 г. е водено при участие на М. А. С. - шофьор и Р. М. Б. - оператор в Центъра за градска мобилност ЕАД, в качеството им на ответници, въпреки че са заличени като ответници по делото с разпореждане на съда от 27.11.2023 г. по тяхно искане, за което са били надлежно уведомени. Отделно от това сочат, че Центърът за градска мобилност ЕАД е осъден да заплати разноски по делото, без да е страна по делото, като същевременно е уведомен за съдебното решение, в качеството на ответник, без да е конституиран като такъв. На следващо място твърдят съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е обсъдил изложените в писмените становища на ЦГМ и двамата служители факти и обстоятелства. Сочат, че съгласно приложената заповед на кмета на СО, компетентен административен орган, който разпорежда ПАМ - принудително преместване за обекти на зелени системи на територията на Столична община, е инспектор от Столичен инспекторат към CO, като в процесния случай мярката не е разпоредена и приложена от служител на ЦГМ. Поддържат, че двамата служители на дружеството неправилно са конституирани като ответници. Твърдят, че осъждането на ЦГМ за разноски по делото е неправилно поради липса на качеството на ответник и поради факта, че същото не отговаря за вреди, причинени от административен орган, извън неговата структура, като съдът неправилно не се е произнесъл по искането му за прекратяване на производството спрямо дружеството. Правят искане съдът да обезсили първоинстанционното решение, в частта спрямо ЦГМ и двамата служители М. А. С. - шофьор и Р. М. Б. - оператор в ЦГМ, алтернативно да отмени като неправилно решението на АССГ спрямо тях. Претендират разноски въз основа на представен списък. Касаторите се представляват от адв. М. Григорова, Софийска адвокатска колегия. Ответникът служител на Столичен инспекторат към Столична община не изразява становище по жалбата. Ответникът М. С. В. изразява становище за неоснователност на жалбата. Прави искане решението в обжалваната му част да бъде оставено в сила. Претендира разноски по делото като прави възражение за прекомерност на претендираните разноски. Ответникът се представлява от адв. К. Кавалджиев, Софийска адвокатска колегия. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима въпросът с допустимостта е разрешен с влязло в сила Определение 7916 от 26.06.2024 г. по адм. дело 5415/2024 г. на Върховния административен съд. Разгледана по същество, жалбата е основателна. От фактическа страна се установява следното: На 12.10.2023 г. лек автомобил, марка Нисан с рег. [рег. номер], собственост на М. С. В. е бил паркиран на [улица]в близост до 2. На 12.10.2023 г., в 12:30 ч., служители на ЦГМ извършват принудително преместване на посоченото МПС, по разпореждане на служител в Столичен инспекторат към СО. Производството по адм. дело 10295/2023 г. на АССГ е образувано по жалба на М. С. В. срещу приложената на 12.10.2023 г. ПАМ. На 14.11.2023 г. с Разпореждане 9926 АССГ насрочва делото в открито съдебно заседание, като конституира като ответници: служител в Столичен инспекторат към Столична община; М. А. С. шофьор в ЦГМ и Р. М. Б. - оператор в ЦГМ. На 24.11.2023 г. със "становище/искова молба" служителите на ЦГМ правят искане да се прекрати делото по отношение на тях. На 27.11.2023 г. с разпореждане АССГ "заличава като ответници по делото" служителите на ЦГМ. На 05.12.2023 г. М. А. С. - шофьор и Р. М. Б. - оператор в ЦГМ получават съобщения, че са заличени като ответници по делото, както и съобщения за датата на откритото съдебно заседание по делото, насрочено за 16.01.2024 г. Същите присъстват в списъка на призованите лица за 16.01.2024 г. и са докладвани от съда като ответници по делото в откритото съдебно заседание, проведено на 16.01.2024 г. От правна страна първоинстанционният съд приема, че по аргумент на чл. 168, ал. 1 ЗДвП и чл. 120 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община (НОДТСО), Заповед СОА22-РД95-506 от 12.09.2022 г. на кмета на СО и на основание чл. 7, ал. 3, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на Столичен инспекторат, издателят на оспорената ПАМ служител в Столичен инспекторат е оправомощен да нарежда принудително преместване на неправилно паркираните МПС в обектите на зелената система на СО, следователно е компетентен да издава ПАМ по чл. 171, т. 5, б. б) ЗДвП. Приема, че не са налице хипотезите, посочени в чл. 171, т. 5, б. б) от ЗДвП, поради което обосновава извод за незаконосъобразност на оспорената ПАМ и я отменя, като осъжда ответниците СО и ЦГМ да заплатят по 300,00 лв. разноски по делото. Видно от мотивите на съдебното решение, М. А. С. шофьор в ЦГМ и Р. М. Б. - оператор в ЦГМ са докладвани като ответници, редовно призовани, но неявили се. Докладвана е и молбата им за прекратяване на производството по делото спрямо тях. С Определение 2302/01.03.2024 г. по адм. д. 10295/2023 г. АССГ оставя без разглеждане касационната жалба на ЦГМ, М. А. С. шофьор в ЦГМ и Р. М. Б. - оператор в ЦГМ срещу Решение 716/31.01.2024 г. на АССГ по същото дело. С Определение 7916 от 26.06.2024 г. по адм. дело 5415/2024 г. на Върховния административен съд, Определение 2302/01.03.2024 г. на АССГ е отменено и делото е върнато на АССГ за процедиране на касационната жалба. Предмет на настоящия спор е съдебното решение, в частта спрямо М. А. С. - шофьор в ЦГМ и Р. М. Б. - оператор в ЦГМ, както и в частта, с която ЦГМ е осъдено да заплати разноски по делото. Решението е недопустимо в оспорваната част - постановено е