Решение № 18 от 27.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 572/2012 г.

Решение № 18 от 27.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 572/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 812 от 15.10.2012 г. е допуснато касационно обжалване на решението от 24.04.2012 г., постановено по гр. д. № 72/2012 г. на окръжен съд М., с което делбеният имот е изнесен на публична продан. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с практика на ВКС по чл. 290 ГПК във връзка с приложението на ТР № 1/2004 г. на ОСГК по въпроса за делбата на т. н. смесена /нееднородна/ съсобственост. С обжалваното решение съдът е изнесъл имота на публична продан, тъй като приел, че поради наличието на смесена съсобственост това е единственият способ за извършване на делбата, позовавайки се на т. 8 от цитираното ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Решението е обжалвано от Г. М. И., която претендира възлагане на имота при условията на чл. 349, ал. 2 ГПК. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: С ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС се прие, че комбинирана /смесена съсобственост/ е тази, която е възникнала в резултат на повече от един юридически факт- напр. прекратена съпружеска общност и наследяване, сделка за част от имота и наследяване и др. При наличие на такъв вид съсобственост имотът не се възлага, а се изнася на публична продан, за да може съсобствениците да получат най- справедливо парично възмездяване. В последващата съдебна практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК, се допълни схващането за т. н. комбинирана съсобственост, като се посочиха и случаите, когато такава съсобственост не е налице. Така в р. № 239 от 6.08.2012 г. по гр. д. № 81/2011 г. на I г. о. е възприето, че когато вещта е била в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг, не възникна смесена съсобственост, освен в хипотезата на чл. 14, ал. 7 от СК от 1968 г., при която преживелият съпруг получаваше само своя дял от общото имущество, а делът на починалия съпруг се наследяваше от децата. Прието е също така, че когато наследниците извършат помежду си разпоредителни сделки, също не е налице смесена съсобственост, тъй като разпоредителната сделка не променя наследствения характер на имота, а само уголемява квотата в съсобствеността на някой от наследниците. С р. № 86/ от 9.03.2012 г. по гр. д. № 1100/2011 г. на II г. о. е прието, че разпоредителните сделки между сънаследниците не водят до смесена съсобственост, тъй като имотът остава наследствен за всички тях, в съсобствеността на участват трети за наследството лица, а и в духа на закона е имотът да остане в патримониума на един наследниците. Обжалваното решение на въззивния съд противоречи на тази задължителна практика на ВКС, поради което следва да се отмени и делото да се върне за произнасяне по искането за възлагане на имота, направено от съделителката Г. М. И.. В конкретния случай следва да се добави, че разпоредителната сделка, извършена в нейна полза по времето, когато е в брак с Г. А., също не обосновава наличието на смесена съсобственост, тъй като съпругът участва не като трето лице, което по сделка придобива част от наследствения имот, а по силата на закона - чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. /отм/. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение