Решение № 16530 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5673/2011 г.

Решение № 16530 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5673/2011 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Димитрия Стоянова Христова от гр. Благоевград срещу решение № 312 от 16.03.2011 г. по адм. д. № 19 по описа за 2011 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 90 от 13.12.2010 г. на Директора на РУСО - Благоевград. Посочените пороци се свеждат до необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствени правила - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Благоевград, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неправилност и необоснованост на съдебното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Благоевград е решение № 90 от 13.12.2010 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Благоевград, потвърждаващо разпореждане № ПОВН-95/18.11.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което Димитрия Стоянова Христова от гр. Благоевград е задължена на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО да възстанови сумата 1241.90 лв., представляваща недобросъвестно получени парични обезщетения за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст за времето от 01.10.2007 г. до 07.04.2008 г. и 806.78 лв. - лихви. Решението на Административен съд - Благоевград, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 53, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване. Съдът законосъобразно е приел, че майката няма право на паричното обезщетение по ал. 1 за времето, през което детето Стойо е било настанено в ОДЗ № 3 - Благоевград. Изводът за недобросъвестност произтича от обстоятелството, че осигуреното лице не е уведомило осигурителя за настаняването на детето в детската ясла. Развитите в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, са неоснователни. Обжалваното съдебно решение е постановено след изясняване на всички факти и обстоятелства, относими към приложимата правна норма. Правото на месечно парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване възниква за майката (осиновителката) през времето на ползвания допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете. На основание чл. 53, ал. 4 от КСО (редакция - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по ал. 1 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Настаняването на детето в детско заведение е основание, предвидено от чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, за прекратяване на отпуска за отглеждането му. За "настанени" в детските ясли към 01.10.2007 г. се считат децата, които са приети от директора и са постъпили в детското заведение при спазване на реда по раздел III от Наредба № 6 от 27.02.1987 г. за организацията и дейността на детските ясли (отм. - ДВ, бр. 103 от 02.12.2008 г.). В разглеждания случай е установено, че паричното обезщетение за отглеждане на малко дете е било изплащано чрез осигурителя ОДЗ № 3 по реда на чл. 40, ал. 3 от КСО (редакция - ДВ, бр. 1 от 2002 г.) във вр. с § 22б от ПЗР на КСО (ДВ, бр. 105 от 2006 г.) въз основа на декларация на жалбоподателката, подадена на 19.07.2006 г., за ползване на платен отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда. С декларацията е поето задължение за уведомяване на осигурителя при настаняване на детето в детска ясла или в друго детско заведение. Лицето-декларатор е заявило, че му е известно, че за неверни данни дължи възстановяване на недължимо изплатените суми заедно с 12 на сто лихва. Не са спорни фактите във връзка с реално ползвания от жалбоподателката отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда и получаваните през това време парични обезщетения по чл. 53, ал. 1 от КСО. Признание в този смисъл е направено и в проведеното на 24.02.2011 г. открито съдебно заседание. В жалбата си подателката е посочила, че по време на разрешения й отпуск е била студентка по право, редовно обучение в ЮЗУ "Неофит Рилски" - Благоевград. В представеното фотокопие на трудовата книжка времето от 19.10.2005 г. до 07.04.2008 г. е оформено като трудов стаж в ОДЗ № 3 - Благоевград. С оглед на тези безспорни обстоятелства не се кредитира твърдението, че подадените документи за ползване на отпуск и заплащане на парично обезщетение са неистински. Житейската практика сочи, че в нередки случаи подаването на документите се извършва от близки на осигуреното лице въз основа на устно споразумение и упълномощаване. Освен това твърдението в смисъл, че подадената декларация за изплащане на парично обезщетение е неистинска, не благоприятства осигуреното лице, защото би означавало, че правото на обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО не е било надлежно упражнено и всички парични обезщетения за сметка на ДОО са били изплатени неоснователно. Няма спор и относно обстоятелството, че детето Стойо, родено на 07.04.2006 г., е било настанено в ОДЗ № 3 - Благоевград на 01.10.2007 г. Настаняването в детско заведение е юридически факт от хипотезиса на чл. 53, ал. 4 от КСО, изключващ правото на обезщетение по ал. 1 за времето на това настаняване. По делото липсват доказателства, установяващи твърдението на жалбоподателката Христова, че е уведомила работодателя си за настаняване на детето в детското заведение чрез изрична декларация. Обстоятелството, че е била в трудово правоотношение с Обединено детско заведение № 3 не е равностойно на изпълнение по установения ред на законовото задължение за уведомление за настъпилата промяна, а именно, че детето е било настанено в детската ясла на заведението. Декларирането на неверни правнорелевантни обстоятелства, както и затаяването им, е проява на недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО. Оспорените административни актове са издадени при спазване на чл. 114, ал. 1 във вр. с чл. 53, ал. 4 от КСО и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Благоевград е постановил правилно и законосъобразно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед настъпилата законодателна промяна, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 05.08.2011 г., по отношение евентуална недължимост на лихвите от 806.78 лв., органите на НОИ трябва да приложат нормите на § 21, ал. 1 във връзка с § 21, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на КСО, в сила от 05.08.2011 г., ако условията бъдат изпълнени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,