с участието на ненадлежни страни. Тъй като оспорването на един индивидуален административен акт е средство за защита срещу едностранно властническо волеизявление на държавен орган, т. е. срещу упражняване на държавна власт, законодателят сам и изрично е определил, че оспорването се предявява срещу издателя на акта, от който се претендира засягане на права и законни интереси. Член 153, ал. 1 АПК изрично определя страните по делото оспорващият и органът, издал оспорения акт. С оглед на това не оспорващият, а самият закон определя кой е ответник в производството по оспорване на индивидуален административен акт. Задължение на съда е да определи точно кой е органът, издал оспорения акт и именно него да конституира като ответник по делото чл. 154, ал. 1 АПК. Това законодателно решение цели да защити както интересите на оспорващия, така и тези на държавата, защото е възможно оспорващият да не може да определи точно органът, издател на акта, а това без служебното конституиране на страните, би значело, че търсената от оспорващия защита няма да постигне своя ефект няма да обвързва издалия акта орган, съответно ще бъде осъществена без негово участие. С оглед на това съдът е този, който трябва точно да определи кой е издател на оспорения административен акт и именно него да конституира като ответник. Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 1 ЗДвП службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства. Разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. б) ЗДвП е възпроизведена в чл. 118, т. 2 НОДТСО. Съгласно чл. 120 НОДТСО контролът по спазването на правилата за паркиране, както и дейността по принудително преместване на неправилно паркирани ППС може да се осъществява и от служби за контрол, определени с писмена заповед на кмета на Столична община, издадена на основание и в изпълнение на чл. 167 и следващите от Закона за движението по пътищата. С т. 3.3 от Заповед СОА22-РД95-506/12.09. 2022 г. на кмета на Столична община е разпоредено инспектори от Столичен инспекторат към Столична община да осъществяват принудително преместване на ППС след констатиране на нарушението за обекти на зелените системи на територията на Столична община. Представена е докладна записка от служителя на Столичен инспекторат (л. 44) до директора на Столичен инспекторат за разпореденото принудително преместване на автомобила, паркиран в нарушение на чл. 28, ал. 1, т. 7 НОДТСО. Видно от изложеното по делото са налице безспорни данни, от които се установява авторът на издаденото устно разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5 б. б) ЗДвП, които всъщност съдът е съобразил при обсъждане компетентността на органа издал акта. Предвид изложеното, така постановеното решение е недопустимо по отношение на конституираните като ответници - М. А. С. шофьор в ЦГМ и Р. М. Б. - оператор в ЦГМ, съответно и в частта, с която ЦГМ е осъдено да заплати разноски по делото. С решението в посочените части е ангажирана отговорността на ненадлежни ответници, които не са носители на пасивна процесуална легитимация. Пасивната процесуална легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на делото с оглед действието на субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебния акт. Безспорно е, че конституираните като ответници служители на ЦГМ не са издатели на оспорената ПАМ, поради което не са надлежни страни в конкретния административен спор. Допуснатото нарушение на процесуалното правило на чл. 154, вр. с чл. 153, ал. 1 АПК е особено съществено, т. к. процесуалната легитимация на страните в съдебно-административното производство е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, както беше посочено по-горе. Съдът, като е конституирал ненадлежни ответници и е осъдил юридическото лице, в чиято структура са те, за разноски по делото, е постановил недопустимо съдебно решение в тази част. Същото следва да бъде обезсилено и прекратено в обжалваната част. С оглед на изхода от спора, направено от касаторите искане и на основание чл. 143 АПК съдът следва да присъди на Центъра за градска мобилност ЕАД юридическото лице, в чиято структура са касаторите, претендираните, доказани и дължими разноски за двете касационни инстанции в общ размер на 1 720,00 лв., от които 510,00 лв. (370+70+70) за внесени държавни такси за подаване на касационната жалба, 210,00 лв. (150+30+30) за внесени държавни такси за подаване на частна жалба, 400,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по адм. дело 5415/2024 г. на ВАС и 600,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата касационна инстанция, доказани с приложени договори за правна защита и съдействие от 07.02.2024 г. и 14.03.2024 г., и банково извлечение. Отговорността за деловодните разноски в съдебноадминистративното производство е невиновна, произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор и се носи от страната, чието правно твърдение е отречено с решението. Тази отговорност има санкционен характер срещу субекта, неоснователно предизвикал правния спор и може да бъде осъществена по висящия процес. Когато в резултат на административното оспорване съдът установи, че актът е незаконосъобразен разноските се поемат от органа, издал незаконосъобразния акт. В настоящия случай това е служителят на Столичния инспекторат, като по арг. на §1, т. 6 АПК разноските следва да се възложат на юридическото лице, в чиято структура е органът-ответник, а именно Столична община. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд