Решение № 6403 от 10.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3048/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ),депозирана чрез процесуален представител против решение N 5191/14.11.2025г., постановено по адм. дело №925/2025г. по описа на Административен съд Пазарджик, в която са развити съображения за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се неговата отмяна в оспорените му части, като бъде върнато делото за ново разглеждане или да бъде постановено друго решение, по съществото на спора, с което да се отхвърли изцяло предявената искова претенция. Претендират се сторените разноски пред двете съдебни инстанции.. В с.з., касационният жалбоподател не изпраща представител. Ответната страна - "БИОНАС" ЕООД, ЕИК 202007522, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица],Община Батак, Област Пазарджик,представлявано от управителя И. В. К. в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, съответно – за правилност на първоинстанционното съдебно решение и моли същото да бъде оставено в сила. Претендира разноски. В с.з., дружеството не изпраща представител.С молба от 12.05.2026г. поддържа писмения отговор и по изложени в него и допълнени в с.з. доводи моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски по представен списък. Процесуалният представител на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, в настоящия си състав, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Делото е образувано по предявени от „Бионас“ ЕООД, ЕИК 202007522 искове за обезщетение за причинени имуществени вреди, претърпени вследствие на издадения от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" незаконосъобразен административен акт – АУПДВ № 13/04/1/0/03363/3/01/04/02 с изх.№ 01-2600/321 от 22.03.2021 г., който впоследствие е отменен с влязло в сила съдебно решение. Първият иск е за обезщетение в размер на 180 868,32 лв. за причинени вреди, изразяващи се в платени лихви, такси, комисионни и наказателни лихви върху сумата от 801 404,89 лв., представляваща усвоена от Държавен фонд „Земеделие“, банкова гаранция за авансово плащане, за периода 22.03.2021 г. - 05.03.2024 г. С втория иск се претендира обезщетение за пропуснати ползи в размер на 264 099,86 лв. за неизплатено в срок парично задължение в размер на 801 404,89 лв., представляващо отказано окончателно плащане, по сключен между страните административен договор, за същия период - 22.03.2021 г. - 05.03.2024 г. Пред административният съд е установено,че между ищеца и ДФ „Земеделие“ е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на 08.04.2016 г. по мярка 4 „Инвестиции в материални активи“, подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от ПРСР 2014–2020 г., за общ размер на одобрената помощ 1 602 809,80 лв. На 31.08.2016 г. ищецът е подал заявка за авансово плащане, като за обезпечаването му е представил банкова гаранция, издадена от „Първа инвестиционна банка“ АД на 15.07.2016 г. Въз основа на заявката на 26.09.2016 г. ДФЗ е изплатил на ищеца авансово сумата 801 404,89 лв.На 20.03.2020 г. дружеството е подало заявка за окончателно плащане. Във връзка с тази заявка фондът е извършил проверки, при които е счел, че са налице „изкуствено създадени условия“ по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, изведени от връзки между ищеца и други две дружества. Проверките завършват с издаването на 22.03.2021 г. на АУПДВ, с който ДФЗ е отказала изцяло окончателното плащане и определила подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на целия аванс – 801 404,89 лв.Ищецът е обжалвал издаденият му АУПДВ. Административен съд – Пазарджик с решението си по адм. д. № 577/2021 е отменил акта като незаконосъобразен, приемайки за обосновано заключението на съдебно-техническата експертиза, установяващо, че стопанството на ищеца е пространствено и функционално самостоятелно, инвестиционният проект е реализиран независимо, и не са налице предпоставките за „изкуствено създадени условия“. Върховният административен съд от своя страна е оставил в сила това решение с окончателно решение, постановено на 19.04.2023 г.След влизане в сила на съдебното решение фондът е изпълнил задължението си едва на 05.03.2024 г., когато е изплатил на ищеца сумата 1 556 112,97 лв., представляваща определената от фонда допустима безвъзмездна помощ. Разликата между одобрената по договора сума и реално изплатената – 46 692,70 лв. – представлява финансова корекция, определена с решение за изплащане на финансовата помощ, което не е предмет на оспорване по делото.С приетата съдебно-икономическа експертиза се установява, че на 10.03.2021 г., въз основа на искане на ДФ „Земеделие“ за усвояване на банковата гаранция, банката е превела на фонда сумата 801 404,89 лв., като служебно е усвоила тази сума от предоставената на ищеца револвираща кредитна линия. От този момент ищецът е дължал лихви, комисиони, такси за управление и при непогасяване на дълга – наказателни лихви, начислявани до връщането на сумата от ДФЗ на 05.03.2024 г. Въз основа на заключението на експертизата дружеството претендира обезщетение за настъпили реални имуществени вреди в размер на 180 868,32 лв. Втората искова претенция е за обезщетение за пропусната полза, определена като законната лихва върху сумата 801 404,89 лв. за периода от 22.03.2021 г. до 05.03.2024 г. и също съответства на заключението на вещото лице, което я е изчислило на 264 099,86 лв. С обжалваното решение, съдът е приел исковете за основателни, като е осъдил Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „Бионас“ ЕООД, ЕИК 202007522 сумата 166 433,11 лв. (сто шестдесет и шест хиляди четиристотин тридесет и три лева и единадесет стотинки), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за периода 22.03.2021 г. – 05.03.2024 г.и сумата от 248 712,40 лв. (двеста четиридесет и осем хиляди седемстотин и дванадесет лева и четиридесет стотинки), представляваща обезщетение за пропуснати ползи за периода 22.03.2021 г. – 05.03.2024 г.,като е отхвърлил исковете до пълните претендирани размери. За да постанови решението си съдът е приел, че са налице предпоставките, за възникване на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно отменен като незаконосъобразен административен акт, вреда от такъв акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. Не е спорно наличието на първия елемент от фактическия състав на чл.1 от ЗОДОВ.АУПДВ от 22.03.2021 г. е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила решение на Административен съд – Пазарджик, оставено в сила от ВАС с окончателно решение от 19.04.2023 г. С това противоправността на административното действие на ДФ „Земеделие“ е установена. Този факт не се оспорва от касационния жалбоподател, който обаче твърди, че от ищеца не са доказани при условията на пълно и главно доказване останалите кумулативно предвидени в закона предпоставки-действително претърпени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от отменените актове. Законосъобразно съдът от първата инстанция е приел, че ищецът се е справил с доказателствената тежест и е установил с допустимите доказателства и доказателствени средства, наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за реализиране на отговорността на държавата по чл.1 от ЗОДОВ. Установена е настъпила за ищеца вреда,като от заключението на съдебно-икономическата експертиза, което съдът кредитира като компетентно и неоспорено от страните, се установява, че вследствие на незаконния акт банката е усвоила служебно сумата 801 404,89 лв. по револвиращата кредитна линия на ищеца. Това е довело до реални имуществени разходи – лихви, комисиони, такси за управление и други разходи, изчислени от вещото лице на обща стойност 180 868,32 лв. Усвояването на банковата гаранция е било поискано от ДФ „Земеделие“ именно въз основа на отменения акт, поради което причинната връзка между незаконния акт и настъпилите вреди е пряка и непосредствена. При липса на акт банката не би усвоила гаранцията и не биха се натрупали разходите по обслужване на кредита. Наличието на вреди и техният размер се доказват по несъмнен начин. Неоснователно е възражението, че липсват доказателства за настъпили вреди. Ищецът претендира само имуществени вреди, като видът и размерът им са установени от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза. Банката е усвоила цялата сума по банковата гаранция след издаване на отменения акт, а от това за ищеца са настъпили разходи за лихви, такси и комисиони. Налице са реално понесени имуществени вреди, които имат парично изражение и са доказвани по несъмнен начин. Възражението, че пропуснатата полза не може да бъде определена чрез законната лихва по чл. 86 ЗЗД, също е неоснователно. Ищецът не претендира мораторна лихва като самостоятелно вземане, а използва законната лихва като обективен критерий за определяне размера на пропуснатата полза, в съответствие със задължителната практика на ВАС. Вредата настъпва от момента, в който ответникът е отказал изплащането на дължимите средства въз основа на отменения акт, доколкото именно от този момент ищецът е бил лишен от възможността да разполага със сумата. Ищецът претендира и обезщетение за пропуснати ползи, определено като законната лихва по чл. 86 ЗЗД върху сумата 801 404,89 лв. за периода от 22.03.2021 г. до 05.03.2024 г. Вещото лице е изчислило тези пропуснати ползи на 264 099,86 лв. Съгласно трайната практика на ВАС законната лихва може да служи като обективен критерий за определяне размера на пропуснатите ползи при лишаване на кредитора от възможността да ползва определена сума. Вредата възниква от момента на незаконния отказ за плащане, а не едва от съдебната отмяна, тъй като именно административният акт поражда невъзможността ищецът да разполага със средствата. Решението е правилно. Постановено е при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с доказателствата по делото, при изяснена фактическа обстановка, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на решаващия съд, към които препраща в съответствие с правомощията си по чл.221, ал.2 от АПК. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Държавен фонд "Земеделие" за обезщетяване на ищеца – "БИОНАС" ЕООД за претърпени имуществени вреди в размера имуществени разходи – лихви, комисиони, такси за управление и други разходи и на законната лихва за забавено плащане. Административният съд обосновано е преценил, че доказателствата по делото установяват наличието на всички кумулативно необходими предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, не само отменени административни актове, но и вреди, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с тези актове, защото с тях неправилно е определен размера на субсидията по сключения договор за БФП, което е довело до забава на плащането по заявката. Обосновано е прието от съда, че с издаването на отменения като незаконосъобразен АУПДВ от 22.03.2021 г. на ищеца са причинени имуществени вреди, състоящи се както в реално извършени разходи по обслужване на задълженията му към банката вследствие на неправомерно усвояване на банковата гаранция, така и в пропусната полза, произтичаща от невъзможността да разполага с дължимата му безвъзмездна финансова помощ. Правилно съдът е приел,че и двата иска са доказани по основание, и по размер. Правилно съдът е приел, че дружеството не би претърпяло вреди, ако при осъществяване на своята административна дейност, административният орган бе съобразил материалния и процесуален закон при издаване на отменения АУПДФ, т.е. не би допуснал незаконосъобразно определяне на размера на дължимата се субсидия по сключения договор за БФП, довело като резултат до забавяне в изплащането й. Конкретната претенция на ищеца има за предмет обезщетение за настъпила имуществена вреда, представляваща равностойността на законната лихва за забавено плащане, признато от ответника за дължимо и платено в по-късен от момента от този, в който е следвало да бъде извършено. В случая дружеството е било лишено от възможността да ползва собствените си средства, поради което е понесло вреди във формата на пропуснати ползи, чийто минимален и неподлежащ на нарочно доказване размер е този, равен на размера на законната лихва за периода на задържане на сумата, произтичащо от нормата на чл.86, ал.1 от ЗЗД, правилно определен в размер съобразно приетата по делото СИЕ. Претенцията за лихви за забава се основава на разпоредбата на чл.86 от ЗЗД, съгласно която при неизпълнение на парично задължение, каквото неизпълнение в случая е установено, длъжникът дължи обезщетение ведно със законната лихва върху главницата (обезщетението). Неоснователно е възражението в касационната жалба, че обжалваното решение е постановено в нарушение на т.4 от Тълкувателно решение N 3 от 22.04.2004г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. ОСГК. В случая не се касае за лихва, дължима върху признато и присъдено обезщетение за вреди, предмет на обсъждане в мотивите по т. 4 от цитираното решение, а за самото обезщетение (пропуснатата полза), което само се приравнява на законната лихва по чл.86 от ЗЗД. Вредите – пропуснати ползи - поради неизпълнение на парично задължение в срок, са настъпили вследствие на незаконосъобразна административна дейност. Няма предвиден друг ред за защита, поради което законната лихва по чл.86 от ЗЗД следва да бъде присъдена на осн.чл.1, ал.1 от ЗОДОВ/ Решение по адм.д. N 6695/2020г. и Решение N11661 по адм.д. N 8068/2023г. на ВАС, трето отд./ Този извод се налага и предвид факта, че съгл.чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. По изложените мотиви, настоящата инстанция счита, че съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, в полза на ответника по касация "БИОНАС" ЕООД, ЕИК 202007522, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица],Община Батак, Област Пазарджик,представлявано от управителя И. В. следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 6 000 евро, договорени и изплатени в брой съгл.представен договор за правна защита и съдействие. Предвид фактическата и правна сложност на спора, цената на иска и извършените процесуални действия от процесуалния представител на ответника по касация- изготвяне на писмен отговор, явяване в съдебно заседание и изготвяне на писмена защита, възр за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Водим от горното и на осн.чл.221, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение