Решение № 5106 от 16.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12735/2008 г.

Решение № 5106 от 16.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12735/2008 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на Глава десета, раздел първи, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 от Административно процесуалния кодекс (АПК) и чл. 19а, ал. 5 от Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи (ППЗСПЗЗ). Образувано е по жалба Панчи Николова Костадинова от гр. Плевен против Заповед № РД 46-878 от 25.07.2008 г. на министъра на земеделието и храните, в частта по Заявление № АО-1145/13.08.2007 г., с която е отказано правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) на наследниците на Костадин Панайотов. В жалбата се излагат доводи, че заповедта е неправилна, незаконосъобразна и необоснована, поради това, че административният орган е приел, че липсва молба за ликвидиране подадена от наследодателя. Излага, че по служебна бележка № 94-00-1819 от 27.07.2007 г. от Държавна агенция "Архиви" е посочено, че в съхраняваното в Централен държавен архив досие на наследодателя Костадин Панайотов фонд 719к, опис 12, п. 132, д. 6399 не се съдържа молба за ликвидиране на имотите, но това не препятства процедурата по обезщетение, след като е налице ликвидационна преписка № 39160. Счита, че е съществувала молба за ликвидация и не са изяснени обстоятелствата от административния орган по образуваната и архивирана преписка, поради което е следвало да се спре производството и съберат доказателства. Моли, да се отмени обжалваната заповед и се присъдят направените по делото разноски. Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Венера Влаевска, оспорва жалбата и излага, че липсва молба за ликвидация към преписката на жалбоподателката, поради което жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, Четвърто отделение намира, че жалбата е подадена от надлежна странd и в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Производството пред административния орган е по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 19а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, образувано по заявление № АО-1145 от 13.08.2007 г. на жалбоподателката за признаване на право на обезщетение на наследниците на Костадин Панайотов. Със заявлението пред административния орган са представени документи от държавен архив по чл. 19а, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ по ликвидационна преписка № 39160: свидетелство за етническо малцинство, декларация за изселване и други архивни документи, относно правата на собственика, в съответствие с § 66 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. Към документите е представена служебна бележка № 94-00-1819 от 27.07.2007 г. на Държавна агенция "Архиви", в която е посочено, че в съхраняваното в Централен държавен архив досие на наследодателя Костадин Панайотов фонд 719к, опис 12, п. 132, д. 6399 не се съдържа молба за ликвидиране на имотите. По протокол № 67 от 13.05.2008 г. на комисията по чл. 19а, ал. 3 от ППЗСПЗЗ е предложено на министъра на земеделието и храните да се откаже на жалбоподателката правото на обезщетение по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ, поради това, че досието на наследодателя Костадин Панайотов не съдържа молба за ликвидация. Със Заповед № РД 46-878 от 25.07.2008 г. министърът на земеделието и храните, по заявление № АО - 1145/13.08.2007 г., отказал правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ на наследниците на Костадин Панайотов. Съгласно чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ българските граждани или техните наследници, чиито земи са послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция, изселили се през периода 1913 - 1928 г., които не са получили облигации и не са били обезщетени по друг начин се обезщетяват с поименни компенсационни бонове и/или със земя от държавния и общинския поземлен фонд. Правоимащите лица, съгласно чл. 19а, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ следва да подадат заявления с приложени към тях молба за ликвидация, свидетелство за етническо малцинство, декларация за изселване и други документи установяващи правата на собственика, съгласно изискванията на § 66 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г., който определя лицата, неполучили облигации, а именно чиито имоти са посочени като неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к "Българо - гръцка смесена комисия по спогодбата "Моллов - Кафандарис" на Централен държавен архив и попадат в някои от хипотезите на т. 1 - 3 на посочената разпоредба, при които им се признава правото на обезщетение, именно: 1. не са оценени и ликвидирани по спогодбата "Моллов - Кафандарис"; 2. не са били прехвърлени от собствениците им и не са били стопанисвани, владени или управлявани от тях или от техни пълномощници до сключването на Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между НРБ и Кралство Гърция (ДВ бр. 87/1964 г.); 3. са били изоставени от правоимащите поради каквато и да било причина на гръцка територия. По преписката не е представена молба за ликвидация и само на това основание административният орган е отказал признаване на правото на обезщетение, независимо от наличието на преписка № 39160 по опис № 12 на архивен фонд 719к на Централния държавен архив. Административният орган е обосновал отказа си с разпоредбата на чл. 47 и чл. 48 от Правилника по взаимното и доброволно изселване на гръцкото и българското етнически малцинства, изработен от Смесената комисия по гръцко-българско изселване, въз основа на гръцко-българската конвенция относно взаимното изселване, подписана на 27.11.1919 г. в Ньой на Сена (наричан в изложението Правилник), в които са описани документите и реда за доказване на правото на собственост, като в молбата за ликвидиране се посочи един от начините, по който доказва правото си на собственост. С попълването на молба за ликвидиране по посочения в Правилника ред се предпоставя идентифицирането на недвижимите имоти по местонахождение, вид и площ, както и доказване на правото на собственост на бежанеца върху тях. При липса на молба за ликвидиране на имотите, от която единствено може да се определи, че така описаните имоти не са оценени и ликвидирани по спогодбата "Моллов-Кафандарис", каквото е изискването на § 66, т. 1 от ППЗСПЗЗ, не може да се определи правото на обезщетение. С Решение № 9175/09.11.2004 г. по адм. д. № 1175/2004 г. Петчленен състав на ВАС е прието, че когато документите на българските граждани се съдържат в опис 12, архивен фонд 719к на Централен държавен архив - неликвидирани, неоценени недвижими имоти, следва да се приема, че искането отговаря на изискванията т. 1 и т. 2, съответно ако са изоставени на т. 3. Изискванията по т. 1 и т. 2 на § 66 са отрицателни материалноправни предпоставки и доказването им е в тежест на административния орган, който следва да установи положителния юридически факт, че недвижимите имоти са били оценени и ликвидирани по спогодбата"Моллов-Кафандарис" и че имотите са били прехвърлени от собствениците им и са били стопанисвани, владени или управлявани от тях или техни пълномощници до сключването на Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между НРБ и Кралство Гърция (обн. ДВ бр. 87/1964 г.). В случай, че административният орган не може установи тези предпоставки, за заявителя с право на обезщетение, са налице всички материалноправни изисквания за да му бъде признато правото на обезщетяване. В случая жалбоподателката по преписката е представила свидетелство за етническо малцинство и декларация за изселване от бежанец или изселен, със заверката от Централен държавен архив, че се намират в досието, съхранявано в архивен фонд № 719к, Опис № 12, от които се установяват наличието на първата и четвъртата предпоставка, изискуеми от § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, съгласно създадената с него презумпция. Наследодателят Костадин Панайотов е напуснал Кралство Гърция през 1920 г. и се е заселил в България, като в декларацията за изселване съдържа описание на недвижимите имоти на заявителя, изоставени от него в родното му място, а т. 23 от декларацията е заявено, че ликвидацията на всичките си недвижими имоти предоставя на Смесената комисия. При тези данни, както в досието по опис 1 се презумира факта на обезщетяване, така и наличието на досието на наследодателя на жалбоподателя в опис № 12 на Фонд № 719к презумира липсата на обезщетяване. В производството по обезщетяване на българските граждани и техните наследници, чиито земи са послужили за погасяване на държавния дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между НРБ и Кралство Гърция (1964 г. не се установява правото на собственост на същите, а основание за изплащане на обезщетението е обстоятелството, че техните земи са послужили за погасяването на държавния дълг по цитираната спогодба, което предполага и установено право на собственост, както и обстоятелството, че собствениците не са били обезщетени. Законодателят не изисква доказателства относно това дали имотите са послужили за погасяването на държавния дълг и дали собствениците им са обезщетени или не, а тези обстоятелства се презумират с разпоредбата на § 66, като за правоимащите лица не е налице задължение да доказват правото на собственост на техните наследодатели към един минал момент, както и да доказват отрицателния факт, че не са били обезщетени. Изброяването на документите, които се прилагат към заявлението за обезщетяване в чл. 19а, ал. 2 не е кумулативно и се препраща към изискванията на § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Освен това с тях се установяват правата на собственика за обезщетение, а не правото на собственост върху имотите. Доказателствената тежест за оборване на презумпцията по § 66 в конкретния случай е за административния орган. Освен изложено съгласно чл. 8, ал. 3 от Правилника, декларацията за изселване трябва да изразява окончателното решение на изселника да напусне родината си, за да се настани в сродната му по народност страна, тъй като тя представлява тържествен и безвъзвратен акт. Тя става такъв след изтичането на два месеца от датата на обнародването по чл. 19, ал. 4. До тази дата лицата, които са подали декларация за изселване могат да я обезсилят, като съобщят новото си желание писмено. Съгласно чл. 16 от Правилника, в случай, че до 18.12.1922 г. кандидат - емигрантът, който е подал декларация за изселване не продаде сам или чрез пълномощник всичките си недвижими имоти, непродадените до тази дата, имоти ще се ликвидират служебно от Смесената комисия при условията за оценка и изплащане, предвидени в следващите членове 18, 19, 20 и 21 от Правилника. Съгласно чл. 21 от Правилника, след изплащането на стойността им, ликвидираните от Смесената комисия имоти остават на държавата, където се намират и от фондовете на която са изплатени. Стойността на ликвидираните недвижими имоти, определена от Смесената комисия, се е изплащала на правоимащите отчасти в брой, а за останалата част - чрез поименни облигации, издадени специално за това от двете правителства. Преписките по ликвидирането на имотите и техните оценки са били предавани от Смесената комисия на съответните правителства. В България те се съхраняват от ЦДА, в архивен фонд 719к "Гръцко-българска емиграционна комисия в България", който се състои от 30 поредни описа (с изключение на опис № 13-неизползван номер). Единствено в опис № 12 се съхраняват преписките на българи-бежанци от Беломорска Тракия и Македония за ликвидацията на имоти - по населени места, без ликвидационните листове с оценка на имотите. Това е и първото изискване на § 66 - приложените към заявленията за обезщетяване документи да носят заверката чрез печат на съответния архивен фонд и опис на ЦДА. С установяването на последното се доказва изпълнението, както на първата предпоставка за признаване на правото на обезщетение, така и на последната. При изпълнението на погасителния план, приет за уреждане плащанията, свързани с прилагането на одобрената Спогодба, сключена в Женева на 9.12.1927 г. между българския и гръцки министър на финансите за уреждане на задълженията между България и Гърция по Спогодбата Моллов-Кафандарис, договарящите държави не са уредили окончателно финансовите си взаимоотношения. Това е станало със сключването на Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитието на икономическото сътрудничество между НРБ и Кралство Гърция (ДВ бр. 87/1964 г.). Тя има за предмет да уреди насрещните претенции, датиращи от преди Първата световна война и насрещните претенции, датиращи от периода на започването на Първата световна война до подписването й. В чл. 1 на § II, б. "в" е включено уреждането на претенциите за обезщетение на български физически и юридически лица спрямо гръцката държава, чиито имущества, права и интереси в Гърция са били: 1. засегнати пряко или косвено от мерки на секвестър, отчуждаване, ликвидация или други, с изключение на имуществата, които съгласно издадените до сключването на тази Спогодба гръцки закони са стопанисвани, владени или управлявани от собствениците, техните наследници или пълномощници и 2. са изоставени от правоимащите, поради каквато и да било причина на гръцка територия. Според раздел III, имуществата, правата и интересите, уреждани от Спогодбата, съгласно цитираните разпоредби, стават собственост на държавата, на територията, на която се намират. Временното погасяване на задълженията, свързани с претенциите, посочени в чл. 1 е извършено по начините, посочени в чл. 3, като след приспадането на взаимните задължения, според б. "а" от него, правителството на НРБ е поело задължението да заплати на Кралство Гърция глобалната сума от 7 000 000 щ. д. Когато документите от архивен фонд 719к се съдържат в опис № 12 на ЦДА - неликвидирани, неоценени недвижими имоти, се приема, че искането отговаря на първото и четвърто изискване на § 66. Останалите две изисквания - тези в т. 1 и т. 2 от § 66 са по своя характер отрицателни предпоставки и доказването им е в тежест на административния орган, който следва да установи положителния юридически факт, че недвижимите имоти са били оценени и ликвидирани по Спогодбата "Моллов-Кафандарис" или че имотите са били прехвърлени от собствениците им и са били стопанисвани, владени или управлявани от тях или техни пълномощници до сключването на Спогодбата (ДВ бр. 87/1964 г.). В случай, че не може да стори това за молителя, претендиращ право на обезщетяване, са налице всички материално - правни предпоставки за да му бъде признато правото на обезщетение. С § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ се очертава кръга на лицата "български граждани или техни наследници, неполучили облигации", които имат право на обезщетение. В случая от доказателствата по делото се установява, че на наследодателя на заявителката е било образувано досие № 39160, предадено на Българската държава и съхранявано в опис № 12 на фонд № 719к на ЦДА. По делото са приложени свидетелството за етническо малцинство и декларацията за изселване на наследодателя на заявителя. Декларацията за изселване съдържа описание на имотите, изоставени от заявителя в родното му място, като заявителят е декларирал т. 23, че ликвидацията на всичкия си недвижим имот предоставя на Смесената комисия. С представената служебна бележда от ЦДА е удостоверено, че в съхраняването в ЦДА досие в опис № 12 на наследодателя Костадин Панайотов, не се съдържа молба за ликвидиране на имотите, но няма данни дали същата е загубена или не е била подадена от наследодателя, но тъй като в досието му няма и писмена молба, с която да заявява промяната на намеренията си. В съответствие чл. 16 от Правилника на Смесената комисия, последната е имала правомощието да ликвидира служебно изоставените на гръцка територия недвижими имоти, които са останали собственост на гръцката държава, но същите не са били оценени и ликвидирани, тъй като се съхраняват в опис № 12. Установени са първата и четвъртата предпоставки на § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, а втората и третата не са доказани от административния орган. След като е образувана и архивирана ликвидационна преписка № 39160 по опис № 12 на фонд № 719к на ЦДА, в която не се съдържа молба за ликвидация, но без да се установени причините за това, не може да се приеме, че липсата й препятства правото на обезщетение по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваната заповед следва да бъде отмена като незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и делото да се върне на административния орган за ново произнасяне, при което в случай на установяване, че не са налице останалите изисквания за заплащане на обезщетението, а именно, че имотите не са послужили за заплащане на държавния дълг защото са били владени или продадени от собственика им или че са били оценени и ликвидирани по Спогодбата "Моллов - Кафандарис", административният орган следва да установи тези обстоятелства. При този изход на процеса и в съответствие с чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът чрез Министерство на земеделието и храните, следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката направените по делото разноски в размер на 250 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,