Решение № 1327 от 7.2.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Уни груп инвест ЕООД /в ликвидация/, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, курортен комплекс Златни пясъци, спирка Журналист, Административна сграда СБР, със съдебен адрес гр. София, ул. Г. С. Раковски 133, ет.1, чрез адв. Д. Балкански, срещу Решение 1733 от 22.12.2021г. по адм. дело 1659/2021 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт Р-03000320005674-091-001/14.04.2021 г. на органите по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение 108/13.07.2021 г. на Директор на Дирекция ОДОП гр. Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на съществените процесуални правила и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател претендира отмяна на решението в обжалваната част и претендира разноски по делото. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП - в подадена писмена защита изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 9 277, 82 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт Р-03000320005674-091-001/14.04.2021 г. на органите по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение 108/13.07.2021 г. на Директор на Дирекция ОДОП гр. Варна при ЦУ на НАП. За да постанови спорното решение в обжалваната част, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, без да се допуснати процесуални нарушения при издаването му. Първоинстанционният съд е споделил тезата на ревизиращия орган, че на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО във връзка с чл. 10, ал. 2 от с.з. и чл. 42, ал.1 от ЗКПО не следва за се признаят за данъчни цели разходи за отчетните 2017 2019 г. и следва да бъде увеличен счетоводния финансов резултат на дружеството. Прието е, че горните установявания са потвърдени и в ССчЕ, която безспорно е установила липсата на коригирани ГФО за 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г. и липсата на декларирана счетоводна загуба, а напротив, установила е деклариране на счетоводна печалба. В частта за ЗДДС първоинстанционният съд е приел, че Уни Груп Инвест" ЕООД неправомерно е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактури, включени в дневниците за покупки след 16.11.2017 г., на която дата дружеството е дерегистрирано по ЗДДС с Акт за дерегистрация по ЗДДС 030992000620943 от 17.02.2020 г. на основание чл. 109, ал. 6 от ЗДДС - задължителна дерегистрация при прекратяване на ЮЛ - търговец с ликвидация или без ликвидация при вписване в търговския регистър прекратяване на търговската дейност". Приел е, че датата на прекратяване на регистрацията по ЗДДС е датата на вписване на съответното обстоятелство в Търговския регистър, т.е. 16.11.2017 г. Съгласно действащата към 16.11.2017г. норма на чл. 109, ал. 1 от ЗДДС, инициативата за дерегистрация по ЗДДС е следвало да бъде на дружеството, но същото не е извършило предвидените от закона действия, поради което е дерегистрирано от органите по приходите в по-късен период. На следващо място първоинстанционният съд е приел за правилно начисленото от органите по приходите ДДС в размер на 6000,00 лв. за м. 11.2017 г. на наличните активи предвид разпоредбата на чл.111, ал.1 от ЗДДС. Счетено е за неоснователно позоваването от страна на жалбоподателя на Решение на СЕС по дело С-552/16 и Директива 2006/112/ЕС. Като неоснователно е отхвърлено и възражението на жалбоподателя за неправилно отказано право на приспадане на данъчен кредит, а същевременно приемане за правилно начисления ДДС по фактури, издадени от дружеството за периодите от 17.11.2017г. до м.01.2020 г., тъй като процесните фактури са издавани през период повече от две години, поради което не е възможно да се гарантира елиминиране на риска от загуба на данъчни приходи. Касационните оплаквания са основателни. По ЗКПО: Административният съд е следвало в съдебното заседание от 24.11.2021 г. да уважи искането на жалбоподателя за назначаване на допълнителна задача към съдебно-счетоводната експертиза със задачите, поставени в нея: за установяване на общия размер на загубата, част от която е приспадната в данъчна декларация на дружеството-жалбоподател за 2020 г., за кои години се отнася, от какъв източник е и покрива ли извършеното с обжалвания ревизионен акт увеличение на финансовия резултат. В тази връзка вещото лице е заявило, че в отговора на въпрос 3 е използвала данните, които са били обект на анализ в обжалвания РА. По време на изготвянето на заключението й било обяснено, че са подадени годишни финансови отчети, коригиращи част от годините, които влизат в ревизирания период. Следвало е да бъде дадена възможност на жалбоподателя да докаже твърдяната от него теза, още повече, че и в първоинстанционното и в касационното производство са представени и допълнителни писмени доказателства в тази насока.