Решение № 6714 от 8.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10233/2014 г.

Решение № 6714 от 8.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10233/2014 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 4156 от 23.06.2014 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 4142/2013 г., с което по жалба на "ВПЛ 09" ЕООД е отменено уведомително писмо (УП) изх. № 02-280-2600/102 от 18.02.2013 г. на изпъл. директор на ДФЗ и административната преписка му е изпратена за ново произнасяне съобразно мотивите на решението. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - чл. 208, т. 3 АПК. Основните оплаквания на касатора са за неправилност на извода на съда за допуснати грешки при определяне на допустимата за подпомагане площ. Поддържа се, че административният орган е бил длъжен да се съобрази с допустимия слой, определен от МЗХ. Претендират се разноски. Ответникът - "ВПЛ-09" ЕООД чрез своя пълномощник по делото оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Касационната жалба е неоснователна. Административният съд, за да отмени уведомителното писмо е приел за установена пред него следната фактическа обстановка: жалбоподателят в качеството му на земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП е подал заявление за подпомагане за стопанската 2011 г. по схемите- СЕПП и СПОЗСРРП (НР2) във връзка с което е декларирал 29 БЗС в землището на с. Вълча поляна. След изясняване на резултатите от установени застъпвания, кандидатът чрез упълномощен представител е направил волеизявление за съгласие с резултатите от процедурата по изясняване принадлежността на декларираната земя. Въз основа на писмени доказателства по делото съдът е приел, че част от процесните имоти са били предмет на теренна проверка. Установено е, че с уведомителното писмо на жалбоподателя са оторизирани суми за изплащане по двете схеми, но и са отказани такива в размер на 10840,20 по СЕПП и 1968,81 по НР2 поради наличие на недопустими за подпомагане площи в размер на 16,13ха, които са 5,17% от установената площ. По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което е определило като недопустими за подпомагане общо 12,86ха, представляващи 4,08% от определената площ. Въз основа на установените данни по делото, съдът е приел, че всичките 21 парцели по отношение на които са установени недопустими за подпомагане площи са декларирани като постоянни пасища, за които условията за допустимост на подпомагането са изчерпателно изброени в Наредба № 5/2010 г. Въз основа на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съдът е приел, че за 9 от въпросните парцели, административният орган в противоречие с чл. 15 и чл. 16 от посочената наредба е определил размера на недопустимите за подпомагане площи. Въз основа на на тези изводи, съдът е приел, че в обжалваното уведомително писмо, административният орган е определил неправилно размера на "определената площ", поради което е приел, че УП в обжалваната му част следва да се отмени, а преписката се върне на органа за ново разглеждане. Въпреки тези мотиви обаче, съдът е отменил изцяло уведомителното писмо. Във връзка с този резултат, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява, че административният съд е допуснал очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, непосочвайки, че отменя УВ в обжалваната част. Това е така, тъй като от мотивите на решението е ясна волата на съда, че УП е незаконосъобразно единствено и само в обжалваната му част, а именно в частта, с която се отказва оторизиране на част от заявените за изплащане суми. Тази очевидна фактическа грешка може да се поправи от съда без срок, поради което това може да стане и след връщане на делото от касационната инстанция. В частта от решението, в която УП е отменено в обжалваната му част, решението е правилно и следва да се остави в сила. Обосновани е верни са решаващите изводи на съда. Обстоятелството, че при преценката си ДФЗ-РА трябва да се съобрази с параметрите на определения от МЗХ допустим слой за подпомагане, не означава, че констатациите на органа по този въпрос не могат да се оборват от засегнатото лице с допустими доказателствени средства в хода на съдебното обжалване на отказа. Именно това е станало в настоящото производство. Съдът правилно е кредитирал заключението на съдебно-техническата експертиза, тъй като то е обективно, компетентно и изчерпателно. Това допустимо доказателствено средство съдържа данни, които опровергават част от констатациите на органа. В резултат на установеното, съдът правилно е приел, че определената площ, респективно установената като недопустима за подпомагане площ е изчислена неправилно в резултат на което е занижен и размера на оторизираната помощ по двете схеми. Решението на съда, с което е отменено УП в обжалваната му част и преписката е върната на органа в тази част е правилно и следва да се потвърди. С оглед изхода на делото в касационното производство на ответника следва да се присъдят направените разноски за тази инстанция в размер на доказаните - 800 лева. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав