Решение № 17299 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2120/2019 г.

Решение № 17299 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2120/2019 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, чрез процесуален представител юрисконсулт И. Зарева, против решение № 2689/14.12.2018 г. постановено по адм. дело № 785/2018 г. на Административен съд-Пловдив, с което е отменено негово решение № 52/1/1210423/3/01/04/01 /погрешно изписано от съда – 52/3/1220423/3/01/04/01/, изх. № 01-2600/2473/02.10.2017 г. за налагане на финансова корекция. В касационната жалба са изложени доводи за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната на атакувания съдебен акт, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът – "Айвиленд" ООД, чрез процесуалния си представител адвокат С. Янаджиев, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски по приложен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - частично основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд-Пловдив е образувано по жалбата на "Айвиленд" ООД, срещу решение № 52/1/1210423/3/01/04/01, изх. № 01-2600/2473/02.10.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за определяне на финансова корекция в размер на 3 635, 54 лв., представляваща 10% от размера на изплатената на дружеството финансова помощ, по сключен договор № 52/1/1210423/24.02.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 4. 1 "Прилагане на стратегии за местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/. В разработения бизнес план дружеството е заявило създаване на трайни насаждения череши, изграждане на капково напояване, резервоар, помпен и филтриращо-торосмесващ възел, закупуване оградна мрежа и врати за стопанството, като в таблица 12 "Производствена програма" е посочило по години, приходите от продажба на продукцията – грозде и череши. Със заповед № 330419/15.02.2017 г. на началника на отдел РТИ при ОД на ДФЗ-Пловдив е разпоредена проверка на място след плащане, извършена в периода 21.02-08.03.2017 г., в присъствието на бенефициера. При проверката е констатирано, че в черешовото насаждение са включени сортове, които не касаят проекта, че са монтирани 575 метални колове, вместо заложените по проект 600 бр., както и че дружеството не е достигнало прогнозните нива на заложените в бизнес плана приходи. Посочено е, че трайните насаждения са засяти през месец април 2014 г., а системата за капково напояване, торосмесващия възел, оградата на лозов масив и резервоара за вода са въведени в експлоатация през месец февруари 2014 г. и с оглед сезонният характер на дейността за първа година от изпълнението на бизнес плана се приема 2014 г. За констатираните несъответствия е изпратено писмо, ведно с копие от контролен лист. С писмо изх. № 01-2600/2473/12.05.2017 г. изпълнителният директор на ДФЗ е уведомил "Айвиленд" ООД, че на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ е открито производство по налагане на финансова корекция и има право на писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция, ведно с доказателства. С писмено възражение дружеството е оспорило финансовата корекция като е посочило, че е съгласно с констатацията на административния орган единствено по отношение на определяне на броя колове при изграждане на оградата. На база констатираните несъответствия и след обсъждане на възражението, органът издал решение № 52/1/1210423/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция, с което на основание чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 59, ал. 1 от Наредба № 23/18.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие" и чл. 51, ал. 1 от Наредба № 8/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от ПРСР 2007-2013 г. и § 4, ал. 3 ДР на ЗУСЕСИФ във вр. чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, определил финансова корекция на "Айвиленд" ООД в размер на 3 635, 54 лв., представляваща 10% от размера на финансовата помощ, съгласно Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г. и установеното изпълнение на бизнес плана за две пълни финансови години, в общ размер на 34. 80% от заложените приходи за 2015 г. и 2016 г. Въз основа събраните доказателства и назначената, изслушана и неоспорена от страните по делото съдебно-счетоводна експертиза, Административен съд-Пловдив е счел, че решението за определяне на финансова корекция е издадено от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия и в законоустановената форма, но в противоречие с разпоредбите на ЗУСЕСИФ в частта, с която е определена основата, върху която е изчислена финансовата корекция. Установил е, че инвестицията, предмет на договора не е изпълнена в цялост и не е постигната частта от бизнес плана, с която ползвателят е заложил приходи от продажба на череши и грозде, поради което е приел, че правилно на дружеството е наложена финансова корекция. За да отмени обаче решението за налагане на финансова корекция е посочил, че органът неправилно е определил размера на корекцията върху цялата стойност на одобрената сума, като е включил и националното финансиране. Постановеното решение е неправилно в частта му, в която съдът е отменил решението за налагане на финансова корекция, въпреки че е установил извършено от земеделския стопанин нарушение. На първо място, неправилно съдът е приел, че производството е по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Позоваването в административния акт на разпоредби на ЗУСЕСИФ е неправилно, но не съставлява съществен порок, налагащ отмяната му само на това основание. Следва да се има предвид, че производството в случая е започнало по реда на ЗПЗП, във връзка с Наредба № 8/2008 г. и Наредба № 23/2009 г., издадени на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗИДЗПЗП, съгласно нейния § 3 ПЗР. По аргумент от § 4, ал. 3 ДР ЗУСЕСИФ, последният закон е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда на този закон /ЗУСЕСИФ/, доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. Процесната процедура по налагане на финансова корекция по договор, по който е отпусната финансова помощ, е проведена по Наредба № 8/2008 г. и Наредба № 23/2009 г., издадени на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗПЗП, а не съгласно ЗУСЕСИФ, поради което правилно административният акт е основан и на чл. 51, ал. 1 от Наредба № 8/2008 г. и чл. 59, ал. 1 от Наредба № 23/2009 г. При постановяване на решението си съдът правилно е приел, че допуснатите от бенефициера действия или бездействия са довели до нарушение на разпоредбите на Наредба № 8/2008 г. и договора за отпускане на финансова помощ, с оглед неизпълнението на заложените в бизнес плана финансови параметри, което от своя страна влече икономическа нежизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите на чл. 2 от Наредбата. Установено е, че на 24.02.2014 г. между ДФЗ, Сдружение "Местна инициативна група тракийско-родопска яка" и "Айвиленд" ООД е сключен договор за отпускане на финансова помощ по мярка 4. 1 "Прилагане на стратегии за местно развитие" за създаване на трайни насаждения череши, изграждане на капково напояване, резервоар, помпен и филтриращо-торосмесващ възел, закупуване оградна мрежа и врати за стопанството, според чл. 1. 1 от който, Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща 46% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проект № 52/1/1210423 от 18.05.2013 г. Съгласно § 1, т. 12 от ДР на Наредба № 8/2008 г. "проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР, като бизнес планът е един от задължителните реквизити на заявлението, който трябва да доказва икономическа жизнеспособност на стопанството /чл. 16, ал. 5/. Съдът правилно е посочил, че бизнес планът е относим към преценка постигане целите на мярката, тъй като с него се доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост на проекта за съответния период /§ 1, т. 17 от ДР на Наредба № 8/2008 г. /. Във финансовата част са заложени приходи и разходи за всяка от 10-те години на изпълнение на бизнес плана, като след извършена от органа корекция, за 2015 г. са заложени приходи от продажба на грозде и череши в размер на 27 972 лв., а за 2016 г. – 58 040 лв. В тази връзка е неоснователно твърдението в писмения отговор на ответника, че в бизнес плана няма заложени такива приходи. Следва да се отбележи, че корекцията е направена, тъй като при извършената проверка на място за имот № 056009 дружеството не е представило документ за собственост, поради което площта на засадените черешови насаждения е редуцирана. Редуцирана е и площта на лозовия масив, тъй като е представено решение за преценка необходимостта от създаване на капково напояване. Видно от заключението на вещото лице, при извършените преизчисления, приходът от череши е по-висок, поради което, за да не се ощетява бенефициера, органът е приел заложените от дружеството приходи по бизнес план. Така, анализът на цитираните разпоредби, данните по делото и заключението по съдебно-счетоводната експертиза установяват по безспорен начин наличието на бездействие от страна на дружеството, изразяващо се в неизпълнение на заложените финансови параметри в бизнес плана за 2015 г. и 2016 г., което води до недостатъчна икономическа жизнеспособност на инвестицията и неизпълнение на целите по чл. 2 от Наредбата. Настоящият състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд относно установените нарушения, поради което същите не следва да се приповтарят. При определяне размера на финансовата корекция - 10%, ДФЗ се е позовал на Методика за определяне на санкции след плащане по проекти от ПРСР 2007-2013 г., утвърдена от изпълнителния директор на ДФЗ. Същата обаче е обявена за нищожна с решение № 15652/14.12.2018 г. по адм. дело № 11440/2017 г. на ВАС, четвърто отделение, оставено в сила с окончателно решение № 8020/29.05.2019 г. по адм. дело № 1757/2019 г. на ВАС, петчленен състав. В изпълнение на разпоредбата на чл. 194 АПК, решението е обнародвано в Държавен вестник, бр. 47/14.06.2019 г. и е влязло в сила от деня на обнародването. Съгласно чл. 193, ал. 2, във вр. с ал. 1 АПК, съдебното решение, с което е обявена нищожност на оспорения подзаконов нормативен акт или същия е отменен, има действие по отношение на всички. Според разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. В конкретния случай Методиката е обявена за нищожна, поради което и административният орган е задължен да уреди служебно правните последици, възникнали от обявения за нищожен акт, в определения от закона срок /чл. 195, ал. 2 АПК/. Нищожността е най-тежкият порок на административните актове, независимо дали по своя правен характер те са индивидуални, общи или подзаконови нормативни актове. Предвид установеното, следва да се приеме, че определянето на размера на наложената финансова корекция, станало въз основа на нищожен акт, лишава от основание процесното решение № 52/1/1210423/3/01/04/01, изх. № 01-2600/2473/02.10.2017 г. за налагане на финансова корекция, но само в частта, в която е определен размерът на последната. По изложените съображения, настоящият състав намира, че в случая е установено извършено нарушение от страна на "Айвиленд" ООД, изразяващо се в неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, с което не е гарантирана икономическата жизнеспособност на стопанството му. В тази част решението за налагане на финансова корекция е мотивирано, тъй като обективира, както фактически, така и правни основания за издаването му. Поради това атакуваното решение на Административен съд-Пловдив, в тази му част следва да бъде отменено, а първоинстанционната жалба - отхвърлена като неоснователна. В останалата му част, решението следва да бъде оставено в сила, но по различни от изложените от съда съображения - поради определяне на размера на финансовата корекция, въз основа методика, прогласена за нищожна с влязло в сила съдебно решение. Предвид изхода от спора, решението на Административен съд-Пловдив, с което ДФЗ е осъден да заплати на "Айвиленд" ООД разноски по делото в размер на 835 лв., също следва да бъде отменено, тъй като разноски на страните в административното производство не се дължат при частично уважаване на жалбата. С оглед на последното и предвид изхода от настоящия спор, съдът не присъжда разноски и за настоящото, касационно производство. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1, във вр. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение